„Здраве без риск“ стартира с тревожни данни: 39% от българите не се консултират с лекар преди употреба на здравни продукти

Официално започна Националната информационна кампания „Здраве без риск“ – инициатива за превенция на риска от употребата на нерегламентирани лекарствени продукти, подвеждащо рекламирани хранителни добавки и вземането на решения за здравето под влияние на недостоверна информация.

Необходимостта от подобна кампания бе потвърдена от данните от специално национално проучване на социологическа агенция „Тренд“.

Близо четирима от десет българи – 39% – рядко или никога не се консултират с лекар или фармацевт, преди да използват лекарствен продукт, хранителна добавка или друг продукт, рекламиран като полезен за здравето.

Данните показват ясно разминаване между осъзнаването на риска и реалното поведение. 89% от анкетираните смятат, че покупката на лекарствени продукти, хранителни добавки и други продукти за здравето от непознати сайтове или чрез социалните мрежи крие риск. В същото време обаче 39% признават, че са купували подобен продукт, без да проверят кой е неговият производител.

„Два милиона българи са използвали продукт, рекламиран като полезен за здравето. А на въпрос колко често се консултирате с лекар или фармацевт преди употребата на лекарствен продукт, хранителна добавка или друг продукт, рекламиран като полезен за здравето, 16% отговарят, че никога не се консултират. Това означава 800 000 българи“, отчете Димитър Ганев от „Тренд“

36% пък са правили покупка под влияние на реклама, интернет публикация или препоръка в социалните мрежи. В същото време медицинските специалисти остават сред основните източници на доверие. 63% от анкетираните посочват лекаря, а 47% – фармацевта, сред източниците с най-голямо влияние върху решенията им за здравето.

Мащабът на проблема се вижда и в контролната дейност на Изпълнителната агенция по лекарствата. Само от началото на 2026 г. ИАЛ е извършила над 450 проверки в лекарствоснабдителната мрежа. При 7 съвместни проверки с други компетентни институции са установени над 10 000 опаковки лекарствени продукти, неразрешени за употреба в България.

Извършени са и 57 проверки на съдържанието на интернет сайтове, при които са установени над 20 онлайн платформи, чрез които незаконно се предлагат лекарствени продукти – пептиди. До момента през 2026 г. ИАЛ е изпратила до ГДБОП 15 преписки, съдържащи документи за извършени контролни покупки.

„Мащабът на действията свързан с нерагламентирано, незаконно предлагане на продукти в онлайн пространството е изключително сериозен. В последните месеци все по-често се наблюдава разпространение на така популярните пептиди, които се предлагат за отслабване. Категорично това е незаконна дейност, свързана с изключително висок риск за здравето на хората“, подчерта маг.-фарм. Богдан Кирил – директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Рискът от нерегламентираните продукти и необходимостта от координирани действия поставят темата не само на ниво индивидуален избор, но и като въпрос на общественото здраве. Кампанията цели именно да свърже превенцията, контрола и достъпа до надеждна информация, така че гражданите да разполагат с ясни ориентири при решения, свързани със здравето им.

Данните от проучването показват, че доверието в медицинските специалисти остава високо, но значителна част от хората продължават да вземат решения за продукти за здравето, без предварителна консултация.

„Превенцията не започва в момента, в който човекът вече е станал пациент. Тя започва много по-рано – с информацията, която получава, с избора, който прави, и с решението на кого да се довери“, изтъкна председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.

Със старта на „Здраве без риск“ започва да функционира и конкретен механизъм за действие. На bezrisk.bg гражданите ще могат чрез специалния бутон „Подай сигнал“ да сигнализират за съмнителни лекарствени продукти, хранителни добавки и подвеждащи здравни предложения.

Получените сигнали ще бъдат насочвани към компетентните институции за проверка и действия в рамките на техните правомощия. Така кампанията не само информира за рисковете, но създава и пряк канал, чрез който гражданите могат да реагират при съмнение.