Коларова: Защитата на патриарх Кирил е политическо, институционално и национално унижение

Политологът проф. Румяна Коларова заяви, че не вижда логика България да демонстрира специално отношение към Руската православна църква и руския патриарх, тъй като според нея нито институцията, нито нейният глава са показали уважение към България. По думите ѝ подобно поведение поставя българския министър-председател в позиция, в която изглежда така сякаш обслужва чужда институция и личност, вместо да защитава националния ни интерес.
Коларова определи като спорно дали става дума за защита на православието, или за връщане към ролята на политически посредник в полза на Москва.
„Православни са както Украйна, така и Русия. Освен това Вселенската патриаршия също е православна. Румъния също е православна“, посочи тя в интервю за предаването „Тази сутрин“ по bTV.
„Да се позоваваш на идентичност, когато става дума точно за тази личност и точно за тази институция, е див популизъм. Когато нямаш други аргументи — нито логически, нито политически, eдинственото, което остава, е да се позовеш на идентичност. Да кажеш: „Сърцето ти какво говори?“ Но ако човек има не само сърце, а и глава, и достойнство, това е последното нещо, което би направил. Освен това — защо сърцето ти не боли за Украйна? Това също са православни хора“, попита Коларова.
„Политически това е унижение. От всяка една гледна точка — персонално унижение, институционално унижение и национално унижение“, заяви тя.
„Специално по този въпрос за руския патриарх – за мен гафът или унижението е равностойно на онова голо рамо и кръстосания гол крак на външния министър“. Това са действия във външната политика, които са изключително унизителни за България. Това означава да паднеш на колене, да сведеш глава и да кажеш: „Ето, това е“, отбеляза още Румяна Коларова.
„Мисля, че действието на Европейския съюз да наложи санкции върху патриарх Кирил е чисто политическо. Отговорът от наша страна също е политически. Ние неслучайно сме във византийската зона на развитие и влияние. Ние сме другият Рим. И в условията на византийската традиция църквата винаги служи на държавата и е свързана с държавата“, коментира политологът проф. Мария Пиргова.
„Църквата извършва много важна дипломатическа функция. Ние сме се запазили благодарение на църквата и благодарение на това, че Руско-турската война се е състояла с повика да бъдат спасени братята православни от мюсюлманите. Това е основното, което носят в себе си войниците, които отиват да воюват и падат на Балканите“, припомни тя.
„Защитата от страна на нашия министър-председател — искането патриархът да бъде изваден от санкционния списък, както и Вагит Алекперов, има както политическо, така и икономическо значение“, посочи Пиргова.
„Ние не можем да продължим с тези замразени отношения с Русия. Ние губим много. На път сме да загубим и делото с „Лукойл“, отбеляза политологът.
По думите ѝ действията на Румен Радев са много икономически. „Това са много малки стъпки, малки знаци от страна на България, че тя се бори за своя суверенитет в рамките на Европейския съюз и се бори за своето славянство, за своята азбука и за своята православна идентичност в рамките на един огромен католически свят“, коментира Пиргова.
„Темата наистина е много дълбока. Ако погледнем пропагандата, много често тя намира своята гореща точка в религията — в случая православието. Според мен това е логично, доколкото религията е код, който формира нациите. Тя е дълбоко заложена в идентичността. Затова и пропагандните усилия в тази посока не са от вчера“, смята социологът Елена Дариева.
„Отдавна има проникване между политическите държавни структури и религиозните водачи. Наскоро си припомних една книга, която се нарича „Геният и неговият наставник“ на Цветан Стоянов, която разглежда в дълбочина взаимоотношенията между Победоносцев и Достоевски. Победоносцев в този период е съветник на руския император Николай. Той, заедно с други славянофили, много отдавна налага тезата, че всичко, което е руско, е православно, а следователно всичко, което не е руско, не е православно. Това е фалшива по своята логика дихотомия, но за съжаление има много силен пропаганден ефект“, отбеляза тя.



