Димитър Радев: Инфлацията в България се забавя, подкрепата за еврото се повиши

България отчете ограничен инфлационен ефект при въвеждането на еврото на 1 януари, а обществената подкрепа за единната валута вече нараства, като войната в Иран може допълнително да ускори този процес. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за Ройтерс.

Войната в Иран може да засили подкрепата за еврото в България

В навечерието на валутната промяна общественото одобрение беше сравнително ниско, а бившият президент на страната, сочен за фаворит за премиер след изборите на 19 април, беше сред най-острите критици. Той предупреждаваше, че цените ще се повишат и това ще направи една от най-бедните държави в ЕС още по-недостъпна за живот.

„Нашият анализ показва, че ефектът беше ограничен и до голяма степен еднократен, в диапазона от 0,3 до 0,4 процентни пункта, сходен с опита на Хърватия“, заяви Радев, който е и член на Управителния съвет на Европейската централна банка.

Инфлацията в България дори се забави през януари до 2,3 процента спрямо 3,5 процента месец по-рано, а през март остана в общи линии на нивото на еврозоната.

Ограниченото отражение върху цените допринесе за повишаване на подкрепата за еврото, макар и от сравнително ниска база. По думите на Радев войната в Иран може да засили тази тенденция, тъй като домакинствата започват да оценяват защитния ефект от членството.

„Подкрепата сред домакинствата беше 45 процента преди присъединяването, а сега вече е 54 процента. В бизнеса тя и преди беше висока, а в момента е над 70 процента“, посочи той.

„Настоящата среда вероятно ще направи ползите по-видими, тъй като все повече хора осъзнават предимствата от това да бъдеш част от съюза, вместо извън него“, добави Радев.

ЕЦБ нащрек за инфлационен натиск заради войната в Иран

Очакванията за инфлацията в еврозоната могат да започнат да нарастват по-бързо от преди, а Европейската централна банка трябва да бъде готова да повиши лихвените проценти без забавяне, ако се появят признаци за траен ценови натиск, заяви членът на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев.

Рязкото поскъпване на енергията, предизвикано от войната в Иран, вече изтласка инфлацията значително над целевото равнище от 2 процента. В момента централните банкери обсъждат дали да затегнат паричната политика, за да предотвратят пренасянето на този ръст в цените на други стоки и услуги и възникването на самоподдържаща се инфлационна спирала.

„Балансът на рисковете се измести в неблагоприятна посока“, заяви Радев, който е един от най-новите членове на Управителния съвет на ЕЦБ. „Макар базовият сценарий да остава отправна точка, вероятността за по-негативно развитие се увеличи, особено на фона на енергийния шок и високата степен на несигурност“, добави той, визирайки трите сценария, представени от ЕЦБ – базов, неблагоприятен и тежък.

Основен риск е, че домакинствата и бизнесът, преживели рязкото поскъпване след руската инвазия в Украйна преди четири години, могат бързо да коригират очакванията си, да настояват за по-високи заплати и цени и така да задействат инфлационна спирала, която впоследствие трудно се овладява.

Промяна в поведението

„Последните развития при инфлацията изглежда са увеличили чувствителността на очакванията, което означава, че ефектите от нови шокове могат да се пренасят по-бързо от обичайното“, посочи Радев.

Тези оценки съвпадат с предупрежденията на редица други представители на централни банки, които засега не настояват открито за повишаване на лихвите, но подчертават, че ЕЦБ трябва да бъде готова да действа.

Към момента инфлационните очаквания остават близо до целта на ЕЦБ, а т.нар. вторични ефекти не се открояват ясно в данните. През март беше отчетено увеличение, движено от енергията, докато натискът при услугите показва признаци на отслабване.

Този относително благоприятен сценарий обаче не е гарантиран, тъй като средата остава нестабилна и податлива на бързи промени.

„Ако шокът се задържи и започне да влияе върху заплатите, печалбите и очакванията, цената на бездействието ще нарасне. В такава ситуация навременната реакция би била по-разумният подход“, подчерта Радев.

Именно този риск обяснява защо финансовите пазари вече залагат на повече от две повишения на лихвените проценти от страна на ЕЦБ през годината, като първото се очаква през юни.

По думите му все още е рано да се прецени дали до заседанието на 30 април ще има достатъчно данни за конкретно решение, но информацията ще позволи по-задълбочена и структурирана дискусия.

Централната банка ще следи внимателно динамиката на инфлационните очаквания, базисните ценови показатели, настроенията в икономиката, развитието на енергийните цени и най-вече продължителността на войната в Иран и нейните ефекти.

Радев отбеляза, че макар опитът от 2022 г. да прави потребителите по-чувствителни към ценовите шокове, еврозоната навлиза в настоящата криза от по-добра позиция, тъй като лихвите вече са по-високи, а инфлационните очаквания остават стабилни.

Същевременно той предупреди, че сериозен риск би възникнал, ако правителствата започнат да въвеждат мащабни субсидии, които могат допълнително да засилят инфлационния натиск. | БГНЕС