Финанси

Първа банкерско-колекторска война – ПИБ срещу „С.Г. груп“

Или как една взаимноизгодна сделка от 2019 г. еволюира в огромен необслужван заем за около 300 млн. лв. и молби за несъстоятелност

Обикновено банките и фирмите за събиране на вземания са партньори. Бизнесът на първите е да отпускат заеми и ако се стигне до просрочия или сложни съдебни битки, те често предпочитат да ги оставят на друг и да насочат фокуса и ресурсите си в кредитирането. А пък т.нар. колектори се занимават именно с това – изкупуват пакети проблемни дългове с отстъпка и се опитват да ги съберат от длъжниците.

Когато обаче се стигне до оплетени взаимоотношения и огромни суми, често корпоративната симбиоза се изражда в борба за оцеляване на по-приспособимите. Тази еволюция в последните седмици видимо се развива на ускорени обороти с Първа инвестиционна банка и поне доскорошния лидер при събирането на вземанията „С.Г. груп“.

Кратката рекапитулация на събитията е, че след като миналата година свързани с колекторската компания лица придобиха основния й конкурент – „Агенция за събиране на вземания“ (АСВ), по-ценната част от бизнеса започна да се насочва към нея. През последните месеци на 2023 г. „С.Г. груп“ заедно с няколко свързани дружества с общо задължения към ПИБ около 300 млн. лв. премества седалището си в Перник и се преименува на доста генеричното „Финансова инвестиционна компания“ (ФИК). А от началото на 2024 г. бързо се озовава с две паралелно задвижени процедури по несъстоятелност в София и Стара Загора. Така че компанията изглежда доста притисната.

По-дългата и пълна версия на разразилата се война обаче показва доста по-сложна картина. Макар ПИБ да е в силна позиция на безспорен кредитор по необслужван заем, за нея може да се окаже трудно да възстанови съществена част от отпуснатите средства. А нужните провизии по огромния заем биха могли да произведат съществени загуби и да понижат чувствително капиталовите показатели на банката.

Една взаимноизгодна сделка

Началото на взаимоотношенията ПИБ – „С.Г. груп“ е поставено в края на 2019 г. Тогава банката е под натиск ударно да прочиства баланса си в подготовка за предстоящите преглед на качеството на активите и стрес тест от ЕЦБ. Една от ключовите операции, чрез които капиталовият недостиг се свива до управляеми нива, е именно сделкa с колекторска компания.

Накратко, на 17 декември 2019 г. ПИБ записва облигационна емисия за 236 млн. лв. от „С.Г. груп“, които няколко дни по-късно са изцяло използвани от нея, за да придобие пакет необслужвани заеми от банката. Номиналната им стойност е 538 млн. лв., но обикновено при подобни стари портфейли е трудно да се събере голяма част от главницата и затова продажбите им стават на нива около 5-10% от номинала. Банката естествено вече е начислила провизии по тези заеми, но ако ги продаде на тези нива, ще са нужни още, които биха намалили печалбата или дори биха я извели на загуба. Вместо това чрез тази операция ПИБ се разделя с пакета при близо 45% от номинала и така дори успява да отчете около 55 млн. лв. добавка към годишната си печалба.

Логично, когато има толкова печеливша сделка за едната страна, възниква въпросът не е ли губеща за другата. В случая обаче и за нея има ползи. Първата е, че в началото по седемгодишните облигации „С.Г. груп“ трябва да се плаща само 5% годишна лихва. Главницата започва да се амортизира чак от четвъртата година с по 30 млн. лв. годишно, а на финала остава внушително плащане от 146 млн. лв.

Тази сделка реално изстрелва „С.Г. груп“, зад която от основаването ѝ стоят четирима съдружници с равни дялове – Станимир Бургаски, Адам Сотков, Юлиян Цампаров и баща му Бойчо Цампаров, като най-голямата колекторска компания в България по активи и дава основа за последващата ѝ експанзия. А освен това тя получава и подсладител – паралелно с операцията на 10 декември 2019 г. ПИБ отпуска 50 млн. лв. кредитна линия за свързаното дружество за бързи заеми „Мъни плюс мениджмънт“ при 8.5% лихва, което позволява на групата да навлезе и в този сегмент под бранда Money+. А сътрудничеството продължава и през 2021 г., когато „С.Г. груп“ придобива рекордно голям пакет от 434 млн. евро необслужвани заеми от Пощенска банка и финансира покупката с 34 млн. лв. заем от ПИБ.

Стъпвайки на новия си значително по-голям бизнес, близки до „С.Г. груп“ компании се впускат и в серия придобивания с осигурено от други източници финансиране. През 2022 те купуват „Евролийз ауто“ от „Еврохолд“, а също и задвижват сделка за основния си конкурент АСВ с норвежкия B2 Holding, която беше финализирана през 2023 г.

Когато дойде време за разплата

Проблемите идват в края на 2023 г. И двете страни не са много охотни официално да говорят какво е в основата на конфликта. От „С.Г. груп“ отказаха коментар пред „Капитал“, а ПИБ също не откликнаха на поканите за разговор и изпратените писмени въпроси. Факт е обаче, че отношенията се взривяват точно когато изтича четиригодишният гратисен период по облигациите. На 17 декември 2023 г. „С.Г. груп“ е трябвало за пръв път да преведе не само годишната лихва (11.8 млн. лв.), а и 30 млн. лв. главница.

Дотогава облигационният заем е бил обслужван, като постъпленията от закупения портфейл от ПИБ, както и от придобитите вземания от други банки, явно са били достатъчни да покриват лихвените вноски. Същевременно да се възстанови над половината от стойността на пакета стари лоши кредити на банката, за да може да се изплати облигацията с лихвите, изглежда нереалистично от самото начало. Така че тя още при сключването й е по-скоро бомба със закъснител и моментът на първото главнично плащане е само детонатор.

Вероятно, преди да се стигне до избухването, все пак е имало преговори в опит да се потърси някакво решение за преструктуриране и разсрочване на заема. Как точно са протекли те и защо не са произвели компромис не е ясно.

Подготвителни маневри

Първите публични знаци, че се готви нещо, стават видими три месеца преди молбите за несъстоятелност. С решение на едноличния собственик „Иновативни финанси холдинг“ от 5 октомври 2023 г. седалището на „С.Г. груп“ е преместено от София в Перник на ул. „Отец Паисий“ 47А, където има офис на Money+. Промяната не е публично прокламирана, а на адреса има стара постройка, която по никакъв начин не предполага да може да служи като централа на многомилионна компания и да поеме много служители. На 16 ноември пък на общо събрание акционерите на „Иновативни финанси холдинг“ решават да го прекръстят на „Голд проект холдинг“ и крайните собственици, които досега са и директори, излизат от ръководството му.

Същинското раздвижване обаче започва в последния месец на 2023 г. На 5 декември „С.Г. груп“ е преименувана на „Финансова инвестиционна компания“ (ФИК). Паралелно с това другата компания с голям дълг към ПИБ – „Мъни плюс мениджмънт“, също се сдобива с ново име – „Силвър проджект“, и се озовава в Перник. Любопитно развитие е, че през декември в Стара Загора е регистрирана и нова компания „Съдружие Финансова инвестиционна компания“. Тя е събирателно дружество, в което неограничено отговорни съдружници са ФИК, „Силвър проджект“, „Сий пропърти“ и „Пей плюс“ – и четирите със задължения и/или залози в полза на ПИБ. Тази юридическа форма предполага, че съдружниците отговарят не само с вложения капитал, а с цялото си имущество за задълженията й. В исковата си молба ПИБ твърди, че то поема „задължения в големи размери на датата на учредяването му“.

Важен момент е и че на 22 декември „Силвър проджект“ предсрочно погасява своята публична облигационна емисия за 12 млн. лв. и така се разплаща с другите си кредитори освен ПИБ. Големите облигационери по емисията са Общинска банка и пенсионните фондове на „Бъдеще“, „Съгласие“, „ЦКБ – Сила“. По последен отчет към септември 2023 г. задълженията към финансови институции са 55.7 млн. лв., което оставя ПИБ като най-голям кредитор. От съдебните документи става ясно, че сумата е 45.75 млн. лв., а плащанията са спрени още на 31 юли 2023 г.

Ответният удар

ПИБ също се задейства през декември 2023 г. В средата на месеца тя пристъпва към изпълнение на залозите си на търговските предприятия на „Силвър проджект“ и „Сий пропърти“ и назначава свой депозитар и управител и в двете компании. На 21 декември банката се сдобива и с изпълнителен лист спрямо друго свързано дружество – „Корпоративна колекторска компания“, което е съдлъжник по заем за „Пей плюс“. Там обаче претендираните суми са малки (около 300 хил. лв.) и наложените от ЧСИ запори на дялове в дъщерни дружества бързо са вдигнати.

Същинският ход на битката започва в началото на 2024 г. На 5 януари ПИБ подава в Софийския градски съд молби за обявяване в несъстоятелност на „Финансова инвестиционна компания“ и „Силвър проджект“. След кратки процедурни забавяния в средата на месеца съдът насрочва и двете дела за разглеждане. Заседанието за ФИК е обявено за 6 февруари, а това за „Силвър проджект“ – за 20 февруари, като и при двете са назначени вещи лица, които да представят счетоводни експертизи.

Основната разлика е, че при ФИК на два пъти са отхвърлени исканията на банката за предварителни обезпечителни мерки и така наследникът на „С.Г. груп“ (вероятно поне до 6 февруари) остава под контрола на назначения от собствениците му мениджмънт. По делото за „Силвър проджект“ съдията допуска част от претенциите на ПИБ и с определение от 16 януари назначава временен синдик. Съдът обаче отхвърля останалите искания на банката за лишаване органите на длъжника от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото, налагане на общ запор и възбрана върху имуществото, спиране на всички съдебни и изпълнителни дела срещу длъжника и др. Обосновката е, че ПИБ не е предоставила достатъчно доказателства за твърденията си, че имуществото може да се разпилее, както и че няма служители и че „органите на длъжника указват на клиентите им да превеждат задълженията си по различни сметки от тези, открити в банката-кредитор“. Наистина по данни от АПИС служителите на дружеството се свиват от 187 в средата на годината до 22 към ноември, а същевременно над 50 души са назначени в новосъздаденото „Мъни плюс магазин за пари“. Едноименната марка пък е притежание на друга свързана компания, „Кредихелп България“, в която постъпват 80 души на работа.

Следващият важен момент е, че паралелно, едва две седмици след създаването ѝ, спрямо „Съдружие Финансова инвестиционна компания“ на 8 януари е заведена молба за несъстоятелност в Окръжен съд – Стара Загора. Там искът идва от „Ди Си Ей мениджмънт“ – близка до „С.Г. груп“ компания, чрез която беше придобита АСВ. Като длъжници са конституирани и всички останали фирми с дългове към ПИБ. Самата банка се присъединява като кредитор, а предложеният от нея синдик на „Силвър проджект“ Георги Чолаков, малко след като е вписан на 29 януари, подава молба до съда делото да бъде прекратено. Засега детайлите не са ясни – видимо става въпрос за защитна тактика, но доколкото ПИБ разполага с обезпечения, новият кредитор трудно може да им се противопостави. Старозагорският съд също назначава експертиза и насрочва заседание за 13 февруари, така че реално се оформя своеобразно състезание коя несъстоятелност ще се задвижи по-бързо.

Една взаимно неизгодна битка

По всичко личи, че ако двете страни не се разберат извън съда, това ще е само началото на дълга и сложна юридическа сага. Да се предвиди изходът от нея е рано, но със сигурност и двете страни ще търпят щети.

За „С.Г. груп“, ако можем да продължим да използваме това колективно име за другите компании на собствениците на доскорошния лидер на колекторския пазар, прекият ефект е ограничен. Групата оперира чрез множество дружества с формално независими и с различни собственици. Явно там има опит по-ценните части на колекторския бизнес да отидат към „Ди Си Ей мениджмънт“ и АСВ, а всичко, свързано със съдебната битка с ПИБ, да се изолира под шапката на „Голд проект холдинг“, което да действа като бушон. През декември „Пей плюс“ е прехвърлено там от „Финанс плюс мениджмънт холдинг“ (където е обединен небанковият бизнес на С.Г.). Решение и договор да се направи това има и за „Силвър проджект“, но прехвърлянето не е вписано в Търговския регистър.

Същевременно, дори цялата отбранителна стратегия да е успешна, конфликтът с ПИБ и репутационният удар от задвижения фалит неминуемо покачват общото рисково възприятие за групата и на нея ще ѝ е по-трудно да си осигурява финансиране за нови сделки.

За ПИБ пък необслужвана експозиция от порядъка на 300 млн. лв. може да се превърне в тежък капиталов проблем. Към септември 2023 г. базовият ѝ собствен капитал (CET1) е малко над 1.35 млрд. лв., а като съотношение към рисково претеглените активи той е 17.14%. Това е един от особено важните регулаторни показатели, като в момента към минималното изискване за банките по регламент от 4.5% в България са включени и редица буфери – сумарно над 8 процентни пункта. Конкретно за ПИБ има и допълнително изискване от БНБ по т.нар. втори стълб – 2.1 пункта, с което общо исканият от нея CET1 достига почти 15%, а общата ѝ капиталова адекватност трябва да е над 18%. Ако вследствие на провизии базовият ѝ собствен капитал спадне със 150 млн. лв., това ще понижи показателите близо до регулаторните граници, поне докато бъде капитализирана печалбата за 2023 г. от близо 135 млн. лв. Дори и те да не бъдат прекрачени, това намалява потенциала на банката да отпуска нови кредити.

Отделно пред ПИБ стои задачата да си покрие и т.нар. минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения (MREL), за което може да се ползва капитал или приемливи дългови инструменти. През миналата есен банката опита да пласира 300 млн. евро облигационна емисия, която се провали. БНБ даде известна отсрочка за влизащите в сила от 2024 г. по-високи нива на показателя, но попълването му остава на дневен ред в близките месеци и евентуални загуби около „С.Г. груп“ няма да са от помощ.

А не на последно място казусът може да попадне и в полезрението на ЕЦБ. През 2020 г. при влизането на България в банковия съюз тя не пое ПИБ под директен надзор, въпреки че банката беше с най-съществени забележки при прегледа на качеството на активите и стрес теста, които бяха решени частично именно чрез сделката със „С.Г. груп“. Тогава четвъртата по активи ПИБ остана под надзора на БНБ в графата „по-малко значими институции“ (LSI), макар да е оценена „с голямо въздействие“ (high impact). ЕЦБ поддържа и категория „Високорискови по-малко значими институции“ на база спазването на изискванията за капитал и ливъридж, която се обновява на всяко тримесечие, но списъкът им не е публичен. При определени условия („когато е необходимо с оглед на последователното прилагане на високи стандарти на надзор“) Франкфурт обаче има правомощие да поеме надзора и над LSI „във всеки момент, по собствена инициатива“.

Информация: capital.bg

Подобни Статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button