Черни облаци над Самуилов и Пеевски

Че Българската банка за развитие (ББР) в голяма степен не е точно това, за което е създадена, се знае отдавна. От това обстоятелство са извръщали лице управляващите досега с едно малко изключение – демонстрация в разгара на пандемията, при което премиерът Бойко Борисов уволни Стоян Мавродиев, главен изпълнителен директор на банката. Сега за пръв път министър изрича това, което вече е известно от публикации в медиите, че банката обслужва партньори на предишната власт и се заема да промени порочния модел на управление на държавната банка: в неделя служебният министър на икономиката Кирил Петков обяви, че ще направи проверка, ще смени Надзорния съвет и ще промени устава, така че кредитите да отиват, където им е мястото – при малките и средни фирми.

В понеделник следобед (17 май) се разбра, че държавата чрез министерството е вече 100% собственик на банката и оглавяващият го министър може да направи планираните промени. Те предвиждат до края на седмицата да започне работа и комисия за прозрачност и контрол на публичните средства в ББР, която ще промери процедурите, по които се отпускат кредити и по-конкретно всички заеми над 1 млн. лв.

И влизат Пеевски, Домусчиев, Самуилов и Гайтански в Банката за развитие

Институцията е създадена през 1999 г. като Насърчителна банка. Задачата й е да подпомага предимно малкия бизнес. Тя е 99.9% собственост на държавата, „Банка ДСК“ притежава 8 акции. От изявите на министър Петков се разбра, че частната банка отдавна е изпратила писмо, с което иска да подари дела си на държавата, но досега не му е обръщано внимание. Фатк, който вече е променен и в понеделник дарието е било прието. Освен това, икономическото министерство съобщи и официално кои са осемте фирми, на на които са раздадени общо над 1 млрд. лв. заеми:

Кредити с размер над 140 млн. лв. при таван от 150 млн. лева имат :
„Роудуей кънстракшън“ АД (свързвана с Румен Гайтански – Вълка)
„Слънчев ден“ АД (до 2019г. собственост на Георги Гергов, след това собствеността се свързва с Делян Пеевски)
„Благоевград- БТ“ АД (свързвана с Делян Пеевски)

Кредити с размер над 115 млн. лв.:
„Маркет инвестмънт“ АД (Техномаркет) (свързвана с Делян Пеевски)
„Интернешънъл инвестмънтс“ ЕАД (свързвана с Делян Пеевски)

Кредити с размер над 60 млн. лв.
„Параходство БМФ“ АД (на братята Кирил и Георги Домусчиеви)
„Транспект“ АД (компания създадена да изкупи и рефинансира закъсалия автобусен превозвач „Юнион Ивкони“ и част от „Етап адрес“)
„Инса Ойл“ ЕООД (петролната компания на Георги Самуилов)

Но как се стигна до тук?

Банка за малките

В същото време според визитката на сайта на банката – „визията на ББР е да развие разнообразен и жизнен финансов пазар за малките и средни предприятия, да създаде богат избор на финансови продукти и инструменти, когато пазарът не предлага достатъчно, да бъде партньор на бизнеса и да финансира, подкрепя и консултира растежа на малките и средни предприятия, като мобилизира разумно и ефективно публичния и частния ресурс„. В други страни също има такива банки, чрез които като се използва гаранцията на правителството се финансират фирмите в сектори, към които търговските банки нямат интерес или в които рискът е твърде висок, а също и в такива, в които държавата иска да постигне определен ефект, несвързан с пазара, а с образованието, социална сфера, екология и пр.

Традиционно такива банки работят като отпускат целеви ресурс на търговските банки и те на свой ред по утвърдени критерии кредитират бизнеса. Така работи и Насърчителна банка от началото като още тогава са въведени тези правила, както и да не се меси на пазара на дребно, където играчи са търговските банки, за да не им бъде конкуренция. Такива правила са записани в първия закон за работата й, приет през 2008 г.

И така до края на управлението на т. нар. Тройна коалиция. Тогавашният финансов министър Пламен Орешарски й увеличава капитала с излишъка в бюджета. Самият той е в надзора на банката от основаването й, когато е зам.-министър на финансите, припомня „Капитал“. Така се набира значителен ресурс, с който всяко ново ръководство при всяко ново правителство разполага като банката започва да отпуска големи кредити директно на компании.

В годините ведомствено банката е имала различни принципали като последната промяна по тази линия е през 2017 г., когато от Министерството на финансите тя бива прехвърлена към Министерството на икономиката. Малко след това Мавродиев поема поста на главен изпълнителен директор, който сам създава. Преди това банката винаги се е управлявала от двама равнопоставени изпълнителни директори. Постът е премахнат едва през есента на миналата година.

Какво се случва в действителност

В тежката ситуация през пролетта на миналата година, в която Борисов се чудеше как да обяснява ограниченията, наложени заради коронаврисуа и не беше съвсем сигурен каква помощ да предложи на засегнатите бизнеси и хората, свръх напрежение отключи поредният странен кредит, даден от ББР. Това преля чашата и Борисов уволни Мавродиев от телевизионния екран след отпуснати посред пандемията 75 млн. лв. заем на свързано с колекторската компания „С. Г. груп“ дружество вместо да подпомага пострадалите от кризата с вируса.

„Капитал“ припомня, че и преди Мавродиев да оглави банката тя подпомагаше близки до властта бизнесмени, но под негово командване е доизградена като лична „каса на олигарсите“ и на ДПС.

Доказателство за последното е, че една трета от кредитния й портфейл е в едва няколко големи компании, свързани с бившия вече депутат Делян Пеевски („Техномаркет“, „Булгартабак“, „Слънчев ден“) и близкия до почетния лидер на движението Ахмед Доган Румен Гайтански-Вълка („Роудуей кънстракшън“).

Назначението на Мавродиев е ключово за управлението на банката, защото той подменя хората на ключови позиции за кратко време, променя правилата за кредитиране като отпада лимитът до 10% от капитала на банката да се дава за кредити, заобикаля се забраната да се финансират политици. Така концентрацията на кредити към големи компании се засилва.

Мавродиев е бивш офшорен адвокат, после е съосновател на ГЕРБ, в резултат на което оглавява за 6 години Комисията за финансов надзор, което води до поредица скандали, най-големият от които е неупражненият контрол над фалиралата по-късно КТБ в качеството й на публична компания.

Към 2019 г. кредитният портфейл на ББР за директни заеми надхвърля 1.5 млрд. лв., а над половината от сумата отива при най-големите 10-15 кредитополучателя, посочва още тогава в своя публикация „Капитал“.

По устава на банката за всеки кредит над 5% от капитала се взема единодушно решение от борда след одобрение от Надзорния съвет, който сега министърът иска да смени.

Инструмент на властта

В началото на пандемията се разгорещи и друг въпрос с главно действащо лице ББР. За да може България да тръгне по пътя към приемането на еврото, ЕЦБ направи проверка на банковия сектор и намери недостигащ капитал в две банки, едната от които ПИБ. За да се набави този капитал, по спешност държавата чрез ББР влезе в ПИБ като се сдоби с 19% (дял, който дава единствено право да се свикват общи събрания – бел. а.) от капитала след увеличението му на цена по-висока отколкото се търгуват акциите на частната банка на борсата към онзи момент. Това стана причина за множество упреци към управляващите и в крайна сметка до изслушване в парламента.

За да не се приема пък тази намеса за непозволена държавна помощ от ЕС, изведнъж се появи инвеститор, който да поеме част от увеличението на капитала в лицето на Карел Комарек, собственик на Sazka Group, един от най-големите хазартни оператори в Европа и който в миналото е имал интерес да придобие бизнеса на Васил Божков.

Сред най-големите клиенти на ББР е и Държавната консолидационна компания (ДКК, също под шапката на Министерството на икономиката) – тази, към дейността на която служебният министър Кирил Петков също проявява интерес за проверка и за която не се знае почти нищо. През последните години ДКК е получила заеми за близо 200 млн. лв., които обезпечава с дяловете си в държавни фирми, а условията по последната й отпусната сума са направени облекчения, включително и чрез отсрочване на вноските. Финансирането от ББР за ДКК започва през 2016 г., като първоначално отпуснатите 37 млн. лв. са за национализирането на авиоремонтния завод „Авионамс“. Той бе част от корпоративните владения на КТБ и след фалита на банката се продаваше заради задължения към нея.

Ръководство пред смяна

Засега Кирил Петков е обявил, че ще смени Надзорния съвет, с чието одобрение ББР отпуска заемите си.

Негов председател е Стамен Янев – директор на Българската агенция за инвестиции като той зае поста след като Лъчезар Борисов от зам.-министър на икономиката бе повишен в министър и трябваше да освободи мястото. Зам.-председател е Митко Симеонов, който преди бе изп. директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и пое поста под ръководството на Мавродиев. Член на Надзорния съвет е Велина Бурска, която е била директор „Следприватизационен контрол“ в Агенцията за приватизация, която в миналото бе оглавявана от бившия министър на икономиката Емил Караниколов.

Членове на управителния съвет и с равни правомощия са тримата изпълнителни директори Живко Тодоров (бивш финансов директор на ПИБ и назначен на мястото на Мавродиев след уволнението му), Николай Димитров (кадър на ББР отпреди там да влезе Стоян Мавродиев, бивш директор „Кредитиране“) и Панайот Филипов. Последният зае поста на Румен Митров – приближен на Мавродиев и отстранен от банката след уволнението на Мавродиев. Митров е бивш директор „Координация, анализ и политика на регулаторната и надзорната дейност“ в КФН – създадена от Мавродиев дирекция, когато оглавяваше финансовия надзор и чрез която иззе функциите на зам.-председателите.

През януари 2021 г. се разбра, че ББР е станала собственик на сграда, паметник на културата, намираща се до централата й на „Цар Освободител“ за 21.5 млн. лв., където преди се помещамаше „БНП Париба“. Сделката е от началото на декември и е в резултат на най-щедрата оферта, предложена на продавача, в остра конкуренция, съобщи „Капитал“. Отделно през 2014 г. ББР започна реконструкция на централата си, която без обществена поръчка бе дадена на обединение от фирми („Главболгарстрой“, „Понсстройинженеринг“, „Ултрастрой“ и „Строй-Консулт мениджмънт груп“) за над 14 млн. лв. Информация: dnevnik.bg