Страните от Г-7 могат да лишат Русия от половината приходи от петрол – Reuters

Страните от Г-7 искат да „максимизират натиска върху износа на руски петрол“. Планът включва увеличаване на производството в Саудитска Арабия и ОАЕ и намаляване на покупките на руски петрол в Индия и Турция.

Това съобщава Reuters.

Както отбелязва коментаторът на агенцията Хюго Диксън, ако богатите демокрации действат решително, те биха могли да намалят приходите на Москва от петрол с до 80 милиарда долара годишно.

Това би било сериозен удар върху икономиката на Кремъл и може би дори би принудило Владимир Путин да прекрати войната срещу Украйна, се казва в изданието.

Цели на Г-7 в петролната стратегия срещу Русия

Министрите на финансите от Г-7, които ще се съберат за среща на Международния валутен фонд и Световната банка във Вашингтон, вече имат списък с мерки за „опустошение“ на военния бюджет на Москва. Той включва допълнителни тарифи за страните, които купуват руски петрол, както САЩ направиха с Индия.

Но ограничаването на износа на руски петрол може да бъде контрапродуктивно, ако други производители не запълнят празнината. В противен случай ограничаването на доставките би довело до повишаване на световните цени на петрола, което би ударило западните икономики. Приходите на Москва може дори да не паднат, тъй като по-високите цени компенсират намаляването на обема.

Сделка с Персийския залив

Най-добрият план зависи от убеждаването на други страни, особено държавите от Персийския залив, да увеличат производството на петрол. В същото време Г-7 трябва да убеди основните купувачи на руски петрол, като Индия, да купуват по-малко руски петрол и повече саудитски и емиратски петрол.

Саудитска Арабия може да увеличи производството с 2,43 милиона барела на ден, а ОАЕ – с 0,85 милиона барела на ден, според Международната агенция по енергетика. Кралствата са готови да увеличат производството: разходите им са ниски, а петролните им запаси могат да им стигнат за десетилетия. В същото време Саудитска Арабия има скъпи проекти извън петролния сектор, което увеличава бюджетния дефицит.

Проблемът е, че рязкото увеличение на доставките може да понижи световните цени. За да стимулира увеличеното производство, Г-7 трябва да гарантира, че цената на петрола няма да падне. Това е възможно, ако пазарът бъде снабден с обеми петрол, които заместват руските доставки.

Споразумение с Индия и Турция

„Споразумението с Персийския залив“ ще работи само във връзка със „Споразумението между Индия и Турция“. Китай е най-големият купувач на руски петрол, но предвид силния му съюз с Москва, е невъзможно да се спре този поток. Работата с Ню Делхи и Анкара е по-перспективна.

Индия е внесла около 1,9 милиона барела руски петрол и петролни продукти през последните месеци, Турция – 0,9 милиона барела. Г-7 трябва да покаже на тези страни ползите от намаляването на покупките от Русия и увеличаването на доставките от Персийския залив. Намаляването на тавана на цените на руския петрол би спестило на Индия и Турция милиарди долари.

Ако Индия намали руските покупки със 75% и получи отстъпка от 20 долара за барел, спестяванията биха били 3,5 милиарда долара годишно. Турция би спечелила по подобен начин. Европейският съюз ще трябва да намали останалите 0,2 милиона барела внос от Русия. Взети заедно, съкращенията в Индия, Турция и ЕС биха компенсирали доставките от Персийския залив.

Последици за Русия

Ако Русия може да продаде само 5 милиона барела на цена от 40 долара вместо 7,3 милиона барела на цена от 56 долара, тя би загубила половината от приходите си от износ. Годишната загуба може да бъде 76 милиарда долара.

Прилагането на такава сложна сделка би изисквало преговори със страните от Персийския залив, Индия и Турция. Но финансовите стимули биха могли да я направят привлекателна за всички страни. Тази стратегия ще се окаже изключително неизгодна за Москва и би могла значително да намали военните ѝ ресурси.

Припомняме, че министърът на финансите на САЩ Скот Бесант заяви, че Вашингтон очаква Индия да увеличи вноса си на американски петрол и да намали покупките си от Русия.

Украйна рязко увеличи ударите с голям обсег по руски рафинерии през август-октомври, лишавайки Кремъл от приблизително 1 милион барела капацитет за рафиниране на петрол на ден.