За това как президентът на САЩ Доналд Тръмп създаде много нови международни проблеми през първите сто дни от президентството си, без да реши нито един от съществуващите, и какво е причинило спада на популярността му в самата Америка – вижте анализа на Novapress.
„Решил съм повече проблеми по света, без да съм искал или получавал признание за това“, каза Доналд Тръмп на 25 април в интервю за Time, посветено на първите му 100 дни на поста. Очевидно е имал предвид първия си президентски мандат. Въпреки че дори сега той почти всеки ден разказва на журналисти как знае как да „решава проблеми“ и да „сключва сделки“. Но, като правило, той не уточнява кои от световните проблеми е „решил“ или „решава“.
В края на краищата, суровите факти сочат обратното – по време на втория си мандат Тръмп не успя да разреши нито една сериозна глобална криза. Точно обратното, за 100 дни на поста Тръмп по-скоро създаде хаос там, където преди това имаше относителен ред.
Как Тръмп започва нови войни
Американският президент успя да се скарат с основните съюзници и търговски партньори на Америка. Първите, които попаднаха под неговото въздействие, бяха Мексико и Канада, които са членове на зоната за свободна търговия USMCA със Съединените щати и съответно имат най-голям положителен търговски баланс със САЩ. Освен това, нелегални мигранти се насочват към Съединените щати през мексиканската и в по-малка степен канадската граница. И двете, според Тръмп, са повече от достатъчни причини съседите му да бъдат сред враговете на Америка.
Междувременно търговските преговори продължават. И те се отнасят не само за Мексико и Канада, но и за по-голямата част от света. Денят, в който започна търговската война, беше 2 април (който Тръмп нарече „Ден на освобождението“), когато той подписа изпълнителна заповед за налагане на вносни тарифи срещу Европейския съюз, Китай и повечето азиатски страни, дори Украйна и тихоокеанските острови – но не и срещу Русия. Но седмица по-късно той обяви 90-дневно спиране на митата.
Според него, над 75 държави са се обърнали към представители на САЩ за разрешаване на търговските въпроси, като САЩ са направили отстъпки. И в същото интервю за Time, Тръмп смая репортерите, като заяви, че вече е сключил „200 сделки“. И когато го помолиха да назове поне една, той започна да казва, че САЩ държат „50 хиляди войници“ в Германия.
Но почти единствените, които се осмелиха да приемат тарифното предизвикателство на Тръмп, бяха китайците – страна, която е основният конкурент на Съединените щати в световната икономика. Тръмп започна откровено абсурдна надпревара за мита, като ги повиши до безпрецедентните 145% за китайски стоки.
Въпреки това, скоро, под натиск от своите съветници и ситуацията на пазарите, Тръмп отстъпи, като направи множество изключения за отделни групи стоки. И той започна да говори за интензивни преговори с китайците за прекратяване на търговската война. Пекин обаче не е чувал за подобни преговори.
„Тръмп представя тарифите като огромен успех и по този начин се опитва да запази благоволението на аудиторията си. Следователно, от гледна точка на неговото разбиране, разбира се, това е толкова значителен успех. Но обективно не виждам никакви свръхрадикални пробиви, поне не в момента“, каза Владислав Фарапонов, ръководител на Института за американски изследвания.
Освен това, действията на Тръмп имаха няколко последствия. Първо, търговската война на Тръмп постави целия свят на ръба на нова икономическа криза. В първия ден от въвеждането на тарифите ключовият американски фондов индекс S&P 500 падна с 3,2%, а Nasdaq – с 4,1%. Световната търговска организация смята, че обемът на търговията със стоки между Китай и Съединените щати може да намалее с 80% поради новите тарифи. И дори ако Тръмп бъде убеден да сложи край на тарифната треска, ще бъде трудно да се възстанови доверието в САЩ като абсолютно надежден икономически партньор в света.
Второ, отношенията на САЩ дори с най-близките им съюзници бяха подкопани. В края на краищата, търговските мита са се превърнали само в едно от проявленията на политиката на Тръмп към традиционните съюзници на Америка. Още преди изборите той заяви, че няма да защитава страните от НАТО, които харчат по-малко от 2% от БВП си за отбрана.
А вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс шокира европейците на Мюнхенската конференция, когато им обясни на прав език, че сигурността на Европа е нейна работа. Затова не е изненадващо, че според многобройни съобщения в американските медии, Тръмп обмисля изтеглянето на американските войски от Европа. Така че европейските партньори на Америка вече сериозно обсъждат сценарии, при които биха трябвало да се изправят срещу агресивна Русия лице в лице. Освен това, отношенията на Тръмп с Путин са се развили, ако не приятелски, то не и враждебно.
Как Тръмп не слага край на стари войни
По време на предизборната кампания Тръмп многократно заявяваше намеренията си да сложи край на войните, започнали по време на мандата на Джо Байдън. Наистина, активността на американската дипломация спрямо Украйна и Русия е осезаема. Телефонните разговори на Тръмп с украинския президент Володимир Зеленски и руския президент Владимир Путин, няколко кръга непреки преговори в Саудитска Арабия
В Саудитска Арабия многобройните пътувания на представителите на Тръмп, Кийт Келог и Стив Уиткоф, дават резултати – но само според самия Тръмп и неговия екип.
На 27 април държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че перспективите за някакъв вид споразумение за прекратяване на войната между Русия и Украйна са „по-близки от всякога през последните три години, но все още не сме стигнали дотам“.
Но практиката показва, че дори въпреки устните споразумения, дори временно прекратяване на огъня е трудно за изпълнение поради позицията на Русия. Такъв беше случаят с „енергийното примирие“, което влезе в сила на 25 март. Подобна история се повтори и с „Великденското примирие“ на 20 април. Дори когато Путин едностранно обяви прекратяване на огъня, това беше използвано, за да покаже на Тръмп добрите намерения на Русия. И на практика обстрелът на Украйна се възобнови в рамките на няколко часа. Това се вписва и в новата история на Кремъл за „примирието на 9 май“.
„Администрацията на Тръмп вече положи доста дипломатически и организационни усилия по отношение на разработването на политика. И това е голям проблем за нас, защото те смятат, че 50-60% от работата вече е свършена, че Русия вече ще се съгласи, но в действителност виждаме различна картина. И това, съответно, създава завишени очаквания“, каза Владислав Фарапонов.
Изглежда обаче, че на стотния ден от президентството си, Тръмп бавно започва да осъзнава нещо очевидно за Украйна и Европа – основната пречка за прекратяване на руско-украинската война е Русия, а не Украйна.
В същото време Тръмп ясно заявява, че абсолютно не го интересува кой контролира например Крим или къде точно ще минава демаркационната линия в Донбас. Както той непрекъснато повтаря: „Просто искам да сключа сделка.“ Но за да бъде сключено „споразумение“, априори е необходимо съгласието на всички страни, включително и на страната агресор.
Както отбеляза Володимир Дубовик, директор на Центъра за международни изследвания към Одеския национален университет, Тръмп все още не е използвал всички средства за натиск, с които разполагат Съединените щати върху Русия. Има няколко причини за това.
„Не може да се каже, че в арсенала му има потенциално много лостове. Но има някои, свързани с нарастващия натиск върху Русия. Най-големият проблем е, че той не иска да подкрепя Украйна и всъщност не иска да оказва натиск върху Москва, тъй като установяването на приятелски отношения с нея е приоритет за него“, каза Дубовик пред украинско издание.
Освен всичко друго, мотивацията на САЩ е повлияна от способността на Русия да играе в интерес на американските интереси, не само по отношение на Украйна. В Близкия изток Вашингтон води паралелни преговори с Иран относно ядрената му програма. Тръмп сам си създаде този проблем по време на първия си президентски мандат.
През 2015 г. САЩ и пет други държави подписаха споразумение с Иран, което предвиждаше контрол върху ядрената му програма в замяна на отмяна на някои санкции. Въпреки това, през 2018 г. Тръмп едностранно изтегли Съединените щати от споразумението. Сега той се опитва отново да преговаря с Иран. Важно е да се отбележи, че Русия се опитва да използва връзките си с Иран, за да стане посредник за САЩ, вероятно в замяна на помощ в други области, особено по отношение на Украйна. Преговорите с Иран в момента продължават и не е известно дали ще доведат до резултати.
Ситуацията в ивицата Газа показа какви биха могли да бъдат действията на Тръмп в отговор на забавянето на преговорите. Тръмп се опита да сложи край на конфликта между Израел и групировката Хамас още преди встъпването си в длъжност. Неговият емисар, Стивън Уиткоф, наистина успя да постигне известен пробив през януари, принуждавайки двете страни да направят компромис за ограничаване на военните действия в замяна на освобождаването на израелски заложници.
С течение на времето обаче сделката стигна до задънена улица. Хамас, осъзнавайки, че заложниците са единственият му коз, се опита да забави процеса по всякакъв възможен начин. Така че в средата на март Тръмп даде картбланш на Израел да елиминира физически бойците. Боевете с ниска интензивност в ивицата Газа продължават и до днес, а Тръмп рядко ги споменава. Особено след като той има много по-интересни теми в САЩ.
Вътрешните проблеми на Тръмп
Традиционно, въпросите на вътрешната политика са най-важни за американските избиратели. И точно тук Тръмп е бил най-активен: от масови депортации на нелегални имигранти, до връщането само на две статии в официални документи и дори увеличаване на налягането на водата в американските душове. В същото време Тръмп е ангажиран с мащабни съкращения в държавния апарат. За 100 дни от президентството си Тръмп успя да подпише рекорден брой изпълнителни укази – 140. За сравнение, Байдън имаше около 40 през същия период, а Обама – 20.
Подобна дейност обаче не винаги му е от полза. Според анкета на ABC News, Washington Post и Ipsos, само 39% от американците одобряват представянето на Тръмп на поста му. Това е с 6% по-малко отколкото през февруари и е рекорд за първите 100 дни на президентския пост в САЩ. Прави впечатление, че предишният антирекорд беше поставен от самия Тръмп по време на първия му мандат.
Освен това, Тръмп целенасочено играе на поляризацията на американското общество, като постоянно се противопоставя на предишната администрация на Джо Байдън и на Демократическата партия като цяло – тоест, грубо казано, почти половината от американското общество.
Нереалността на много от обещанията, които той даде преди изборите, изиграва жестока шега на Тръмп, заяви Володимир Дубовик.
„Това се дължи главно на нереалистични очаквания. Всеки е инвестирал нещо свое, когато е подкрепил Тръмп на изборите. В крайна сметка, ако проблемите с цените, наличието на лекарства и медицински грижи и т.н. продължат да се натрупват, това ще предизвика дългосрочен спад в рейтинга“, отбеляза експертът.
Но, каза той, Тръмп може спокойно да остане влиятелен президент дори с ниски рейтинги, тъй като той контролира и Конгреса, поне до междинните избори през 2026 г.
Друг източник на вътрешни проблеми за Тръмп е неговият екип, подбран предимно на принципа на личната лоялност към президента. И това не можеше да не излезе извън контрол за Тръмп. Сред забележителните хора в настоящото му обкръжение са мултимилиардерът Илон Мъск и министърът на отбраната Пийт Хегсет, които генерират скандали не по-лоши от самия Тръмп.
Въпреки че не постигна много реални успехи за 100 дни, Тръмп показа, че е решен да промени както Америка, така и целия свят в съответствие с представите си за националните интереси на САЩ. И както уверява екипът му, Белият дом вече е подготвил работен план за следващия президентски мандат. Самият Тръмп обаче многократно е доказвал колко лесно се справя с всякакви дати и крайни срокове. В началото обещанието за прекратяване на руско-украинската война се оказа „преувеличение“, а след това – изобщо „шега“.
Сега подобна история се наблюдава и със „крайните срокове“ за сключване на мирно споразумение, в случай на техния провал, САЩ заплашват да се оттеглят напълно от процеса. Първоначално Тръмп заяви, че този краен срок съществува, но по-късно отрече съществуването му. Според последната версия, крайният срок ще бъде две седмици. Или по-малко, или малко повече, уточни американският президент.
„Управлявам страната и света. Забавлявам се много, като се има предвид какво правя. Знаете ли, това, което правя, е много сериозен бизнес“, каза Тръмп в интервю за The Atlantic.
