Президентът Румен Радев откри важно събитие в Баку

Президентът Румен Радев откри събитие на високо равнище „Бъдещето на конкурентоспособността при нетна нула“ в българския павилион на конференцията за климата на ООН СОР29 в Баку, Азербайджан. 

Панелът, посветен на конкурентоспособността на икономиките в условия на нулеви въглеродни емисии, събра в българския павилион еврокомисаря по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта в Европейската комисия Илиана Иванова и заместник-председателя на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) Диана Юрге-Форзац, вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка Амброаз Файол, Юрген Ригтеринк, първи вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, Реджина де Доминичис, регионален директор на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия.

За втори пореден път България участва на СОР със собствен павилион и това е ясна демонстрация за амбициите на страната ни да участва в климатичната дипломация и да даде своя принос в борбата с климатичните промени, каза държавният глава. 

Климатичните промени вече застрашават не само хората и поминъка, не само хората и икономиката, но и мира и сигурността в глобален план. Екстремните метеорологични явления от наводнения до горски пожари и суша стават все по-чести и опустошителни. Тази критична ситуация изисква интегрирани действия и внимание от всички нас – от високото политическо до експертното ниво. Вярвам, че начинът да постигнем устойчиви решения е да постигнем успехи чрез трансфер на опит и знания.

Сътрудничеството между държавите е от решаващо значение за постигането на успех в общите усилия и повишаване на конкурентноспособността в условията на преход към климатично неутрална икономика, посочи президентът Радев.

Той благодари на „политици, учени, климатични експерти, бизнеслидери за това, че сме заедно, че говорим на общ език, имаме споделени цели и надявам се – единни действия“.

Конкурентноспособността в условията на икономика с нулеви въглеродни емисии е вероятно най-амибициозната тема, подчерта президентът. 

По думите му допреди десетина години би отговорил отрицателно на въпроса дали е възможно да съществуват нетна нула от една страна и конкурентност от друга. 

„Днес аз вярвам, че е възможно, ако имаме точното „лепило““, състоящо се от поличитческа воля, наука, иновации, технологии“, каза държавният глава. 

По думите му е необходимо сега ЕС да осигури необратимостта на този процес, осигурявайки също индустриална политика, която да донесе видими резултати. 

Той отбеляза и важността на образователната система, която да изгради нова потребителска култура, търсене на нисковъглеродни продукти и нова индустрия. 

„Радвам се, че можем да обсъдим тези въпроси тук днес. Не бива никога да забравяме, че за да постигнем нетна нула, трябва да имаме силна европейска икономика, въз основа на енергийната ефективност и и иновации“, каза българският президент.

В изказването си еврокомисар Илиана Иванова посочи, че е необходимо шесткратно ускоряване на декарбонизацията на икономиките, за да се постигнат поставените климатични цели. 

Наводненията в Европа показват, че очевидно нямаме и миг за губене в борбата с климатичните промени. Тук е мястото на науката и иновациите, подчерта тя и добави, че 35 на сто от финансирането на европейската програма „„Хоризонт Европа“ или 93 милиарда евро за седем години са насочени към климатичните изследвания. Тя даде примери за иновативни продукти, създадени в Европа, и подчерта успехите на два български екипа, подкрепени от европрограмата – първата водородна долина в Стара Загора, осигуряваща чист водород за автобуси и обществено осветление и първият в света транспортен дрон, създаден от българската компания „Дронамикс“ с помощта на европейско финансиране.

Тази година бележи 40-ата годишнина на програма „Хоризонт“ и в продължение на четири десетилетия тези инвестиции дават огромен тласък на науката и инвестициите в отговор на социални нужди и глобални предизвикателства – от автоматизирани автомобилни системи до водородни решения. Финансирането постави Европа в лидерска позиция и Урсула фон дер Лайен (която се готви за началото на втория си мандат като председател на Европейската комисия – бел. ред.) очерта сред приоритетите на новата Еврокомисия с цел повишаване на конкурентоспособността преодоляването на разминаването между финансите и технологиите, допълни комисар Иванова. 

Вицепрезидентът на IPCC Диана Юрге-Форзац благодари на България за домакинството през лятото на 61-ата сесия на организацията. Тя припомни, че според заключенията на шестия доклад на IPCC e нужно 43 на сто намаляване на въглеродните емисии до 2030 г., ако искаме да задържим глобалното затопляне под 1,5 градуса по Целзий. Глобалните температури ще се стабилизарт само ако въглеродните емисии се стабилизират на нетна нула, каза тя.

Десетки градове, компании и държави вече имат планове за постигане на нетната нула и това е от огромно значение, налични са и опции за промяна, които трябва да бъдат прилагани в по-голям мащаб, посочи експертът. 

Изборите, които ще направим през следващите няколко години, ще имат глобално влияние през следващите стотици, а може би и хиляди години, заключи експертът. 

Една от най-уязвимите групи от климатичните промени са децата, припомни Реджина де Доминичис в края на панела.  

Източник: БТА