Православните християни почитат на 51-ия ден след Възкресението Христово Светата Животворна Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. Християнският празник винаги се пада в деня след Петдесетница.
Според представите на християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църковните изображения.
В народните вярвания от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода по Земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата. На Свети Дух се прибирали и затваряли чак до идната година на Велики четвъртък, когато се отварят небесните двери.
В светския календар на българите този църковен празник се отбелязва и като Ден на загиналите за свободата на Македония. През 1927 г. всички бежански организации в София вземат единодушно решение Свети дух да бъде Ден на Македония. През първите години в столицата ни се провеждат мащабни шествия, с участието на десетки хиляди души.
След дълга 50-годишна пауза по времето на тоталитаризма, в наши дни денят се отбелязва далеч по-скромно, едва в няколко отделни организации.
На този ден трябва да преклоним глави и да отдадем синовна почит пред душите на всички българи, оставили костите си по бойните полета и загубили живота си за свободата на своите сънародници от Македония.
