Петков: Законът за борба с корупцията е ключът към Шенген

Днешният ден е много успешен, защото този закон е ключът на България към Шенген, този закон е ключът на България към три процента дефицит и, най-вече, този закон е ключът към истинската борба с корупцията.

Това коментира вчера пред журналисти в парламента Кирил Петков, съпредседател на ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“ по повод приетия по-рано в пленарна зала Закон за противодействие на корупцията. 

Петков бе категоричен, че законът е синхронизиран с представители на ЕК и е бил основен критерий от страна на колегите им от Нидерландия. Те не искаха само да бъде приет, те искаха да бъде приет по начин, по който и те да повярват, че ще работи. Всъщност днес показахме пред европейските ни партньори, че не приемаме закони, за да отметнем законодателство, а правим закони, които наистина имат шанс  да направят институционално борбата срещу корупцията, добави съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ.

Мисля, че всички сме убедени, че имаме нужда от реформа в службите. Степента на реформата, стъпките на реформата може да бъдат обсъдени, но реално аз мисля, че всеки ден, в който забавяме реформите в службите, губим шанс България наистина да си стъпи на краката като една държава, която има сериозни институции, които се борят за нейните интереси, добави Петков, цитиран от БТА.

На въпрос дали Атанас Атанасов е подходящ кандидат за шеф на Комисията за противодействие на корупцията и дали се отказва от идеята Бойко Рашков да я оглави, Петков обясни, че с приетия закон е регламентирано създаването на номинационна комисия, която да не се състои само от политици, което по думите му е много важно. Ако трябва тази комисия да разследва политици, то е много важно да сме сигурни, че хората, които се номинират, имат широка обществена подкрепа, посочи Петков. Приемането на закона днес е крачка напред, а се надявам тази инерция, която се получи, да продължи и с реформата в службите, добави той.

Петков коментира и информацията от ДАНС за експулсирани чужди граждани. Според него това е сигнал, че българската държава оценява рисковете и вече действа, когато се вижда, че чужди интереси започват да влияят на националния интерес.