Фалшивият партньор на Жоро Инса

„Нова българо-американска компания влиза на българския и на Балканския енергиен пазар“. Така озаглавено прессъобщение (главното Б е запазено от оригинала – бел. ред.) беше разпространено от един от големите играчи в петролния бранш в страната – „Инса ойл“ на Георги Самуилов.

От текста се разбира, че тя е създала съвместно дружество с „американската компания за развитие на стратегически енергийни инвестиции Focal Point Energy (FPE)“, което се казва INSA OIL INC SA и в чийто капитал двете ще участват поравно.

Новината за презокеанското сътрудничество и привличането на чужди инвестиции на напоследък бумтящия енергиен пазар няма как да не събуди позитивни чувства. Единственият проблем е, че малко по-задълбочен поглед към американския партньор по никакъв начин не показва нито съществен опит, нито значими капитали, които да обосноват някакви ползи от новото начинание.

Тримесечният партньор

Според официалното съобщение „Focal Point Energy е инвестиционна компания, базирана в САЩ“. Не се обявява къде е регистрирана, но пресрелийзът е анотиран с „ХЮСТЪН, ТЕКСАС, САЩ/ПЛОВДИВ, БЪЛГАРИЯ“, което загатва, че може би става въпрос за инвеститор, идващ от сърцето на американската нефтена индустрия.

Посоченият сайт на Focal Point Energy също дава адрес в Хюстън, където видимо се помещават малки бизнеси под наем. Търсене в Google на адреса връща предимно лекарски кабинети и други услуги. Дори в същия офис 120 в двуетажната сграда например се помещава (или поне се е помещавала) и здравна компания.

От уебстраницата, регистрирана на 20 януари 2022 г., не се разбира много за самото юридическо лице зад Focal Point Energy. Все пак след известно търсене в корпоративните регистри успяваме да я открием, макар и регистрирана в Уайоминг на 18 март 2022 г. Логично кратката, едва тримесечна, корпоративна история повдига въпроси доколко FPE има нужния опит да помогне за постигане на заложените цели. А именно „да се разшири обхвата на дейността на „Инса ойл“ на Балканския полуостров, както и да се обогати и разнообрази съществуващото портфолио от рафинирани продукти, които се предлагат на пазара“. Също така и да „работи активно за разработване на нови проекти за добив на чиста, зелена енергия в целия регион“.

Теоретично за прясно основаното дружество би могло да има и логично обяснение – да е специално създадена проектна компания. Това обаче не изглежда особено вероятно, тъй като такива обикновено се правят от някоя голяма корпорация за участие в конкретното начинание, докато в случая не е посочен друг краен и по-реномиран собственик.

Eксперт по поръчка

Единственото посочено лице е изпълнителният директор на Focal Point Energy Винс Тровато, който е представен от „Инса ойл“ като бивш високопоставен служител на Министерството на енергетиката на САЩ.

На сайта на американската компания също може да се открие само неговото име и снимка без биография. Все пак справки за миналото му се откриват в интернет. От тях става ясно, че през годините от 2008 г. насам е заемал консултантски постове в избирателни кампании на различни републикански политици. През 2014 г. той е бил кандидат във вътрешните избори на Републиканската партия за щатския парламент в Уисконсин, но не е избран. През 2016 г. е заместник-началник на щаба на Доналд Тръмп в същия щат. А през 2017 г. е имал консултантски договор и е получавал възнаграждения от Cambridge Analytica, известна със скандала около събираните лични данни на милиони Facebook потребители и използването им за политически кампании.

По време на администрацията на Тръмп той явно се преквалифицира от политически в енергиен експерт, като става старши съветник по международни отношения в Енергийния департамент на САЩ. Но може би най-любопитни са последните му кариерни развития. В началото на 2022 г. Тровато постъпва в Hyperfocal Communications – също така прясно създадена компания, която според представянето й предоставя услуги по стратегически комуникации, лобизъм и организиране на кампании. В представянето му там не се казва нищо за Focal Point Energy, което е обяснимо, тъй като още не е регистрирана. Но може би по-любопитното е, че самата Hyperfocal e регистрирана на споменатия адрес в Хюстън, а собственикът й Straife Holdings – на споменатия адрес в Уайоминг. А като директори на всички компании е посочена местна адвокатска кантора, специализирана в регистрация на фирми и защита на активи.

Или накратко, по всичко личи, че новият съдружник на „Инса ойл“ е просто създадена по зададен от клиента калъп куха компания, чиято единствена цел е да имитира успешен американски бизнес. А цитатът на Винс Тровато в прессъобщението започва да звучи леко комично: „Ние обединихме най-доброто от двете дружества – техническия опит, висока степен на експертиза и решителност за действия на Focal Point Energy и успешния оперативен модел на Insa Oil. Всичко това е мощната формула за успех на новото дружество. Нашето партньорство е основано на споделените ценности и общата мисия на двете компании. Това съвместно предприятие ще играе съществена геополитическа роля в диверсификацията на източниците на гориво в региона на Балканите, а това е ключова цел както на Съединените щати, така и на нашите партньори в Европейския съюз.“

Театърът на Самуилов

Така последният съществен въпрос е кому и за какво е необходимо това скъпо представление. Ако „Инса ойл“ иска да се разраства в региона или да навлиза във ВЕИ, тя би могла да го прави и без подобна генномодифицирана структура.

Най-първосигналната версия може да е, че собственикът на „Инса ойл“ опитва да се позиционира като интернационален играч за пред местните политици. В свое интервю финансовият министър Асен Василев преди няколко месеца заяви, че Георги Самуилов лично му е казал, че е бил притискан от Бойко Борисов и Делян Пеевски. Същевременно „Инса ойл“ не е и в блестящи отношения и с настоящата власт, като насред мини бензиновата паника през март тя понесе обвинения, че е в основата на извилите се опашки пред колонките, а пък компанията отговори със сигнал срещу Василев до прокуратурата. Така че възможен замисъл е наличието на „американския партньор“ да действа като спирачка за политически атаки. Зле сглобената постановка трудно би издържала малко по-сериозна проверка, но много медии вече безкритично предадоха новината, а с това и тя в масовото съзнание се превръща в реалност.

Едно възможно и по-скоро иронично обяснение е, че собственикът на петролната компания Георги Самуилов е свикнал с привидните сделки. През 2018 г., когато Общинска банка беше приватизирана, това стана официално със средства от „Инса ойл“. Сделката обаче беше оформена през лихтенщайнски фонд, в който „Инса“ придоби дялове без право на глас и така въпреки вложените десетки милиони няма никакъв контрол. Допреди да бъде продадена, банката беше в ръцете на доминирания от ГЕРБ Столичен общински съвет, като конкретно за силното лице в нея се приемаше председателят на финансовата комисия Орлин Алексиев. Запазеният надзорен съвет след приватизацията се приема за знак, че реалният контрол над Общинска банка продължава да е във фактори от ГЕРБ, вероятно в някакво съглашателство с Делян Пеевски.

И накрая, разбира се, зад цялата история може да стои вече от над година развяващото се плашило за местни олигарси „Магнитски“. След наложените от САЩ санкции на депутата Делян Пеевски, доверения му Илко Желязков и обвиняемия бизнесмен Васил Божков периодично се разпалват очаквания и слухове, че списъкът може да се разшири и с още лица. Предвид допирните точки на Самуилов с Пеевски през годините, той често попада сред обичайните заподозрени. Затова и операцията „съвместен бизнес с американска компания“ би могла и да е опит за търсене на индулгенция.

Източник: capital.bg