Честваме един от най-големите български празници

Отбелязваме един от най-големите и обичани български празници. 24 май е Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. От 1990 година денят е официален празник.

На този ден обичайно на много места в страната хиляди ученици се включват в шествия и рецитират тематични литературни творби. Отслужват се и празнични водосвети.

Така България чества делото на славянските просветители Кирил и Методий и българската просвета и култура, включително и създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа.

Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.

От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.

С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май.

След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника – църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник  24 май е обявен от Народното събрание през 1990 г.