Анализ на Novapress: Крайната десница набира сила в Европа – Германия е новият сигнал

Историческият резултат на Алтернатива за Германия в Саксония-Анхалт е поредният сигнал за промяната на политическия пейзаж в Европа. Крайната и радикалната десница вече участва във властта в няколко държави от ЕС, а другаде се превръща в основна политическа сила. Възходът ѝ обаче не е нито еднакъв, нито необратим.

Победата на Алтернатива за Германия (AfD) на изборите в Саксония-Анхалт трудно може да бъде разглеждана само като регионален политически епизод.

Партията спечели около 44% от гласовете, повече от два пъти над резултата си от 2021 г., и нанесе тежък удар на Християндемократическия съюз на канцлера Фридрих Мерц. AfD остана малко под абсолютното мнозинство в регионалния парламент.

Резултатът отваря възможност крайнодясна партия да достигне до провинциалната власт за първи път в следвоенната история на Германия. Засега обаче това изглежда трудно – основните политически сили продължават да отказват сътрудничество с AfD, а Мерц отново изключи подобен вариант.

Истинското значение на изборите е другаде. Те показват, че политическата изолация на AfD вече не е достатъчна, за да ограничи електоралния ѝ възход.

Германия вече не е изключение

Десетилетия наред историческото наследство на Германия поставяше особено висока бариера пред крайнодесните партии. Сега тази бариера е подложена на все по-силен натиск.

AfD постепенно излезе от ролята на периферна протестна формация и се превърна в един от основните играчи в германската политика. В Саксония-Анхалт недоволството от федералното правителство беше сред основните фактори за резултата.

Проучване на Infratest dimap показа, че 87% от избирателите в провинцията са недоволни от управлението. Разходите за живот, пенсиите и икономическата несигурност бяха сред проблемите, които насочиха гнева към правителството на Мерц.

Това превръща германския вот в част от много по-широка европейска тенденция.

В Италия Джорджа Мелони управлява от 2022 г., а нейното дясно правителство вече е най-дълго управлявалото в следвоенната история на страната. В други държави националистически и радикално десни формации участват в управлението или осигуряват парламентарна подкрепа на кабинети.

Още по-показателни са държавите, в които тези партии не управляват, но вече претендират за централно място в политическата система.

Във Франция Национален сбор има реални амбиции за президентските избори през 2027 г. В Австрия Партията на свободата е сред водещите политически сили, ШЕГА се превърна в основна опозиционна сила в Португалия, а националистическата AUR укрепи позициите си в Румъния.

Именно затова резултатът в Саксония-Анхалт предизвика реакция и извън Германия. Френският финансов министър Ролан Лескюр го определи като „много, много тревожен сигнал“, а френският министър по европейските въпроси Бенжамен Адад – като много сериозен момент за Европа.

Недоволството като политически капитал

Да се говори за единна „крайнодясна вълна“ обаче също би било опростяване.

Партиите, поставяни в тази категория, се различават значително. Отношението им към ЕС, НАТО, Русия, социалната политика и икономиката невинаги съвпада. Различни са и причините, поради които избирателите ги подкрепят.

Общият знаменател по-скоро е способността им да превръщат натрупаното обществено недоволство в политически капитал.

Миграцията остава една от най-силните теми, но към нея се добавят цената на живота, икономическата несигурност, енергийната политика, недоверието към институциите и усещането сред част от избирателите, че традиционните партии не предлагат достатъчно убедителни решения.

В Германия проблемът има и допълнително измерение. Става дума за най-голямата икономика в ЕС, която едновременно трябва да възстановява растежа си, да инвестира в инфраструктура и отбрана и да решава структурни проблеми на пазара на труда и пенсионната система.

Възходът на AfD вече се разглежда и като потенциален икономически риск. Партията достига около 28% на национално ниво според актуално проучване, а евентуалното задълбочаване на политическата фрагментация може да затрудни реформите и да увеличи несигурността за инвеститорите.

Вълната не е необратима

Европейската картина обаче предлага и примери в обратната посока.

През април Виктор Орбан загуби властта в Унгария след 16 години управление. Център-дясната ТИСА на Петер Мадяр спечели изборите и сложи край на една от най-дългите политически епохи в съвременния ЕС.

В Нидерландия Герт Вилдерс и неговата Партия на свободата също вече не са част от управлението.

Това показва, че възходът на радикалната десница не е автоматичен и необратим процес. Успехът на избори и дори достигането до властта не гарантират трайна подкрепа.

Предупреждението от Германия

Точно затова най-важният въпрос след изборите в Саксония-Анхалт не е дали AfD ще успее незабавно да състави правителство.

В продължение на години германските традиционни партии разчитат на т.нар. „защитна стена“ – отказ от коалиционно сътрудничество с AfD. Тя продължава да държи партията извън властта на федерално и провинциално равнище.

Изборите обаче показаха границите на тази стратегия.

Политическата изолация може да попречи на AfD да получи министерски постове, но сама по себе си не отговаря на причините, които карат все повече избиратели да гласуват за нея.

Това е и по-широкото предупреждение за Европа. Въпросът вече не е само как традиционните партии да държат крайната десница извън властта, а дали могат да си върнат избирателите, които постепенно се отдалечават от политическия център.

Победата на AfD не означава, че крайната десница неизбежно ще завладее Европа. Тя показва нещо потенциално по-важно – че политическата ѝ изолация вече не е достатъчна, за да спре електоралния ѝ възход.