Материал на Novapress: Краят на една ера – Меси напусна Аржентина, но задмина ли Марадона?

Лионел Меси сложи край на една от най-забележителните кариери в историята на националните отбори. След 21 години, 207 мача, 125 гола, световна титла и две Копа Америка той се сбогува с Аржентина. Финалът на Мондиал 2026 не донесе мечтания последен трофей, но остави един неизбежен въпрос: след всичко постигнато със „синьо-бялата“ фланелка Меси успя ли окончателно да излезе от сянката на Диего Марадона?

Лионел Меси вече е бивш национал на Аржентина.

На 31 август 2026 г., малко повече от месец след загубения от Испания финал на Световното първенство, 39-годишният капитан обяви оттеглянето си от националния отбор.

Така приключи история, започнала през август 2005 г. по почти абсурден начин – Меси дебютира срещу Унгария и е изгонен по-малко от минута след появата си на терена.

Две десетилетия по-късно си тръгва като футболиста с най-много мачове и най-много голове в историята на Аржентина – 207 срещи и 125 попадения.

Между тези две точки имаше всичко – загубени финали, сълзи, отказване от националния отбор, завръщане, тежки критики в родината, а след това и период, в който Аржентина спечели практически всичко.

От вечния длъжник до световен шампион

Дълго време парадоксът около Меси беше очевиден.

Той печелеше всичко с Барселона, трупаше индивидуални награди и подобряваше рекорди, но в Аржентина неизбежно чуваше един и същ аргумент: Марадона направи страната световен шампион, а Меси – не.

През 2014 г. Меси беше много близо. Аржентина стигна до финала на Световното първенство в Бразилия, но Германия спечели с 1:0 след продължения. Меси получи „Златната топка“ за най-добър футболист на турнира, но това трудно можеше да притъпи усещането за пропусната възможност.

Последваха още две тежки поражения – финалите на Копа Америка през 2015 и 2016 г. срещу Чили.

След второто Меси дори обяви, че приключва с националния отбор.

Той обаче се върна.

И именно това завръщане промени цялата история на кариерата му с Аржентина.

През 2021 г. дойде първият голям трофей с мъжкия национален отбор. Аржентина победи Бразилия на „Маракана“ и спечели Копа Америка за първи път от 28 години. Меси беше избран за най-добър футболист на турнира, завърши с 4 гола и даде 5 асистенции.

Година по-късно Аржентина победи европейския шампион Италия във „Финалисима“.

А след това дойде Катар.

Мондиал 2022 промени всичко

Световното първенство през 2022 г. беше моментът, в който последният голям аргумент срещу Меси изчезна.

Аржентина започна турнира с шокираща загуба от Саудитска Арабия, но след това стигна до финала срещу Франция.

Меси отбеляза 7 гола и направи 3 асистенции на Мондиала. Той се разписа на финала два пъти, а Аржентина спечели световната титла след изпълнение на дузпи.

За първи път след 1986 г. страната беше световен шампион.

А Меси вече имаше онова, което в продължение на години беше използвано като решаващ аргумент в сравнението с Марадона.

Нещо повече – той стана първият футболист, печелил два пъти „Златната топка“ за най-добър играч на световно първенство – през 2014 и 2022 г.

Историята можеше спокойно да приключи там.

Меси обаче продължи.

През 2024 г. Аржентина отново спечели Копа Америка, а през 2026 г. стигна до втори пореден и общо трети световен финал в кариерата му.

Този път приказният край не се получи. Испания победи Аржентина с 1:0 след продължения.

Но поражението вече не можеше да промени оценката за кариерата му.

Числата вече са категорично на страната на Меси

Ако сравнението с Марадона бъде сведено единствено до статистика, спорът до голяма степен приключва.

Меси напуска националния отбор с 207 мача и 125 гола – и двата показателя са рекорди за Аржентина.

На световни първенства разликата също е огромна.

Марадона участва на четири Мондиала и изиграва 21 срещи. Меси участва на шест световни първенства и достига рекордните 33 мача.

Марадона има 8 гола на световни финали.

След Мондиал 2026 Меси вече има 21.

Той е играл на три финала на Световно първенство – през 2014, 2022 и 2026 г. – и печели един от тях.

Към това трябва да бъдат прибавени двете титли от Копа Америка – през 2021 и 2024 г. – и „Финалисима“ през 2022 г.

Още преди последния му Мондиал Меси държеше редица исторически постижения – рекорд по мачове за Аржентина на световни първенства, две награди „Златна топка“ на Мондиал и уникалното постижение да се разпише на световни първенства като тийнейджър, на 20 и на 30 години.

На чисто статистическо ниво Марадона вече трудно може да бъде поставен пред него.

Но футболът в Аржентина никога не е бил само статистика.

Защо Марадона остава недосегаем по друг показател

Именно тук сравнението става далеч по-сложно.

Меси има повече мачове, повече голове, повече участия на световни първенства и повече големи трофеи с националния отбор.

Марадона обаче има 1986 г.

На Мондиала в Мексико той не просто е капитанът на световния шампион. Турнирът се превръща в може би най-яркия пример в историята за това как един футболист може да подчини Световно първенство на собствената си личност.

Марадона отбелязва 5 гола и прави 5 асистенции. Срещу Англия на четвъртфинала вкарва два от най-известните голове в историята – „Божията ръка“ и попадението, останало като един от символите на футболната гениалност.

На финала срещу Западна Германия именно той подава за победния гол на Хорхе Буручага.

Марадона е не просто най-добрият футболист на Аржентина през 1986 г. Целият отбор сякаш се движи около него.

Точно тук се намира най-силният аргумент на онези, които продължават да поставят Диего над Лео.

Меси има по-дългото величие.

Марадона има по-концентрирания мит.

Меси трябваше да спечели Аржентина два пъти

Има и още една огромна разлика между двамата.

Марадона беше обожаван от аржентинците почти по начин, който излиза извън границите на спорта. Той се превърна в социален и културен символ – момчето от бедния квартал, което завладя света и никога не престана демонстративно да носи своята аржентинска идентичност.

Меси имаше съвсем различен път.

Той напуска страната като дете, израства футболно в Барселона и дълго време част от аржентинската публика го възприема като по-близък до европейския футбол, отколкото до романтичната представа за типичната аржентинска „десетка“.

Затова Меси сякаш трябваше да спечели Аржентина два пъти.

Първо на футболния терен.

После емоционално.

Парадоксално, загубите може би му помогнаха за второто.

Финалът през 2014 г., сълзите след Копа Америка, отказването през 2016 г. и последвалото завръщане постепенно промениха образа му. Меси вече не беше просто свръхестествено талантливият футболист, който печели всичко в Европа. Аржентинците видяха колко много означава националният отбор за него.

Копа Америка през 2021 г. премахна огромна част от напрежението.

Катар 2022 довърши процеса.

Задмина ли Меси Марадона?

Ако въпросът е кой постигна повече за националния отбор, отговорът вече клони категорично към Лионел Меси.

Той е рекордьор по мачове и голове за Аржентина. Световен шампион е. Двукратен шампион на Южна Америка. Играл е на три световни финала. Има две „Златни топки“ от Мондиал и дълголетие на най-високо ниво, което няма аналог в историята на аржентинския национален отбор.

Ако въпросът е кой е по-големият мит на Аржентина, отговорът не може да бъде даден с таблица.

За цяло поколение Марадона ще остане недосегаем. Не само заради футбола, а заради онова, което олицетворяваше. Неговата Аржентина от 1986 г., двата гола срещу Англия и личността му са част от националната митология.

Меси не унищожи този мит.

Той направи нещо по-трудно – създаде друг до него.

Дълги години Лео беше съден по въпроса дали може да стане „новият Марадона“. В края на кариерата му този въпрос изглежда почти остарял.

Меси вече няма нужда да бъде следващият Марадона.

По трофеи, голове, мачове и продължителност на величието той има достатъчно основания да бъде определен като най-успешния футболист в историята на националния отбор на Аржентина.

Марадона остава неговият най-голям мит.

А Меси си тръгва като другия вечен номер 10.

И може би точно това е най-справедливият край на спора.