Кузман Илиев с много ясен и правилен коментар за президентските избори

„Президентските избори имат ключово значение за това как ще бъде възприеман Румен Радев в публичното пространство. Това, което мен ме притеснява, е, че няма конкуренция – няма опозиция, а когато няма опозиция, няма демокрация. Изведнъж конкурентите се прибраха и се снишиха“.

Това коментира пред БНР икономическият анализатор и лидер на партия „България може“ Кузман Илиев.

„Ако всички сме се разбрали в България, че седим на една маса и гарван гарвану око не вади – и някой ще вземе и президентската институция, и парламента, и изпълнителната власт, и всичките регулатори, и е пръв приятел на посолствата, и ни води към милитаризация, към огромни бюджетни дефицити, към една тишина и обедняване, ако в крайна сметка ние всички сме сложили кърпата на очите и вървим към проблеми, ще си платим цена“, допълни той.

„България може“ няма да подкрепи конкретна фигура на изборите, но в неформална обстановка ще посочи кои са ѝ най-симпатичните, каза Илиев и посочи, че самият той няма да се кандидатира, защото няма годините за това.

По думите му обаче темата за връщането на отговорността в българската политика е ключова.

„Президентските избори по същество функционално са безсмислени. В момента президентът по-скоро до голяма степен е безгласна буква, но символично е много важно за Румен Радев да спечели тези избори, да даде заявка. Аз не мисля, че това е толкова важно, но целта е те да бъдат спечелени. И аз усещам, че от опозицията по-скоро му помагат“, изказа мнението си лидерът на „България може“. И добави:

„Ние започваме един разговор за това, че президентът трябва да има по-голяма функция“.

Според икономическия анализатор управленската програма на правителството е добре разписана на хартия:

„В нея се влиза в много теми, не в особена дълбочина. Няма някакви стратегически генерални решения. Не мисля, че профилът на „Прогресивна България“ е реформаторски. Аз разглеждам тази програма – виждам, че отвсякъде са взети не лоши идеи вътре. Не мога да кажа, че борбата с корупцията е нещо лошо или с олигархията, но олигархия не се бори с олигархия, защото при господин Радев в момента в „Прогресивна България“ ние трябва да си дадем ясна сметка, че ние виждаме едно коалиционно управление. Той направи партия, след като влезе в парламента. Вътре в парламента в рамките на неговата парламентарна група има различни групи по интереси – различни хора, които са подпомагали кампанията. В министерствата си проличава, че има хора, които във времето много ясно са били близки до олигарси, хора, които са били близки като технократи и до други политически партии, но пак са били финансирани с някаква черна каса от олигаси“.

Според него българите вече не се интересуват толкова от темата за олигархията. И обясни:

„Те обедняха изключително много в последните 6 месеца. Смятам, че ефектът на влизането в еврозоната и освобождаването на огромни количества кредит и ефектът, който е на едно свръхкредитиране в банковата система, тези пари, освен в имотите, отиват и в магазините – направиха българите много бедни. Българите свикнаха, че корупция има, свикнаха с олигарсите и възложиха огромните си надежди на Румен Радев, че ще се справи с техните битови проблеми. Това, което ние виждаме обаче, е по-скоро един опит за пиар в публичното пространство. /…/ Мисля, че Румен Радев и екипът му са разбрали, че трудно се бори олигархията – по-добре да я приемеш при теб. Въпросът е можеш ли да я контролираш?“.

Кузман Илиев коментира и новата формула за определяне на минималната работна заплата. Според него тя е някаква крачка в правилната посока, но много дребна:

„Това е пожелателно. Кой ще я плаща тази минимална работна заплата – това е огромният въпрос. /…/ Сега се дава възможност за някакви преговори, за някакви по-близки до реалността параметри – регионални, но голямата цел оттук насетне трябва да бъде – ние да сме в икономическата реалност и да отчитаме секторните различия, защото между различните сектори има разлика“.

По думите му заради огромните регионални дисбаланси в България, тази минимална работна заплата на места може да пречи, на места да е ниска и да е неадекватна. Според него нашата цел трябва да е да има гъвкавост по сектори и регионално, което да дава една основна база, но да е съобразена с възможностите на българската икономика.

„Темата за минималната работна заплата е важна, но тя е вторична на големия въпрос – как да произвеждаме повече, как хората да имат по-големи реални заплати и да изкарваме повече хора от линията на бедността, а не да говорим за това как със закон ще кажем – ето под тоя праг не наемайте“.

Илиев постави и въпроса за сивата икономика. Защо в България има такъв голям процент сива икономика и какво кара работника и работодателя да седнат и под масата да си раздават пари, попита той и сам отговори:

„Защото българската икономика е изключително политизирана, защото 45% от всичко, което ние произвеждаме с вас в рамките на годината, се иззема политически и се харчи – за самолети, за корабни ракети. Когато вземеш толкова много от тези, които работят, в един момент те остават без пари. /…/ Парадоксално когато имаш такова задушаване на реалната икономика в България, тази сива икономика, която се появява, тя е отдушник, тя е симптом, тя е начин за оцеляване“.