Анализ на Novapress: Защо Гренландия отново е в центъра на външната политика на Доналд Тръмп

Докато светът следеше развитието на кризата с Иран, Доналд Тръмп отново върна на дневен ред една тема, която мнозина смятаха за затворена – Гренландия. Повторното настояване, че Съединените щати трябва да установят контрол над най-големия остров в света, не е импровизация, а част от последователна геостратегическа концепция.

За администрацията на Тръмп Гренландия не е символичен въпрос. Островът е ключова точка за американската система за ранно предупреждение, контролира достъпа между Северния Атлантик и Арктика и разполага със значителни запаси от редкоземни минерали, необходими за съвременната високотехнологична индустрия.

С ускоряващото се топене на арктическите ледове регионът постепенно се превръща в нова зона на геополитическо съперничество. Русия разширява военното си присъствие, Китай инвестира в арктически проекти, а Вашингтон не желае да остане в позицията на догонващ играч. Именно в този контекст трябва да се разглеждат и последните изказвания на американския президент.

Проблемът е, че подобна реторика неизбежно влиза в конфликт с един от основните принципи на НАТО – взаимното доверие между съюзниците. Дания категорично отхвърля възможността за американски контрол над Гренландия, а премиерът Мете Фредериксен отново подчерта, че бъдещето на острова може да бъде определено единствено от неговите жители.

От гледна точка на Тръмп обаче натискът върху съюзниците е част от преговорната стратегия. Подобно на искането европейските държави да увеличат разходите си за отбрана, темата за Гренландия служи като средство за пренареждане на баланса в рамките на Алианса и за демонстриране на американско лидерство.

Така въпросът вече не е дали САЩ действително могат да придобият Гренландия. По-важното е, че Тръмп използва темата като инструмент, чрез който променя дневния ред на НАТО и поставя европейските партньори пред нов стратегически избор – между запазването на досегашния модел на съюзнически отношения и приемането на една значително по-транзакционна американска политика, в която геополитическите интереси стоят над традиционната дипломация.