Анализ на Novapress: Витоша между опазване и развитие – тест за българския модел на управление на природни зони
Българските власти обявиха намерение за законодателни промени, насочени към съчетаване на развитието на инфраструктурата във Витоша с опазването на природната ѝ среда, след междуинституционална среща, посветена на бъдещето на Природен парк „Витоша“.
Според изявление на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, управляващите ще подготвят „всички законови промени“, необходими за модернизация на планината, като същевременно бъде гарантирано опазването на природата.
Той определи процеса като начало на „мисия за спасяване на Витоша“, като подчерта, че първата стъпка ще бъде изготвянето на подробен анализ на съществуващите проблеми и възможните решения, преди да се пристъпи към законодателни изменения.
В срещата са участвали председателят на Народното събрание, представители на парламентарната група на „Прогресивна България“, министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова, както и заместник-министърът на земеделието и храните проф. Иван Палигоров.
Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова заяви, че приоритетите включват опазване на природата, осигуряване на обществен достъп и подобряване на качеството на живот чрез модерна инфраструктура. Тя се обяви за развитие на Витоша като „четирисезонна планина“ и за възстановяване на хижите, като същевременно подчерта необходимостта от контрол и гаранции за опазване на природния ресурс.
Заместник-министърът на земеделието Иван Палигоров определи Витоша като най-стария природен парк на Балканите и постави акцент върху необходимостта от природосъобразно управление на територията.
По време на брифинга не бяха посочени конкретни срокове за реализиране на планираните мерки. Министрите заявиха, че първо трябва да бъде изготвен анализ, след който ще последват законодателни промени и последващи действия.
Шишков допълни, че реалните стъпки могат да започнат в рамките на следващите месеци, след приключване на подготвителната фаза, като определи подхода като необходимост от „бавно, но систематично действие“.
По отношение на концесионния режим беше посочено, че въпросът за евентуално прекратяване на договори следва да бъде разгледан от Столична община.
От страна на екоминистерството беше заявено, че „неработещите модели няма да бъдат прилагани повече“, без да се уточнява конкретен механизъм или времева рамка.
