Анализ на Novapress: От първа сила до периферия – защо ИТН изгуби бунтарския си капитал

През лятото на 2021 г. Има такъв народ беше символ на протестния вот и успя да се превърне в първа политическа сила. Партията спечели изборите през юли 2021 г. с над 24% от гласовете, капитализирайки общественото недоволство срещу статуквото и умората от дългото управление на ГЕРБ.

Само няколко години по-късно обаче формацията се оказа в ситуация, в която се бори не за властта, а за политическо оцеляване.

Основната причина за този срив е, че ИТН никога не успя да премине от протестно движение към устойчива партия. В началото формацията разчиташе почти изцяло на харизмата на Слави Трифонов и на усещането, че е „антисистемна“. Но когато се наложи да предлага управленски решения, да изгражда коалиции и да носи политическа отговорност, ИТН започна да губи образа си на различна партия.

Поредицата от неуспешни парламенти, отказът от коалиционна култура и честите вътрешни конфликти също ерозираха доверието. Напускането на ключови лица от партията засили впечатлението за липса на вътрешна стабилност и идеологическа яснота. В началото на 2026 г. бившият депутат Андрей Чорбанов обяви, че напуска партията заради „подмяна на ценности“, липса на реални решения и несъгласие с начина, по който функционира формацията.

Друг проблем за ИТН е, че политическият пазар, в който тя се появи, вече е силно променен. През 2021 г. партията успя да монополизира протестния гняв. Днес този вот е разпилян между множество нови проекти и антисистемни играчи, а ИТН се коалира с ГЕРБ и неофициално с Делян Пеевски. Появата на нови формации и пренареждането на политическото пространство оставиха ИТН без ясно различим профил. Вместо да бъде „алтернативата“, партията постепенно се превърна в една от многото малки сили, борещи се за ограничен електорален ресурс.

Сривът на ИТН е показателен за по-широк проблем в българската политика: протестната енергия може бързо да донесе изборен успех, но не е достатъчна за дългосрочно политическо оцеляване. Без ясна структура, предвидими позиции и устойчиво лидерство дори най-шумният политически проект рискува да изгори толкова бързо, колкото е изгрял.