Анализ на Novapress: България влиза в нова политическа епоха

След пет години на предсрочни избори, краткотрайни парламенти и нестабилни коалиции, България влиза в най-резкия политически завой от края на 90-те години насам. Победата на новата формация „Прогресивна България“, оглавявана от бившия президент Румен Радев, не просто пренарежда парламентарната карта – тя слага край на модела на раздробена власт и връща страната към управление с ясно мнозинство.

Радев печели около 44,5–44,7% от гласовете и приблизително 130–131 депутати в 240-местното Народно събрание – първото самостоятелно парламентарно мнозинство в България от 1997 г. насам. Това е драматичен обрат след осем избора за пет години и поредица от крехки коалиции, които не успяваха да произведат устойчиво управление.

Най-големият губещ

В тази трансформация най-големият губещ е традиционният политически елит. ГЕРБ, доскоро доминиращата сила в българската политика, отчита едно от най-слабите си представяния. ПП-ДБ е трета политическа сила, но вече далеч от позицията на основен носител на промяната. Националистическата Възраждане също губи значителна част от влиянието си.

Успехът на Радев е резултат от няколко натрупани обществени настроения. Първо, умората от непрекъснатите избори и невъзможността да се формира стабилна власт. Второ, силното усещане, че институциите са превзети от зависимости, а съдебната система и антикорупционният модел не работят. Трето, недоволството от високите цени, регионалните неравенства и усещането, че политическите партии говорят все повече помежду си, а не с избирателите.

Именно върху това недоволство Радев изгради кампанията си – като обещание за „счупване на олигархичния модел“ и връщане на държавата към по-силен контрол и по-ясно управление. Но стабилността има и своята цена. Новото мнозинство концентрира огромна власт в ръцете на един политически център. Това означава, че България може да премине от хронична нестабилност към свръхконцентрация на влияние – особено ако правителството започне да търси промени в съдебната система, регулаторите или Конституцията. Анализатори вече предупреждават, че истинският тест пред Радев няма да бъде дали може да управлява, а дали ще успее да управлява без да подмени плурализма с доминация.

Външната политика

Другата голяма тема е външнополитическата посока на страната. Радев декларира, че България ще остане в Европейския съюз и НАТО, но същевременно подчертава нуждата от „по-прагматични“ отношения с Русия. Това поставя София в деликатна позиция – между европейските очаквания за твърд курс срещу Москва и вътрешния натиск за по-балансирана политика. Именно отношението към войната в Украйна, санкциите срещу Русия и бъдещото приемане на еврото вероятно ще бъдат темите, по които новото управление ще срещне най-силен външен и вътрешен натиск.

Най-важният извод от новата политическа ситуация е, че България вече не е в епохата на раздробения парламент. Страната навлиза в период на силна изпълнителна власт, високи обществени очаквания и много малко оправдания за провал. След години, в които политиците обясняваха всичко с липсата на мнозинство, новата власт ще трябва да покаже, че може не само да печели избори, но и да носи отговорност.