Анализ на Novapress: Как и защо Румен Радев отново смаза Бойко Борисов

След президентските избори през 2016 и 2021 г., а сега и след парламентарния вот през 2026 г., Румен Радев за трети път излиза победител в политическото си съперничество с Бойко Борисов. Това вече не изглежда като поредица от случайни изборни цикли, а като трайна тенденция в българската политика.

Съперничеството

През 2016 г. Радев влезе в политиката като сравнително непозната фигура, но успя да спечели убедително президентските избори срещу кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева. Победата му доведе и до оставката на второто правителство на Борисов, което беше първият сериозен знак, че политическата доминация на ГЕРБ започва да отслабва. На балотажа Радев получи близо 59% от гласовете срещу около 36% за кандидата на ГЕРБ.

Пет години по-късно, през 2021 г., Радев вече беше утвърден като основен опонент на статуквото, свързвано с управлението на Борисов. Той спечели втори президентски мандат с около две трети от гласовете на балотажа, а изборите съвпаднаха с периода на тежка политическа криза, в който ГЕРБ постепенно загуби способността си да формира стабилно управление. След 2021 г. България навлезе в серия от предсрочни избори, служебни кабинети и нестабилни коалиции. Вотът през 2026 г. затвърди тази линия. След като напусна президентския пост и създаде собствена формация, Радев успя да изведе коалицията си до убедителна победа, докато ГЕРБ остана далеч назад. Екзитполовете показват между 39% и 44% за формацията на Радев срещу около 12–15% за партията на Борисов. Самият Борисов призна, че Радев е победителят във вота.

Причините за победите на Радев над Борисов

Причините за тази трета поредна победа на Радев са няколко. Първо, той успя да се позиционира като лице на промяната срещу политическия модел, изграден около Борисов и ГЕРБ. Второ, Радев се възползва от натрупаното обществено недоволство срещу корупцията, честите избори и липсата на стабилно управление. Трето, образът му на „силен лидер“ и човек извън традиционните партийни елити му позволи да привлече гласове отвъд левицата и да се превърне в надпартийна фигура за част от обществото.

В същото време Борисов остава най-разпознаваемият политик в България, но моделът на управление, който той олицетворява, все по-трудно мобилизира нови избиратели. ГЕРБ продължава да има твърдо ядро, но вече не изглежда способна да печели самостоятелно големи избори или да диктува политическия дневен ред така, както го правеше преди десетилетие. Заключението е, че три последователни победи на Радев срещу Борисов показват не просто успех на един политик срещу друг, а смяна на епохата в българската политика. Ако до 2020 г. Борисов беше символът на властта, след 2026 г. Радев все по-ясно се очертава като новия център на политическо влияние в страната.