Цените на петрола отново скочиха заради опасенията около Ормузкия проток
Цените на петрола отново тръгнаха нагоре, след като няколко държави отхвърлиха искането на Доналд Тръмп да съдействат за осигуряване на сигурността в ключовия Ормузки проток, докато Иран продължи да нанася удари срещу съседите си, произвеждащи суров петрол.
Повишението компенсира част резкия спад от предходния ден, настъпило след като шефът на Международната агенция по енергетика (МАЕ) заяви, че при необходимост могат да бъдат използвани допълнителни запаси.
Въпреки това акциите продължиха ръста си от 16 март, като технологичните компании се възползваха от новината, че Nvidia очаква да генерира поне 1 трилион долара приходи до края на 2027 г., предаде АФП.
Инвеститорите очакват също така редица решения на централните банки тази седмица, които според анализаторите биха могли да доведат до възобновяване на увеличенията на лихвените проценти, целящи да компенсират евентуален скок на инфлацията вследствие на поскъпването на петрола.
Тръмп призова съюзниците в Европа и други части на света да помогнат за отварянето на Ормузкия проток, който Иран фактически е затворил, като през уикенда каза, че осигуряването на безопасността на водния път „винаги е трябвало да бъде колективно усилие и сега ще бъде такова“.
Но реакцията на 16 март беше само хладна. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че войната, започнала с американско-израелските удари срещу Иран, „не е въпрос на НАТО“, докато Великобритания, Испания, Полша, Гърция и Швеция се дистанцираха от призивите. Австралия и Япония също предпочетоха да не се включват.
Президентът на САЩ заяви пред „Файненшъл Таймс“ на 15 март, че би било „много лошо за бъдещето на НАТО“, ако съюзниците откажат да помогнат, а на 16 март каза, че е поискал отлагане на срещата на върха с китайския лидер Си Дзинпин с „около месец“ поради този въпрос.
Тъй като кризата не дава признаци, че ще приключи скоро, цените на двата основни фючърса на суровия петрол се повишиха с повече от 2% и се задържаха около 100 долара.
Те бяха спаднали на 16 март, след като шефът на МАЕ Фатих Бирол посочи, че страните членки могат да освободят още петрол от стратегическите си запаси „ако е необходимо“, след като миналата седмица вече се съгласиха на рекордно освобождаване на 400 милиона барела.
Търговците бяха окуражени и от новината от мониторинга Marine Traffic, че пакистански петролен танкер е станал първият неирански танкер, преминаващ през Ормуз с активирана автоматична транспондерна система.
Но атаките срещу петролни съоръжения в Близкия изток продължиха. На 16 март дронове удариха големи нефтени полета в Обединените арабски емирства и Ирак, докато Израел обяви, че е започнал „мащабна вълна от удари“ в Техеран, както и атаки срещу Хизбула в ливанската столица Бейрут.
А в ранните часове днес, 17 март, дрон и ракета удариха американското посолство в Багдад, съобщи представител на службите за сигурност.
Акциите продължиха да не се влияят от скока в цената на суровия петрол, като пазарите в Азия отбелязаха ръст, подпомогнати от коментарите на Nvidia, които донесоха известно облекчение на инвеститорите спрямо събитията в Близкия изток.
Сеул, който бе отбелязал скок от около 50% от началото на годината до началото на войната, оглави печалбите благодарение на ръста при гигантите в производството на чипове Samsung и SK hynix. Токио, Хонконг, Шанхай, Сидни, Сингапур, Тайпе и Манила също отбелязаха значителен ръст.
Това се случи, след като и трите основни индекса на Уолстрийт приключиха деня с комфортен ръст.
Въпреки това, Крис Уестън от Pepperstone заяви: „Убедеността зад устойчив ръст на рисковите активи остава относително ниска, въпреки че е важно да се остави възможност импулсът да се засили“.
Макар коментарите на МАЕ и новината за танкера да бяха посрещнати с одобрение, той предупреди, че „е трудно да се разглеждат тези събития като окончателно деескалиране на напрежението или истинска спирачка за енергийната премия на риска“.
