Анализ на Novapress: Гренландия в полезрението на Тръмп. Защо новата американска авантюра е опасна за Европа

След успешната операция във Венецуела, президентът на САЩ Доналд Тръмп отново спомена Гренландия. И този път, изглежда, е сериозно решен да анексира острова към САЩ.
Novapress обяснява защо Тръмп посегателства върху Гренландия и как тази ситуация заплашва света и в частност Украйна.
Гренландия е най-големият остров в света, разположен в Северна Америка, край бреговете на Канада. Но политически Гренландия е Европа, автономна част от Кралство Дания.
Поради суровия климат там почти никой не живее – само 56 хиляди души живеят на площ 2 166 086 km². Но географското местоположение на острова го е направило важен по време на „Студената война“ между САЩ и СССР в Гренландия са действали американски военни бази, включително с ядрени оръжия. Сега там е останала само базата Питуфик, която САЩ използват за контрол на космическото пространство.
Освен това, островът има богати находища на редкоземни метали. Те са необходими на Съединените щати, за да запазят лидерството си в областта на високите технологии.
Дългогодишният интерес на Тръмп
Доналд Тръмп заяви желанието си да „купи“ Гренландия от Дания по време на първия си президентски мандат – както изглеждаше по онова време, полушеговито.
Когато се завърна в Белия дом миналата година, подобни разговори прозвучаха с нова сила и все по-публично. По време на една от речите си Тръмп заяви, че ще вземе Гренландия „по един или друг начин“. А по-късно вицепрезидентът на САЩ Джей Д. Ванс дори посети острова, който не беше особено гостоприемен там.
Но по-късно Тръмп сякаш забрави за интереса си към Гренландия. Въпреки това, в началото на 2026 г., веднага след операцията във Венецуела, той заяви, че Съединените щати се нуждаят от Гренландия „по причини, свързани с националната сигурност“.
САЩ атакуват, Европа е в отбрана
От една страна, по този начин Тръмп може да прекъсне негативния фон на собствените си действия във Венецуела, смята ръководителят на Обществената лига Украйна-НАТО Сергий Джерж.
„Може би Венецуела наистина ще поеме по такъв демократичен път на развитие. Възниква обаче въпросът дали всичко е било направено законно. Затова, за да се отклони вниманието от това, темата за Гренландия се лансира с по-голяма интензивност“, каза Джерж.
В същото време редица стъпки от страна на САЩ показват, че този път са взели Гренландия сериозно. Прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит съобщи, че Тръмп и екипът му обмислят различни варианти за придобиване на острова.
„И, разбира се, използването на американски въоръжени сили винаги остава един от инструментите, с които разполага главнокомандващият (Тръмп – бел. ред.)“, съобщи Левит.
От Вашингтон обаче идват и други сигнали. Например, държавният секретар на САЩ Марко Рубио изключи възможността за военно нахлуване на САЩ в Гренландия, следвайки венецуелския сценарий.
„Вчера говорих по телефона с държавния секретар Марко Рубио. Той потвърди, че това не е подходът, който Съединените щати подкрепят“, каза френският външен министър Жан-Ноел Баро.
Администрацията на Тръмп разработва проект на споразумение за Гренландия, което потенциално би могло да бъде предложено на гренландското ръководство, съобщава The Economist.
Според изданието това може да бъде Споразумение за свободна асоциация (COFA). САЩ вече са сключили подобни споразумения с Микронезия, Маршаловите острови и Палау, които се намират в Тихия океан. Такова споразумение предвижда финансова подкрепа от САЩ, запазване на вътрешната автономия на острова и прехвърляне на правомощия на Вашингтон по въпросите на отбраната и сигурността.
Единственият проблем е, че щатите не питат тези, на които островът принадлежи съгласно международното право – Дания.
Отговорът на Дания и Европа
В Копенхаген и в самата Гренландия вече се готвят да се борят срещу Тръмп. Датският премиер Мете Фредериксен и представители на властите на острова на 4 януари призоваха Тръмп да спре да спекулира за евентуалното анексиране на острова.
„Няма абсолютно никакъв смисъл да се казва, че Съединените щати трябва да анексират Гренландия. Съединените щати нямат право да анексират нито една от трите страни на Кралство Дания“, каза Фредериксен.
Дания беше подкрепена и от други европейски държави. Съвместно изявление по този въпрос беше подписано от лидерите на Франция, Германия, Италия, Полша, Испания и Обединеното кралство.
В документа се посочва, че Дания, заедно с Гренландия, е част от НАТО. Следователно сигурността в Арктика трябва да бъде гарантирана колективно, заедно със съюзниците от Алианса, включително Съединените щати. Това трябва да се направи чрез спазване на принципите на Устава на ООН, включително суверенитет, териториална цялост и неприкосновеност на границите.
Очевидно е, че тези изявления от двете страни няма да са достатъчни и ситуацията ще ескалира допълнително. Това от своя страна създава цяла гама от рискове – както за Европа, така и дори за Украйна.
Последици за Украйна и Европа
Основното негативно последствие от тази криза вече е отслабването на единството между членовете на НАТО от двете страни на Атлантика.
Доналд Тръмп вече е заявявал, че може да не защити онези членове на Алианса, които харчат малко за отбрана. Миналата година на срещата на върха на НАТО в Хага президентът на САЩ беше успокоен – европейските държави обещаха да увеличат разходите за отбрана.
Вече обаче съществува заплаха от конфликт за Гренландия между самите членове на НАТО – САЩ от една страна и Дания и други европейски страни – от друга. В такива условия съвместната защита на целия Алианс от външни заплахи като Русия може да се превърне в обикновена фикция.
„Ако САЩ решат да атакуват военно друга страна от НАТО, тогава всичко ще свърши, включително и НАТО“, заяви датският премиер Фредериксен.
За Украйна това е опасно със странични ефекти – от проблеми с разузнаването до прекъсване на веригите за доставки на оръжия, дори закупени от САЩ за сметка на Европа.
Сред другите рискове е отслабването на политическата подкрепа от отделни страни от НАТО и намаляването на тежестта на украинския въпрос в дневния ред на САЩ и Европа. Да не говорим за окончателното подкопаване на принципите на международното право.
„Като цяло това предизвиква каскада от териториални войни и претенции. И най-важното е, че тогава ще бъде възможно да се игнорира международното право, международните договори и цялата система за сигурност на 21-ви век“, каза Гердж.
Въпреки това, има достатъчно противници на подхода на Тръмп както в Европа, така и в самите Щати – и дори в собствения му екип, по-специално сред конгресмените. Но в ситуацията с настоящия американски президент никога не се знае предварително дали неговите съветници ще успеят да му обяснят всички рискове навреме – или личните амбиции на Тръмп все пак ще надделеят.
При писането на материала са използвани изявления на американски и европейски политици, коментари на Сергий Гердж, публикации на Sky News, ABC News, The New York Times, Politico, Axios.



