Анализ на Novapress: След Аляска е Будапеща – как Тръмп изгражда диалог с Путин и реална ли е сделката за Украйна?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви нова среща с Владимир Путин.

Novapress разказва как са преминали предишните им контакти и какви могат да бъдат резултатите от новата среща на върха.

Основното:

• Как Тръмп се опита да постигне бърз край на войната от Русия?
• До какво доведе срещата между Тръмп и Путин в Аляска?
• Как Путин се затрудни в преговорите с Тръмп?

След кратка пауза в преговорите за прекратяване на руско-украинската война, започна нов период на активност. Президентът на САЩ Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин планират да се срещнат отново лично – този път в Будапеща.

Много неща все още са неизвестни, започвайки от дневния ред на преговорите и завършвайки с чисто логистични моменти. Унгария е обградена от страни от НАТО и ЕС, които могат да блокират полети или дори да арестуват Путин по заповед на Международния наказателен съд. Путин може да стигне до Будапеща по няколко начина. Първо, през Германия и Чехия или Австрия. Второ, през Беларус и Полша. Има и южен маршрут – през Черно море до България и по-нататък през Сърбия.

Германия, Чехия и Полша заемат ясна антируска позиция. Австрия се опитва да бъде неутрална. А България, въпреки че подкрепя Украйна, не прекъсва напълно отношенията си с Русия. По какъв маршрут ще лети Путин, засега не е известно. Ако обаче САЩ отделно поискат да му уредят въздушен коридор, е съмнително, че някой ще се осмели да блокира пространството им.

Но предвид предишния ход на преговорите между Тръмп и Путин, могат да се направят някои изводи предварително.

Изненадване на Путин

Доналд Тръмп започна да възстановява контактите с Русия месец след встъпването си в длъжност. На 11 февруари неговият специален представител Стивън Уиткоф направи първото си посещение в Москва и разговаря с Путин. След това, като жест на добра воля, Русия му предаде задържания американец Марк Вогел. Още на следващия ден Тръмп проведе личен разговор с Путин.

Всичко това по-късно доведе до по-нататъшни консултации между САЩ, Украйна и Русия в Саудитска Арабия. По време на няколко кръга преговори бяха изготвени две комюникета за 30-дневен мораториум върху прекратяването на ударите (отделно между Украйна и САЩ и между САЩ и Русия). Документите бяха подписани на 11 март. Успоредно с това се състоя поредното пътуване на Уиткоф до Руската федерация и Тръмп проведе нов разговор с Путин. По същото време Русия и Съединените щати възобновиха работата на посолствата и контактите с разузнаването.

Споразуменията за взаимно прекратяване на ударите обаче така и не бяха напълно изпълнени. По време на разговор с Тръмп на 18 март Путин устно се съгласи за прекратяване на ударите по енергийната инфраструктура на Украйна, но обвърза всяко по-нататъшно мирно уреждане с няколко искания.

Сред основните са отказът от военна помощ на Украйна и отмяната на мобилизацията в страната. Освен това в американските медии се появиха редица течове, според които Руската федерация поиска правно признаване от Съединените щати на окупираните украински територии.

Тогава за първи път Путин използва любимата си тактика срещу Тръмп – когато техническите преговори се проточват до неопределено време, докато едновременно с това Русия избягва нови санкции и продължава офанзивата си срещу Украйна.

Без преговри за мир

По-късно преговорите за прекратяване на руско-украинската война отстъпиха на заден план, въпреки че ръководителите на външните министерства на двете страни – Марко Рубио и Сергей Лавров – ги обсъдиха два пъти през април.

Диалогът между Русия и Съединените щати по съвместни проекти също се засили. Вече споменатият Стивън Уиткоф и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев бяха активни по тази тема. Темата беше сътрудничество в Арктика, редкоземни метали, космос и втечнен природен газ. В същото време Уиткоф се срещна с Путин още два пъти.

През май Съединените щати се опитаха да организират нови преговори между Украйна и Русия в Истанбул. За тази цел се проведоха още три разговора между Рубио и Лавров, както и още един, вече трети, разговор между Тръмп и Путин.

В деня на 80-годишнината от победата над нацизма, на 8 май, в Киев, лидерите на няколко европейски държави поставиха ултиматум на Путин: да започне прекратяване на огъня на 12 май. Руският президент отхвърли това искане, но предложи алтернатива – директни преговори в Истанбул на 15 май.

Владимир Зеленски реагира на това, като обяви, че ще пристигне лично в Истанбул и ще чака Путин там.

Тръмп също изрази подкрепа за тази идея, дори намекна за евентуалното си присъствие в Истанбул, което постави Путин в трудно положение. Руският президент така и не се появи в Турция. На 19 май, по време на пореден, вече трети, разговор с Тръмп, той отново заяви, че Русия също подкрепя мирното разрешаване на „украинската криза“.

Путин заяви, че Русия е готова да работи с Украйна по меморандум „за евентуален бъдещ мирен договор, определящ редица позиции: принципи на уреждане, условия за евентуално сключване на мирно споразумение, включително евентуално прекратяване на огъня за определен период от време“.

Тръмп реагира на това, като обвини Киев и Москва. Русия и Украйна незабавно ще започнат преговори за прекратяване на огъня и, което е по-важно, за прекратяване на войната. Условията ще бъдат договорени от двете страни, каза той.

„Какво знаят те за подробностите от преговорите, за които никой друг няма да знае“, написа Тръмп.

Директни разговори между Украйна и Русия, разбира се, без участието на лидерите, наистина се проведоха в Истанбул на 2 юни, но те се ограничиха само до хуманитарни въпроси – размяна на затворници и връщане на украински деца.

По време на срещата Русия връчи на Украйна проект на меморандум с искания, чието изпълнение априори би означавало капитулация. Киев, от друга страна, предложи провеждане на среща на лидерите на държавите, евентуално с участието на Тръмп. Русия все още не се е съгласила на подобна идея. През юни-юли в Истанбул се проведоха още три срещи по хуманитарни въпроси, които САЩ само наблюдаваха, без пряко участие.

По това време Тръмп и Путин също разговаряха лично три пъти. Веднъж – по случай рождения ден на американския президент. На този етап към темите, които обсъждаха, беше добавена и ситуацията около Иран. Но, както и преди, Тръмп отказа да наложи санкции срещу Русия и се ограничи до общи фрази за Руската федерация.

Заплаха с тарифи

По-късно ситуацията донякъде се промени: на 14 юли Тръмп заяви, че ако Русия и Украйна не постигнат споразумение в рамките на 50 дни – до края на августовските празници, Съединените щати ще наложат вторични тарифи срещу Русия.

„Ще наложим вторични тарифи, ако не постигнем споразумение в рамките на 50 дни. Много е просто и те ще бъдат на 100%“, каза той по време на разговор и на съвместна пресконференция с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

По-късно Тръмп съкрати крайния срок до „10-12 дни“, който трябваше да изтече на 8 август. Два дни преди това обаче Стивън Уиткоф отново пристигна в Москва. Вторичните търговски тарифи така и не бяха въведени. Вместо това беше обявена лична среща между Тръмп и Путин в Аляска за 15 август.

Разговорът между двамата лидери не беше лесен. Според Financial Times Путин изнесе „лекция“ на Тръмп, за да докаже, че Русия има исторически претенции към Украйна. Според изданието, позовавайки се на източници в Белия дом, руският президент веднага е отхвърлил предложението за облекчаване на санкциите в замяна на прекратяване на огъня, като е поискал край на войната само чрез капитулация на Украйна и прехвърляне на значителна част от Донецка и Луганска области.

Това разгневи Тръмп и той дори „заплаши“ Путин да се оттегли от преговорите. Но в крайна сметка, след срещата на върха, Тръмп отново заяви, че е имал „изключително продуктивна среща“ с Путин и уж е постигнал съгласие по „много точки“.

„Остават много малко. Някои са незначителни, а една е може би най-значимата. Но имаме много добър шанс да постигнем споразумение“, каза американският президент.

Веднага след срещата Тръмп се обади на украинския президент Володимир Зеленски и на редица европейски лидери. На 18 август Зеленски посети Вашингтон и се срещна с Тръмп в Белия дом. Последваха многостранни разговори с участието на Зеленски, Тръмп и европейски лидери. Тръмп разговаря и по телефона с Путин.

Според източници на AFP, Путин се е съгласил да се срещне със Зеленски и е потвърдил това по време на телефонен разговор с Тръмп на 19 август.

„Лидерите обсъдиха идеята да се проучи възможността за повишаване на нивото на представители на Москва и Киев на преговорите“, заяви помощникът на Путин Юрий Ушаков след разговора на руския диктатор с Тръмп.

По-късно обаче руският външен министър Сергей Лавров уточни, че Кремъл предлага да се увеличи нивото на представителство на делегациите и да се включат в дневния ред не само военни и хуманитарни въпроси, но и „политически аспекти на уреждането“. Всичко това означаваше връщане към старата тактика на Руската федерация за забавяне на преговорите. На 22 август Володимир Зеленски директно заяви, че Руската федерация се опитва да избегне среща на върха на държавните глави.

„На ниво лидери трябва да се реши въпросът за прекратяване на войната. Но сега виждаме, че руснаците правят всичко, за да предотвратят срещата“, каза Зеленски.

След това Тръмп отново охладня към руско-украинската война. Нямаше съществени преговори, а по-късно тази тема като цяло беше изместена от други въпроси от дневния ред на САЩ.

Следващото възраждане се случи едва на 13 октомври. Говорейки в израелския Кнесет, Тръмп заяви, че би било добре да се сключи мирен договор с Иран, но преди това е необходимо да се „разберем с Русия“. Малко след това той проведе нов телефонен разговор с Путин и обяви среща в Будапеща.

Какво да очакваме от нова среща

Изминаха два месеца от срещата между Тръмп и Путин в Аляска. Фронтът е почти неподвижен, но Кремъл нанася удари по украинската енергийна инфраструктура. Украйна отвръща на удара. Киев успя да разреши въпроса със стабилните доставки на американско оръжие.

В същото време американският президент и неговият екип засилиха реториката си към Русия. Американският военен министър Пит Хегсет на следващия Рамщайн обеща на Русия големи проблеми, ако не сложи край на войната в Украйна.

„Ако тази война не приключи, ако няма път към мир в краткосрочен план, тогава Съединените щати, заедно със своите съюзници, ще предприемат необходимите мерки, за да наложат цена на Русия за продължаващата ѝ агресия“, каза Хегсет.

Освен това, министърът на финансите Скот Бесант повдигна въпроса за вторичните търговски тарифи срещу

Руски производители на енергия. Говорим за законопроекта на сенаторите Греъм-Блументал, който предвижда възможността за въвеждане на 500% тарифи срещу търговските партньори на Русия и се разглежда от Конгреса от няколко месеца.

Няма съмнение обаче, че Русия ще се подготви внимателно за срещата в Будапеща. Винаги съществува заплаха от манипулация или разрушително влияние на Путин върху Тръмп по време на личния им контакт, смята Володимир Дубовик, директор на Центъра за международни изследвания в Одеския национален университет.

„Путин е опитен в тези въпроси и познава Тръмп доста добре. Освен това, те имат лична история, където обикновено доминираха симпатията и уважението, поне от страна на Тръмп. Путин ще се опита да облекчи част от напрежението, което се появи напоследък. Ще обещае нещо, ще каже отново, че искрено иска да се сложи край на войната, а само една неотстъпчива Украйна не иска това“, каза Дубовик.

Според него Тръмп е уязвим към това, така че има известна опасност за Украйна в тази среща.

В предишни разговори Кремъл винаги е намирал начини да избегне реално прекратяване на войната. Путин вероятно ще опита отново този път. Но в крайна сметка въпросът е какъв преговарящ трик ще измисли Путин за Тръмп и дали Тръмп ще се хване отново.