Материал на Novapress: От Васил Илиев до Илиян Филипов – знаковите убийства на българския преход

Повече от три десетилетия след началото на прехода показните разстрели на бизнесмени и фигури, свързвани с подземния свят, остават един от най-мрачните белези на българската криминална хроника

Убийството на бизнесмена Илиян Филипов в Пловдив на 30 септември 2026 г. отново връща спомена за една от най-кървавите страници в историята на прехода.

Филипов, създател и ръководител на PIMK и президент на „Ботев“ (Пловдив), е бил убит при стрелба в Пловдив. Полицията потвърди смъртта му, а към момента няма официално обявени извършител, задържан или мотив. По първоначални медийни данни той е бил прострелян в главата, но тази подробност не е официално потвърдена от разследващите.

Затова Филипов не бива автоматично да бъде поставян в една категория с известните фигури от подземния свят на 90-те и началото на новия век. Убийството му обаче неизбежно припомня дългия списък от показни покушения, които промениха облика на българската криминална сцена.

Васил Илиев – началото на голямата война

На 25 април 1995 г. е убит Васил Илиев – основател и ръководител на ВИС.

Той е застрелян в засада пред ресторант „Мираж“ в София. Илиев е сред най-известните фигури на силовите групировки през първата половина на 90-те години.

Убийството му се превръща в един от символите на началото на поредицата от показни ликвидации между представители на конкуриращи се криминални и бизнес структури.

Георги Николов-Мечката и Валентин Алексиев-Лисицата

В същия период са убити и други фигури от силовия бизнес.

На 10 юни 1995 г. в Бургас е убит Георги Николов-Мечката, свързван с Първа частна милиция.

На 12 февруари 1996 г. е убит Валентин Алексиев-Лисицата, известен с криминалното си минало и връзките си с подземния свят.

Тези случаи показват, че показните убийства не са единични престъпления, а част от по-широка криминална среда, в която силовите структури постепенно се превръщат в икономически групировки.

Петър Петров-Патерицата

На 20 март 1998 г. в Пловдив е застрелян Петър Петров-Патерицата, бивш съдружник в „Клуб 777“.

Нападателите препречват пътя на автомобила му и откриват огън. Петров е убит на място.

Случаят остава сред показните убийства, свързани с криминалната среда в Пловдив през 90-те години.

Иво Карамански – „Кръстникът“

На 20 декември 1998 г. е убит Иво Карамански.

Известен като „Кръстника“, той е една от най-разпознаваемите фигури на българския силов бизнес от 90-те години. Карамански е застрелян във вила в Симеоново заедно с бодигарда си Драго Драгнев.

За разлика от много други знакови убийства от този период, делото има съдебна развръзка – Стефан Въжарски е осъден за убийството.

Поли Пантев – убийството стига до Аруба

На 9 март 2001 г. на остров Аруба е застрелян Пантю Пантев – Поли Пантев.

Името му години наред е свързвано с наркотрафика и с различни силови групировки. Пантев е сред най-известните фигури от криминалния свят в края на 90-те и началото на новия век.

С убийството му географията на войните между българските криминални структури вече очевидно излиза извън пределите на България.

Илия Павлов – разстрелът пред „Мултигруп“

На 7 март 2003 г. е убит Илия Павлов – президент и основател на „Мултигруп“.

Той е застрелян пред офиса на компанията в София. Павлов е една от най-влиятелните фигури на българския преход, превърнал силовия бизнес от началото на 90-те в мащабна корпоративна структура.

Убийството му остава неразкрито.

Фатик – повече от 30 куршума

На 19 август 2003 г. е убит Филип Найденов-Фатик.

Той е син на Исмет Шабан-Фатик и е сред известните фигури, свързвани с контрабандни и криминални мрежи.

Фатик е разстрелян в автомобила си на столичния булевард „България“. По колата са изстреляни над 30 куршума.

Важно: именно тук в предишния вариант имаше грешка – Фатик е убит през 2003 г., а не през 2005 г.

Самоковеца – разстрел в центъра на Амстердам

На 6 декември 2003 г. е убит Константин Димитров – Самоковеца.

Той е застрелян в Амстердам, пред очите на случайни минувачи. Димитров е сред най-известните имена, свързвани от българските служби и медиите с наркотрафика.

Убийството му е поредният знак, че конфликтите между български криминални структури имат международно измерение.

Мето Илиенски – изчезването без отговор

Отделно място заема Методи Методиев – Мето Илиенски.

Той изчезва през 2003 г. и никога не е открит. Името му е свързвано с ВИС и с криминалния бизнес.

Тъй като няма намерено тяло и юридически установена смърт, случаят не може да бъде поставян редом до доказаните убийства. Въпреки това изчезването му е едно от най-мистериозните събития в историята на българския ъндърграунд.

Стоил Славов – взривът в асансьора

На 19 януари 2004 г. е убит Стоил Славов.

Той е една от ключовите фигури, свързвани със СИК. Славов и още трима души загиват при взрив в асансьора на сградата на „Интергруп“ на столичния булевард „Джеймс Баучер“.

Атентатът се превръща в един от най-знаковите символи на войните между силовите групировки.

Бай Миле – шестима убити за секунди

На 30 юли 2004 г. е убит Милчо Бонев – Бай Миле.

Той е сред известните фигури на СИК. Нападателите са маскирани и облечени като полицаи. В ресторант-градина „Славия“ са убити Бонев и петима души от охраната и обкръжението му.

Шестте жертви превръщат случая в един от най-кървавите показни разстрели в София.

Димата Руснака

На 24 октомври 2004 г. е убит Дмитрий Минев – Димата Руснака.

Минев е сред влиятелните фигури, свързвани със СИК и силовия бизнес. Убийството му идва само няколко месеца след разстрела на Бай Миле.

Така в рамките на кратък период са ликвидирани няколко от най-разпознаваемите фигури от силовите групировки на 90-те.

Райко Кръвта

На 12 август 2005 г. в Перник е убит Райко Василев – Кръвта, сочен в криминалните хроники като една от влиятелните фигури в наркотрафика в региона.

Убийството му става част от последвалата поредица от криминални разправи в Перник и София.

Николай Попов-Мартеничката

На 1 март 2005 г. е застрелян Николай Попов-Мартеничката, бивш президент на „Локомотив“ (Пловдив).

Попов е криминално проявен, с регистрации за измами и кражби. Той е прострелян пред дома си в София и по-късно умира в „Пирогов“. Полицията работи по различни версии, включително свързани с дългове и криминален бизнес.

Васил Горчев-Кьоравия

На 20 януари 2005 г. е убит Васил Горчев-Кьоравия, известен в криминалните среди в Югозападна България.

Той е застрелян в Благоевград. Името му впоследствие е свързвано с разследванията около т.нар. пернишки „Килъри“, но подобни връзки трябва да се представят като версии и данни от разследванията, а не като окончателно установени факти.

Клюна, Цайса и Призрака – тройният разстрел

На 30 юли 2005 г. центърът на София става сцена на още едно показно убийство.

Застрелян е Антон Милтенов-Клюна, заедно с Николай Добрев-Цайса и Иван Тодоров-Призрака.

Тримата са убити пред сладкарница „Джимис“ на кръстовището на улиците „Ангел Кънчев“ и „Солунска“.

Клюна е сред известните имена в криминалните хроники и е свързван от полицията с наркотрафика и други престъпления.

Георги Илиев – краят на една епоха

На 25 август 2005 г. е убит Георги Илиев, брат на Васил Илиев и една от водещите фигури на ВИС-2.

Той е застрелян със снайпер в Слънчев бряг, пред заведението „Буда бар“.

Смъртта му идва десет години след убийството на брат му и се възприема като един от символичните финали на ерата на големите силови групировки.

Емил Кюлев – банкерът

На 26 октомври 2005 г. е убит Емил Кюлев.

Той вече е фигура от друг тип – банкер и крупен бизнесмен, свързан с банковия и застрахователния сектор. Кюлев е застрелян в автомобила си в София.

Убийството му показва, че показните ликвидации вече не засягат само класическите фигури от силовите групировки, а достигат и до най-високите етажи на легалния бизнес.

Иван Тодоров-Доктора

На 22 февруари 2006 г. е убит Иван Тодоров-Доктора.

Той е застрелян в столичния квартал „Лозенец“, докато пътува с Porsche Cayenne. При стрелбата е ранен и шофьорът му.

Доктора става широко известен след атентата срещу него през 2003 г., когато бронираният му Mercedes е взривен в движение. Името му е свързвано с разследвания за пране на пари, контрабанда и отвличане, като част от тези твърдения и обвинения трябва да се разграничават от окончателно доказана престъпна дейност.

Александър Тасев – още един футболен бос

На 14 май 2007 г. е убит Александър Тасев – Остап.

Той е президент на „Локомотив“ (Пловдив) и бизнесмен, известен с интересите си в търговията и енергетиката. Тасев е застрелян в автомобила си в столичния квартал „Бояна“.

Преди него „Локомотив“ (Пловдив) вече е загубил при убийства Николай Попов-Мартеничката и Георги Илиев. Тасев става третият президент на клуба, убит за сравнително кратък период.

Къро – последният от големите

На 25 май 2023 г. в Кейптаун е убит Красимир Каменов-Къро.

Каменов е една от фигурите, които остават свързани с криминалния свят от епохата на ВИС и последвалите трансформации на подземния бизнес.

Той е убит в дома си в Южна Африка заедно със съпругата си и още двама души. Българските власти по това време го издирват с международна заповед, а прокуратурата му е повдигнала задочно обвинение по отделно разследване.

Алексей Петров – новото поколение на стария преход

На 16 август 2023 г. е убит Алексей Петров.

Бившата барета и бизнесмен е застрелян по време на разходка край София. Срещу него вече са били извършвани два атентата.

Петров е различна фигура от класическите босове на ВИС и СИК, но биографията му пресича службите, охранителния бизнес, политико-икономическите отношения и криминалните разследвания на прехода. Убийството му остава сред най-знаковите криминални случаи от последните години.

И сега – Илиян Филипов

На 30 септември 2026 г. списъкът получава ново име – Илиян Филипов.

За разлика от част от жертвите на 90-те и началото на новия век, Филипов беше публично известен преди всичко като предприемач в транспорта и строителството и като президент на „Ботев“ (Пловдив).

PIMK е основана през 2000 г. и се превръща в една от големите транспортни компании в България. Филипов поема „Ботев“ през 2025 г., а компанията му е свързана и със строителството на стадион „Христо Ботев“.

Именно затова е твърде рано да се прави връзка между неговото убийство и старите войни на подземния свят.

Но самият начин, по който новината идва – показна стрелба срещу известен бизнесмен – неизбежно връща България към въпроса дали е възможно след години на относително затишие отново да се появява моделът на поръчковото убийство като средство за разрешаване на конфликти.

Три десетилетия по-късно

От Васил Илиев и Иво Карамански през Поли Пантев, Илия Павлов, Фатик, Самоковеца, Стоил Славов, Бай Миле, Димата Руснака, Кьоравия, Клюна, Георги Илиев, Кюлев, Доктора и Александър Тасев до Къро и Алексей Петров – имената са различни, периодите са различни, а контекстът се променя.

Но едно остава общо за голяма част от тези случаи – показността на убийството и трудността да се стигне до пълната картина за поръчителите.

Някои дела получават съдебна развръзка. Други остават неразкрити. При трети има версии, оперативни данни и обвинения, но не и окончателно установена истина.

Именно затова убийството на Илиян Филипов не трябва да бъде използвано като доказателство, че България се е върнала към 90-те.

То обаче е достатъчно сериозен повод да си припомним колко дълъг е списъкът на известните българи, чиито убийства превърнаха прехода в синоним на показно насилие, криминални войни и неразкрити поръчки.