Анализ на Novapress: Гренландия – какво всъщност печелят САЩ от новото споразумение с Дания

Предстоящото подписване на споразумението между САЩ, Дания и Гренландия е важен момент за бъдещето на Арктика, но не означава, че Вашингтон получава собственост върху острова. По-скоро става дума за нова рамка за сигурност, която разширява американската роля, без официално да променя суверенитета над Гренландия.

Точно тук се намира и основната особеност на договореността – Вашингтон и Копенхаген представят резултата по различен начин.

Повече американска сигурност, без смяна на суверенитета

Доналд Тръмп заяви, че споразумението дава на САЩ „постоянен контрол“ върху сигурността на Гренландия. Според американската версия Вашингтон ще може да увеличи военното си присъствие, а Русия и Китай няма да могат да изграждат бази или да извършват чувствителни инвестиции на острова без американско одобрение.

Датската позиция е по-различна. Премиерът Мете Фредериксен подчертава, че споразумението признава суверенитета и териториалната цялост на Кралство Дания, както и правото на гренландския народ на самоопределение. Това означава, че договорът не представлява американско придобиване на Гренландия.

Следователно терминът „контрол“, използван от Тръмп, не трябва автоматично да се разбира като прехвърляне на територия или суверенни права.

Голямата промяна е военната

Истинското значение на споразумението вероятно ще се измерва с това какви практически права получават американските военни.

САЩ и без това имат дългогодишно военно присъствие в Гренландия и базата „Питуфик“. Новото споразумение изглежда има за цел да създаде условия за по-широко американско присъствие и развитие на военна инфраструктура.

Това е особено важно заради географското положение на острова. Гренландия се намира между Северна Америка и Европа и е част от стратегическата зона между Северния Атлантик и Арктика. Контролът върху въздушните и морските маршрути в този район има значение за ранното предупреждение, противовъздушната и противоракетната отбрана и движението на военни сили.

Затова Вашингтон от години разглежда Гренландия като ключов елемент от северната си отбранителна архитектура.

Русия и Китай са скритият център на сделката

Зад спора за американското присъствие стои по-широката конкуренция за Арктика.

Новата договореност цели да ограничи възможността държави извън западния военен блок да изграждат военни съоръжения или да правят инвестиции, които могат да бъдат определени като заплаха за сигурността. Именно това превръща Гренландия в част от по-голямото съперничество между САЩ, Русия и Китай.

За Вашингтон това означава намаляване на риска стратегически противници да получат достъп до територия, намираща се в непосредствена близост до Северна Америка и ключови трансатлантически маршрути.

За Дания и Европа въпросът е по-широк – как да бъде засилена сигурността на Арктика, без да се стига до разрив със САЩ и без да се поставя под въпрос датският суверенитет.

НАТО също е част от уравнението

Споразумението има значение и за НАТО. Датското правителство подчертава, че Арктика и Северният Атлантик са обща отбранителна зона за съюзниците.

Така договорът може да се разглежда не само като двустранна американско-датска договореност, а като част от по-голямото укрепване на северния фланг на НАТО. Според Reuters целта е сигурността в Арктика да бъде поставена в по-ясна рамка на съюзническата отбрана, вместо да остане единствено въпрос на Вашингтон и Копенхаген.

Какво остава неясно

Най-същественият въпрос е какво точно ще пише в окончателния текст.

Все още не са публични всички параметри на американското военно присъствие, конкретните права на Вашингтон и механизмите, чрез които ще бъдат ограничавани определени руски или китайски действия.

Това е важно, защото разликата между „по-голяма роля в сигурността“ и „постоянен контрол“ може да бъде огромна от юридическа гледна точка.

Освен това споразумението ще трябва да премине през необходимите парламентарни процедури, преди да влезе в сила.

Новата реалност в Арктика

На този етап договорът изглежда като компромис между две различни цели. САЩ получават по-голяма роля и вероятно по-широки възможности за военно присъствие, докато Дания и Гренландия запазват официално своя суверенитет и правото на самоопределение.

Така спорът за Гренландия преминава от въпроса „Ще бъде ли американска?“ към далеч по-практичния въпрос „Колко голяма ще бъде американската роля в сигурността на острова?“

Именно отговора на този въпрос ще даде публикуваният текст на споразумението. А неговото значение няма да се ограничи до Гренландия – то може да се окаже важен елемент от новия баланс на силите в Арктика и Северния Атлантик.