Евентуалното присъединяване на Канада, Австралия и Нова Зеландия към Европейския съюз би било далеч повече от обикновено разширяване. То би променило икономическия мащаб, геополитическата тежест и дори представата за това къде свършва Европа като политически проект.
На практика подобен сценарий изглежда изключително сложен. Трите държави са извън Европа, имат собствени валути и политически системи, а членството им би изисквало сериозни промени в начина, по който функционира ЕС. В същото време историческите, културните, икономическите и политическите връзки между тях и европейските държави са значителни.
По-голям икономически потенциал
Най-очевидният ефект би бил разширяването на единния европейски пазар с три развити икономики.
Канада би могла да добави значителни природни ресурси, енергийни възможности и индустриален потенциал. Австралия разполага с богатство от суровини, силно селско стопанство и развит сектор на услугите, докато Нова Зеландия би внесла допълнителен потенциал в хранителната промишленост, земеделието и услугите.
За ЕС това би означавало по-широка база за търговия и инвестиции, както и възможност за по-диверсифицирани вериги за доставки.
Същевременно новите членове биха поставили въпроса за бюджета на съюза. Ще трябва да се преразгледат както вноските на държавите, така и механизмите за разпределение на европейските средства.
ЕС с много по-голяма геополитическа тежест
Един съюз, включващ Канада, Австралия и Нова Зеландия, би имал значително по-широко глобално присъствие.
И трите държави са близки партньори на САЩ и имат силни връзки със западните структури за сигурност. Евентуалното им членство би създало своеобразен мост между Европа и англоезичния свят извън континента.
Това би могло да засили позициите на ЕС при преговори по търговски, енергийни и стратегически въпроси. Съюзът би получил и по-голям достъп до Индо-Тихоокеанския регион – зона, която придобива все по-голямо значение за световната икономика и сигурност.
Географията остава сериозно препятствие
Най-големият въпрос обаче е прост: могат ли държави на хиляди километри от Европа да бъдат част от съюз, създаден първоначално като европейски проект?
Разстоянията биха усложнили транспорта, инфраструктурното планиране и част от общите политики. Особено трудно би било съчетаването на европейските правила за земеделие, регионално развитие и свободно движение с реалностите на държави, разположени в други части на света.
Това би наложило и по-широк дебат за самото определение на европейската интеграция.
Ново разпределение на влиянието
Трите нови държави биха променили баланса в европейските институции.
Ще възникнат въпроси за броя на депутатите им в Европейския парламент, тежестта им при гласуванията в Съвета на ЕС и мястото им в общите институции.
Съществува и въпросът за еврото. Канада, Австралия и Нова Зеландия използват собствени валути, а присъединяването към еврозоната би било отделен и вероятно дългосрочен процес. Подобна промяна би засегнала и националните им икономически политики.
Повече възможности, но и повече сложности
Евентуалното присъединяване на Канада, Австралия и Нова Зеландия би могло да направи ЕС по-богат, по-голям и с по-силно глобално присъствие. Би разширило пазарите, достъпа до ресурси и възможностите за търговия.
Но същевременно би създало безпрецедентни институционални и политически предизвикателства. Географската дистанция, различията в икономическите модели, бюджетните въпроси и преразпределението на влиянието биха изисквали сериозно преструктуриране на съюза.
Затова подобен сценарий би бил не просто въпрос на приемане на още три държави. Той би поставил фундаменталния въпрос дали ЕС ще остане преди всичко европейски регионален съюз или постепенно ще се превърне в глобална политическа общност, обединена около общи ценности, икономически интереси и правила.
