Novapress първа разкри бъдещия капацитет на новия стадион „Георги Аспарухов“ – около 28 000 места. Днес проектът вече има далеч по-конкретни измерения – инвестиция от около 120 млн. евро, архитектурна концепция, планиран старт на строителството през 2027 г. и цел за завършване през 2029 г.
Първо в Novapress: Ето с какъв капацитет ще е новият стадион на Левски и какво става с Наско Сираков
Официално представеният проект предвижда 24 718 места за мачове от националното първенство и 23 032 при срещи под егидата на УЕФА. При концерти капацитетът може да достигне около 40 000 души.
Това показва, че идеята не е просто реконструкция на „Герена“, а изграждане на модерна многофункционална арена.
Нов дом, но и нов икономически модел
„Герена“ е част от историята и идентичността на Левски, но сегашното съоръжение е ограничено от времето, в което е създадено. Новият проект дава възможност клубът да получи инфраструктура, отговаряща на съвременните европейски стандарти – по отношение на сигурността, комфорта, видимостта и организацията на големи събития.
Особено важна е многофункционалността. Стадионът няма да бъде предназначен единствено за футбол. Концерти, корпоративни прояви, търговски площи, hospitality зони, музей и фенски пространства могат да осигуряват приходи и извън дните на мачове.
Това е ключово за инвестиция от подобен мащаб. Стадионът трябва да бъде актив, който генерира приходи, а не просто разход за клуба.
120 млн. евро – голямата проверка
Най-сериозното предизвикателство остава финансовото.
Около 120 млн. евро са огромна сума за българския футбол. Затова от значение ще бъдат не само осигуряването на средствата, но и контролът върху разходите, сроковете и евентуалното поскъпване на строителството.
Тук прозрачността ще бъде решаваща. Привържениците и обществото имат право да знаят как е структуриран финансовият модел и какви гаранции съществуват за завършването на проекта.
Защото модерният стадион може да се превърне в най-големия актив на Левски, но при лошо финансово управление би могъл да се превърне и в сериозна тежест.
Капацитетът изглежда разумен
Около 28 000 места са логичен баланс между мащаба на Левски и реалностите на българския футбол.
По-голям стадион би изглеждал впечатляващо, но би изисквал значително по-голяма инвестиция и по-високи разходи за поддръжка. Сегашната концепция дава възможност за пълни трибуни при големите мачове, а при концерти съоръжението да се използва с по-голям капацитет.
Това е подход, който поставя функционалността пред показността.
Проектът е важен и за София
Новият стадион ще има отражение и извън Левски. При десетки хиляди зрители възникват въпроси за транспорта, паркирането, сигурността и организацията на движението около „Герена“.
Затова реализацията му ще изисква добра координация между клуба, Столичната община и държавните институции. Модерното съоръжение трябва да бъде подкрепено и от подходяща инфраструктура около него.
Следващите две години ще бъдат решаващи
Планираният старт на строителството през 2027 г. и завършването през 2029 г. са амбициозна цел. Оттук нататък обаче визуализациите ще имат все по-малко значение. На преден план излизат проектирането, разрешителните процедури, финансирането, изборът на изпълнители и реалното строителство.
Ако тези етапи бъдат преминати успешно, Левски ще получи не просто нов стадион, а възможност да изгради по-устойчив финансов модел и да разполага с инфраструктура, която отговаря на амбициите му.
Novapress първа постави въпроса за бъдещия капацитет. Сега големият въпрос вече е друг – ще успее ли Левски да превърне мащабния проект в реалност?
Отговорът ще зависи не толкова от големината на мечтата, колкото от финансовата дисциплина, професионалното управление и способността проектът да бъде доведен докрай.
