Анализ на Novapress: Пожарът в складовете на Гебрев е предупреждение – колко защитени са стратегическите обекти у нас?

Поредният пожар във военни складове на оръжейния производител Емилиян Гебрев поставя въпрос, който вече трудно може да бъде затворен в рамките на конкретния инцидент. Колко добре България защитава стратегическите си обекти във време, когато сигурността в Европа е подложена на изпитания, различни от познатите в миналото?

Именно в този контекст трябва да бъде разглеждано обявеното от президента Илияна Йотова намерение в следващите дни да реши дали да свика Консултативния съвет по национална сигурност.

Причината за подобно заседание не бива да бъде единствено пожарът в складовете на Гебрев. Ако КСНС бъде свикан, истинският въпрос пред институциите трябва да бъде много по-широк – готова ли е държавата да защити обектите, чието повреждане или унищожаване може да има сериозни последици за националната сигурност?

Саботаж или инцидент – разследването трябва да даде отговора

На този етап най-голямата грешка би била политиците да изпреварят разследващите.

Тезата, че пожарът е резултат от саботаж, е изключително сериозна. Ако бъде доказана, тя би променила мащаба на случая и би го превърнала от криминален или производствен инцидент във въпрос на националната сигурност. Ако не бъде доказана, преждевременните категорични заключения само ще създадат допълнително напрежение.

Затова позицията на Йотова, че първо трябва да бъдат видени поне първоначалните резултати от разследването и експертизите, е институционално оправдана.

Но държавата не е необходимо да чака окончателното заключение за причините за пожара, за да провери собствената си готовност.

Именно тук е съществената разлика. Разследването трябва да отговори какво се е случило. Държавата трябва да отговори дали е направила достатъчно, за да предотвратява подобни инциденти и да ограничава последиците от тях.

Един пожар може да е случайност, поредицата изисква анализ

Случаят неизбежно се разглежда и през по-широкия европейски контекст. През последните години сигурността на военни, промишлени, енергийни, комуникационни и транспортни обекти придоби съвсем различно значение.

Войните вече не се водят единствено на фронтовата линия. Държавите са изправени пред кибератаки, дезинформация, опити за нарушаване на критична инфраструктура и други хибридни и асиметрични заплахи. Именно затова всеки необичаен инцидент около стратегически обект закономерно привлича много по-голямо внимание.

Това обаче не означава автоматично, че зад всеки пожар или авария стои чужда намеса. Подобен извод без доказателства би бил не анализ, а спекулация.

Означава нещо друго – че държавата вече няма право да разглежда сигурността на всеки подобен обект изолирано.

КСНС има смисъл само ако последват решения

Точно тук евентуалното свикване на Консултативния съвет по национална сигурност може да има значение.

Не за да бъдат повторени пред камерите вече известните факти. Не за да бъде демонстрирана институционална активност. И не за да се търси политическа вина, преди разследването да е приключило.

Подобно заседание би имало смисъл, ако доведе до цялостна оценка на рисковете пред стратегическите обекти в България и до конкретни решения.

Необходим е отговор на няколко основни въпроса: достатъчна ли е физическата охрана, адекватно ли е видеонаблюдението, има ли уязвимости в периметрите, как се контролира достъпът, колко бързо могат да реагират службите и има ли работещ обмен на информация между институциите и частните оператори на стратегически производства.

Защото охраната не започва след инцидента. Тя има смисъл именно преди него.

Националната сигурност не може да бъде реактивна

Най-важният извод от случая със складовете на Гебрев може да се окаже независим от това какво точно е причинило пожара.

Ако е човешка грешка, трябва да бъдат открити слабостите, които са я направили възможна. Ако е техническа неизправност – да се установи защо системите не са предотвратили инцидента. А ако разследването докаже умишлено действие, тогава въпросите към системата за национална сигурност стават още по-тежки.

Във всеки от тези сценарии държавата има работа за вършене.

България се намира в среда на повишен геополитически риск, а стратегическите обекти – от военната индустрия до енергетиката и комуникациите – са част от устойчивостта на самата държава.

Затова въпросът не е просто дали президентът ще свика КСНС.

По-важното е дали след него държавата ще може да каже не само, че е обсъдила рисковете, а че е предприела конкретни мерки срещу тях. Защото при националната сигурност най-скъпият момент за откриване на слабостите е след следващия инцидент.