Край на случайните проверки: МВР поема целия пътен контрол, държавата с революционен план за безопасност

Министерският съвет прие днес План за действие за ограничаване на риска от тежки пътнотранспортни произшествия и повишаване безопасността на движението по пътищата. Документът включва над 31 мерки, институционална реформа, законодателни промени и по-широко използване на съществуващите технологични системи и камери.
„Тръгваме амбициозно. Планът е революционен“, заяви министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев при представянето му.
По думите му досегашният модел се е характеризирал с разпокъсана отговорност между различни институции, некоординирано използване на данните и неефективно управление на риска. Според Пеев това, в съчетание с проблемите в инфраструктурата, води до тежки пътни инциденти.
Една от основните промени предвижда физическият контрол по пътищата да бъде концентриран в Министерството на вътрешните работи. Към МВР ще бъдат прехвърлени и функциите по пътния контрол, изпълнявани досега от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, както и част от дейностите, свързани с тол управлението.
„Трябва да имаме един орган, който отговаря за контрола на пътя. И това ще бъде МВР“, заяви Пеев.
Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев посочи, че досега контролът е бил разпределен между три институции, а координираните проверки между тях са били трудни и редки.
„Това, което в момента правим, е обединяване на контрола в МВР. Достатъчно екипи ще спират на пътя и ще правят комплексни проверки във всички аспекти“, каза Демерджиев.
Според него новият модел ще позволи проверките да обхващат не само нарушенията на Закона за движението по пътищата, но и всички други изисквания, които досега са били контролирани от различни институции.
В основата на реформата ще бъде създаването на информационен хъб или т.нар. „дигитално ядро“, което ще събира и обработва в реално време данни от различни държавни системи. На базата на тази информация ще бъдат създавани рискови профили на водачи и превозни средства.
Идеята е информацията за рисков автомобил или шофьор да достига директно до таблетите на пътните полицаи, които да могат своевременно да предприемат проверка.
„Ще се опитаме да спрем случайните проверки“, заяви Георги Пеев, като уточни, че автомобилите и тежкотоварните превозни средства ще бъдат спирани на базата на конкретни критерии и рисков профил.
Демерджиев подчерта, че държавата ще използва по-пълноценно съществуващите камери и технически средства.
„Когато има водач с рисков профил, той ще бъде засечен още в самото си движение от първите камери и тази информация ще се подава към таблета на пътния полицай“, обясни вътрешният министър.
Системата ще може да подава информация и за превозни средства с видими технически проблеми, неправилни маневри и агресивно шофиране. Целта е контролните органи да реагират превантивно, преди да се стигне до инцидент.
„Няма да чакаме това моторно превозно средство да извърши пътнотранспортно произшествие. Ще спрем водача и превозното средство по най-бързия възможен начин“, каза Демерджиев.
Планът предвижда още законодателни промени, включително въвеждането на електронни доказателствени записи, които да могат да се използват при установяването на определени нарушения. Ще се работи и за автоматизиране на процеса по издаване и връчване на електронни фишове.
Специален акцент се поставя и върху тежкотоварния трафик, техническата изправност на автомобилите и състоянието на гумите. Предвижда се използването на нови сензори и технически средства, които да подават информация към общата система за анализ.
Сред мерките е и изграждането на специализирани полигони за допълнително обучение на младите шофьори. Според представения план водачите ще могат да преминават обучение в контролирана среда за справяне със ситуации като аквапланинг и други рискови маневри, които не могат да бъдат достатъчно добре пресъздадени в стандартния курс за придобиване на шофьорска книжка.
Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата също ще получи нова роля. Вместо основно да координира институциите, тя ще трябва да се концентрира върху анализа и управлението на риска, като за целта ще бъдат предложени законодателни промени и нови правомощия.
Според Пеев реформата няма да изисква създаването на нова голяма администрация, а ще бъде основана основно на преразпределение на функции и ресурси.
„Тази реформа е по-скоро правилно управление на ресурсите и на процесите, отколкото влагане на пари в нещо ново“, заяви министърът на транспорта.
По думите на Демерджиев концентрацията на пътния контрол в МВР ще доведе до намаляване с около 30% на щатните бройки, които в момента са ангажирани с тази дейност в различни институции.
„Няма да струва нищо повече на държавата, ще бъде по-евтино, но според нас многократно по-ефективно“, посочи вътрешният министър.
За изпълнението на плана вече е направен първоначален правен анализ. Идентифицирани са осем закона и над 10 подзаконови нормативни акта, които трябва да бъдат променени. Предстои създаването на специализирани работни групи, които да подготвят необходимите законодателни текстове.
Част от мерките ще започнат да се прилагат веднага, а цялостната реформа трябва да бъде реализирана до края на 2027 г.
„Ако не вземем мерки сега, тази война, която се случва по българските пътища, ще продължи“, предупреди Георги Пеев.
Иван Демерджиев от своя страна заяви, че първите резултати от засиления контрол върху тежкотоварните автомобили вече дават основание за оптимизъм.
„Дори един спасен човешки живот за нас е изключително важен“, каза той.



