Анализ на Novapress: ГЕРБ без кандидат за президент – отстъпление или ход за запазване на влиянието?

Решението на ГЕРБ да не издига собствена кандидат-президентска двойка за изборите на 25 октомври е едно от най-значимите политически решения в началото на кампанията. То не просто променя изборната конфигурация, а поставя ГЕРБ в необичайна за голяма парламентарна сила позиция – партията няма да има свой кандидат, но ще разполага с влияние върху огромен сегмент от гласовете на първия и особено на втория тур. Решението беше взето от Изпълнителната комисия, като мотивите в голямата си част съвпадат с тези, изложени през последните дни от Бойко Борисов.

Борисов зададе посоката

Решението на партийното ръководство трудно може да бъде разглеждано отделно от позицията на лидера на ГЕРБ. Във Велико Търново Борисов ясно заяви, че е против партията да участва със собствен кандидат, като аргументът му е, че подобен ход може да разпилее гласове и да улесни кандидатурата на Илияна Йотова. Той посочи и че ГЕРБ няма да дава „непоискана подкрепа“ на други кандидати.

Това е важен сигнал. ГЕРБ не казва, че се отказва от участие в президентската политика. По-скоро отказва да влезе в надпреварата с кандидат, който предварително ще постави партията в рамка.

Точно тук се намира и същинската политическа логика на решението.

Когато не участваш, но запазваш тежестта си

В президентски избори партийното участие има цена. Кандидатът трябва да бъде разпознаваем, да има достатъчно висок личен рейтинг и да може да привлече гласове извън твърдото партийно ядро. Ако ГЕРБ издигне собствен кандидат, партията поема риска той да остане извън балотажа.

Тогава политическият ефект би могъл да бъде неблагоприятен – ГЕРБ ще е изразходвала значителен ресурс, а след първия тур ще трябва да решава как да пренасочи подкрепата си.

Сега ситуацията е различна.

Партията оставя избирателите си да участват в първия тур без официално наложена партийна кандидатура, а самото ръководство запазва максимална свобода за действие след обявяването на резултатите.

Това е стратегия на изчакване.

И тя може да се окаже много по-важна след 25 октомври, отколкото изглежда днес.

Вторият тур е голямата цел

Президентският вот се решава на първия тур само ако кандидатът получи необходимото мнозинство при изискуемата избирателна активност. В противен случай следва балотаж, а именно тогава значението на големите партийни електорати нараства рязко.

ГЕРБ няма да има кандидат на втория тур, ако собствената ѝ двойка не участва. Но това не означава, че партията няма да бъде фактор при определянето на победителя.

Напротив.

Ако до балотажа достигнат двама кандидати, които не могат да разчитат на достатъчно широк собствен електорат, гласовете на избирателите на ГЕРБ могат да се окажат решаващи.

Именно затова категоричната позиция на Борисов, че партията няма да предоставя предварително „непоискана подкрепа“, е политически значима. Тя оставя всички възможности отворени.

ГЕРБ не се ангажира предварително с никого и същевременно не се отказва от възможността впоследствие да направи политически избор.

Рискът за партията

Този ход обаче не е лишен от рискове.

Най-сериозният е свързан с образа на партията. За формация от мащаба на ГЕРБ отсъствието от президентската надпревара неизбежно поражда въпроса защо тя не е намерила кандидат, зад когото да застане.

Политическите опоненти със сигурност ще се опитат да представят решението като слабост, страх от загуба или признание, че партията не разполага с фигура, способна да спечели президентския вот.

Този прочит обаче не е единственият възможен.

Ако кандидатите, които участват, се окажат силно фрагментирани, ГЕРБ може да излезе от ситуацията с по-голяма политическа тежест, отколкото би имала при неуспешна собствена кандидатура.

С други думи, отказът от кандидат не е задължително отказ от влияние.

Какво означава това за останалите кандидати?

Решението на ГЕРБ отваря пространство за останалите участници. Те ще се опитат да привлекат част от избирателите, които иначе биха гласували за партийна кандидатура на ГЕРБ.

Но тук има една съществена неизвестна – доколко тези избиратели ще приемат евентуални препоръки от партийното ръководство.

Президентският вот има по-силно личностно измерение от парламентарните избори. Избирателят може да подкрепи партия на парламентарен вот, но да избере различен кандидат за президент.

Затова и очакването, че целият електорат на ГЕРБ автоматично ще последва бъдеща партийна позиция, би било прекалено опростено.

Партията купува време

В думите на Борисов има и още един важен елемент – необходимостта ГЕРБ да използва времето до местните избори за обновяване и мобилизация.

Това показва, че президентските избори могат да бъдат разглеждани от ръководството не като изолирана битка, а като част от по-дългосрочна политическа стратегия.

Участието със собствен кандидат би изисквало ресурси, публична кампания и политическа енергия. Отказът позволява част от този ресурс да бъде запазен за следващите изборни сблъсъци.

Но това решение поставя и високи изисквания към самата партия – тя трябва да покаже, че отсъствието на собствен кандидат е съзнателен стратегически избор, а не принудително отстъпление.

Истинският тест ще бъде след първия тур

Към момента е невъзможно категорично да се каже кой печели и кой губи от решението.

Политическата сметка на ГЕРБ ще бъде успешна, ако партията успее да запази мобилизацията на своите избиратели, без да поема негативите от евентуална слаба кандидатура, и ако след първия тур остане сред политическите фактори, способни да влияят върху крайния резултат.

Обратното също е възможно. Ако липсата на кандидат доведе до разколебаване или разпиляване на партийния вот, ГЕРБ може да се окаже в ситуация, при която формално не участва в президентската битка, но реално губи част от политическата си тежест.

Това е голямата неизвестна.

ГЕРБ избра ролята на арбитър

Решението на Изпълнителната комисия в крайна сметка може да се прочете като опит ГЕРБ да смени ролята си – от пряк участник в президентската надпревара към фактор, който може да влияе върху нейния изход.

Партията няма да има собствена двойка на 25 октомври. Това е факт. Но политическото значение на ГЕРБ няма да изчезне заедно с кандидатурата ѝ.

Напротив – ако изборите стигнат до балотаж, тогава ще стане ясно дали отказът от собствен кандидат е бил слабост или добре пресметнат ход.

Защото истинският въпрос вече не е кого ще издигне ГЕРБ. Въпросът е кого ще подкрепят нейните избиратели – и дали решението на партията да не участва пряко ще се превърне в по-голямо, а не в по-малко влияние върху президентския вот.

Точно това ще бъде една от големите интриги на изборите на 25 октомври.