Конституционният съд образува дело срещу спорни текстове в Бюджет 2026

Спорни текстове в Преходните и заключителни разпоредби на финансовата рамка отиват в съда заради съмнения за нарушени трудови и социални права.

КС официално образува конституционно дело №18/2026 г. Производството е инициирано по искане на националния омбудсман и атакува ключови текстове от наскоро приетия Закон за държавния бюджет за текущата година, съобщиха от съда.

Докладчик по делото ще бъде съдия Соня Янкулова.

БГНЕС припомня, че в жалбата си до КС общественият защитник настоява за установяване на противоконституционност на разпоредбите на §11, т. 1-4 и §46 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., обнародван в Държавен вестник, бр. 69 от 31 юли 2026 г.

Според омбудсмана тези текстове са в пряко несъответствие с основополагащи принципи на „правовата и социална държава“, прогласени в Преамбюла на основния закон, и нарушават следните разпоредби от Конституцията на Република България:

Чл. 4, ал. 1: Принципът на правовата държава и върховенството на закона.
Чл. 16: Гарантирането и закрилата на труда от държавата.
Чл. 48, ал. 1 и 5: Правото на труд, правото на здравословни и безопасни условия на труд, минималното трудово възнаграждение и правото на почивка.
Чл. 84, т. 1 и чл. 86, ал. 1: Регламентиращи изключителните правомощия на Народното събрание да приема закони и държавния бюджет при спазване на установените процедури.

Образуваното дело е трето поред срещу Закона за Бюджет 2026. Гласуването на финансовата рамка в Народното събрание в края на юли бе съпроводено с остри критики от страна на синдикати, граждански организации и опозицията именно заради текстовете, скрити в Преходните и заключителни разпоредби.

Въвеждането на съществени промени чрез ПЗР на Закона за държавния бюджет се превърна в силно критикувана законодателна практика. Чрез атакуваните §11 и §46 парламентът де факто изменя материални закони в сферата на трудовото и социалното законодателство, заобикаляйки задължителните етапи на обществено обсъждане, оценка на въздействието и диалог с Тристранката. Позовавайки се на чл. 4, чл. 84 и чл. 86 от Конституцията, омбудсманът аргументира, че бюджетът не може да служи като „транспортно средство“ за скрити законодателни реформи, което нарушава принципите на правовата държава.

Позоваването на чл. 16 и чл. 48 от Конституцията категорично показва, че оспорваните текстове засягат пряко правата на работниците. Синдикатите вече алармираха, че приетите разпоредби създават вратички за замразяване на социални плащания, ограничаване на гаранциите за минимални доходи или влошаване на условията на труд в определени сектори под предлог за запазване на фискалната стабилност.

Предстои Конституционният съд да се произнесе по допустимостта на искането, преди да премине към разглеждането му по същество.