Анализ на Novapress: Защо ГЕРБ все още няма кандидат за президент – признак на слабост или внимателна стратегия?

По-малко от няколко месеца преди президентските избори през 2026 г. ГЕРБ продължава да не е обявила кандидат за държавен глава. Вместо конкретно име, лидерът на партията Бойко Борисов говори за необходимостта от „общ кандидат на център-дясно“, подчертава силата на потенциалната кандидатура на Илияна Йотова и изключва собственото си участие в надпреварата.

Това поражда въпроса дали става дума за внимателно планирана стратегия или за липса на достатъчно силна фигура.

Историята тежи

Факт е, че президентските избори никога не са били най-силният терен за ГЕРБ.

През 2016 г. партията загуби изборите с кандидатурата на Цецка Цачева срещу Румен Радев. Пет години по-късно, през 2021 г., Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ, също беше победен от Радев.

Междувременно политическата ситуация се промени значително. След серията от парламентарни кризи ГЕРБ остана водеща политическа сила за дълъг период, но през последните парламентарни избори през 2026 г. партията загуби първото място от новата формация около Румен Радев.

Така статистически погледнато, политическият лагер, воден от Борисов, вече има поредица от тежки изборни поражения срещу Радев или политически сили, свързвани с него.

Защо няма кандидат?

Има няколко възможни обяснения.

Първото е, че ГЕРБ действително търси консенсусна кандидатура. Самият Борисов нееднократно заявява, че само широко обединение на център-дясното може да се противопостави успешно на кандидат, подкрепен от левицата.

Второто е, че партията не разполага с безспорна фигура, която едновременно да мобилизира традиционния електорат и да привлича периферни избиратели. Президентските избори се печелят значително по-трудно само с партийно ядро. Те изискват кандидат с високо обществено доверие, което често излиза извън рамките на партийното влияние.

Третото обяснение е свързано с политическия риск. Ранното обявяване на кандидат би позволило на опонентите му да водят продължителна негативна кампания срещу него. Забавянето съкращава този период.

Има ли кадрови проблем?

Продължителното отлагане неизбежно поражда впечатление, че изборът не е лесен.

През годините ГЕРБ изгради силни изпълнителни кадри – министри, кметове и парламентарни лидери. Президентската институция обаче изисква различен политически профил – надпартийност, обществен авторитет и високо лично доверие.

Именно тук може да се крие едно от предизвикателствата пред партията.

Залязва ли ГЕРБ?

Това е въпрос, на който засега не може да се даде еднозначен отговор.

Аргументите в подкрепа на подобна теза са видими:

• загубени два поредни президентски избора;
• загуба на последните парламентарни избори;
• липса на обявен кандидат сравнително близо до президентския вот;
• необходимостта Борисов да търси широко политическо обединение вместо самостоятелна партийна кандидатура.

Но съществуват и сериозни аргументи против подобно заключение.

ГЕРБ остава една от най-добре организираните партии в страната, със силни местни структури и значителен управленски опит. Българската политика неведнъж е показвала, че партиите могат да се възстановяват сравнително бързо след изборни поражения.

Освен това президентските избори и парламентарните избори имат различна логика. Избирателите често гласуват различно за институцията на президента и за Народното събрание.

Борисов променя ли стратегията?

Прави впечатление и промяната в публичните послания на лидера на ГЕРБ.

Вместо да налага собствен кандидат още в началото на кампанията, той поставя акцент върху обединението на десните формации. Това може да се тълкува като признание, че при сегашната политическа конфигурация нито една партия сама не изглежда достатъчно силна, за да гарантира победа.

Подобна стратегия обаче носи и риск. Ако процесът по избор на кандидат се проточи прекалено дълго, това може да остави впечатление за колебание или липса на ясно лидерско решение.

Заключение

Липсата на кандидат на ГЕРБ към този момент сама по себе си не доказва политически упадък. Тя може да бъде както признак за предпазлива стратегия, така и индикатор за трудности при намирането на достатъчно силна и обществено разпознаваема кандидатура.

Безспорен факт обаче е, че партията влиза в президентската кампания в по-различна позиция от предишните години – след две последователни загуби на президентски избори и след поражение на последния парламентарен вот. Именно затова изборът на кандидат през следващите седмици вероятно ще бъде едно от най-важните политически решения за ГЕРБ от началото на настоящия политически цикъл.