Защо децата стават неспокойни по време на дълъг път? Психолог разкрива пред Novapress как родителите да избегнат кризите в колата
Летният сезон е в разгара си, а хиляди семейства се отправят на пътешествия с автомобил. За много родители обаче дългите часове в колата често се превръщат в истинско предизвикателство – дори най-спокойното дете може да стане раздразнително, плачливо или да започне да капризничи.
Пред Novapress кризисният психолог Варвара Димитрова обясни защо това се случва и как родителите могат да направят пътуването по-спокойно както за децата, така и за себе си.
Според специалиста подобно поведение няма връзка с възпитанието.
„По време на път децата не се държат по-лошо от обикновено. В повечето случаи това е напълно нормална реакция на детската психика и организъм към продължителното пътуване“, посочва Димитрова.
По думите ѝ най-често капризите се проявяват при деца между една и пет-шест години. Малките деца се уморяват по-бързо, по-трудно понасят чакането, скуката и ограниченията в движението, а също така са по-чувствителни към физическия дискомфорт. При учениците подобни прояви обикновено намаляват, но на тяхно място могат да се появят раздразнителност, плачливост и конфликти, породени от преумора.
Основната причина според психолога е претоварването на нервната система.
„По време на дълъг път детето е изложено едновременно на няколко стресови фактора – продължително стоене в една поза, липса на движение, еднообразие, високи температури, жажда, глад, умора или нарушен режим на сън. Когато ресурсите на организма се изчерпат, нервната система реагира по единствения достъпен за детето начин – чрез плач, протест, мрънкане или истерия“, обяснява Варвара Димитрова пред Novapress.
Според експерта рискът от подобни ситуации може значително да бъде намален с добра предварителна подготовка. Ако детето е под пет години, по-дългите преходи е препоръчително да се планират в часовете за сън. Полезни са и почивките на всеки час и половина до два часа, които дават възможност както на децата, така и на възрастните да се раздвижат и освежат.
„Не давайте телефона или таблета още в първите минути на пътуването. Запазете ги за по-трудните моменти от маршрута. Добре е предварително да подготвите различни игри и занимания. Най-важното правило е, че претоварването се предотвратява много по-лесно, отколкото се овладява след това“, съветва психологът.
Димитрова обръща внимание и на една от най-честите грешки на родителите – опитите незабавно да спрат плача чрез забележки, заплахи или поучения.
Фрази като „Спри да се глезиш“ или „Престани да плачеш“ рядко дават резултат. Много по-ефективно е първо да се признае състоянието на детето с думи като: „Виждам, че си уморен“ или „Разбирам, че ти е трудно“. Когато детето усеща, че е разбрано, напрежението обикновено намалява значително по-бързо.
„Важно е родителите да помнят, че детските капризи не означават, че са лоши родители. Често възрастните се дразнят не толкова от поведението на детето, колкото от собствената си умора, жега или желание по-бързо да стигнат до крайната цел. Ако усетите, че започвате да губите търпение, направете няколко бавни и дълбоки издишвания. Понякога спокойствието на възрастния е най-силният инструмент за успокояване на детето“, заключава Варвара Димитрова.
