ЕП предупреди за „Сръбския свят“ и настоя Скопие да впише българите в Конституцията

Европейският парламент предупреди Северна Македония за заплахата от „Сръбски свят“, подчерта, че вписването на българите в Конституцията е задължително условие за напредък, и призова Скопие да отвори архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС.

Евродепутатите одобриха доклада за напредъка на страната за 2025 г. по време на пленарната си сесия в Страсбург. Резолюцията беше подкрепена от 411 евродепутати, а 120 гласуваха „против“.

Вотът се проведе след разгорещен дебат около текстове, свързани с изпълнението на ангажиментите на Скопие по преговорната рамка с ЕС.

Поправка 3, предложена от докладчика Томас Вайц, с която щеше да бъде заличен Параграф 73 от бъдещата резолюция, беше отхвърлена. Опитът за премахване на текста не получи подкрепа, като 338 евродепутати гласуваха за запазването му, а едва 126 подкрепиха заличаването.

В параграф 73 се призовава Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси да постигне „ясни и осезаеми резултати“, като основава работата си на „обективни, автентични и доказани исторически източници и документи“ съгласно Втория протокол към Договора за добросъседство между България и Северна Македония. В текста присъства и понятието „обща история“.

Докладът беше приет в Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET) на 3 юни с 43 гласа „за“ срещу 17 „против“.

В настоящия вариант на доклада е подчертано, че Северна Македония трябва да изпълни поетия ангажимент за конституционни промени. Потвърдена е позицията на Съвета на ЕС, че е готов да проведе следващата междуправителствена конференция веднага след като Скопие изпълни необходимите конституционни изменения в съответствие със своите вътрешни процедури.

В окончателния вариант на документа е подчертана опасността от геополитическия проект на режима в Белград, известен като „Сръбски свят“.

В текста със загриженост са отправени редица предупреждения за „все по-тесните връзки между Северна Македония и правителството на Сърбия, което следва нелиберален политически курс“, за „нарастващото китайско икономическо и политическо влияние в региона, особено чрез инфраструктурни проекти и кредитиране“, както и за „руските опити за упражняване на влияние в Северна Македония“.

В резолюцията на Европейския парламент е залегнал и следният текст: „ЕП призовава ЕС да подкрепи Северна Македония в укрепването на нейната устойчивост срещу външно влияние, осъществявано чрез религиозни мрежи; изразява безпокойство от насърчаваните в региона наративи, които поставят под въпрос суверенитета и териториалната цялост на държавите, включително т.нар. „Сръбски свят“.“

В точка 71 са осъдени всички опити за подмяна на исторически паметници и артефакти, включително унищожаването на автентично културно наследство. Изразено е съжаление за унищожаването и фалшифицирането на български надписи. Подчертана е и необходимостта от отваряне на архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС, „които се пазят в Северна Македония и в Сърбия“.

Докладът съдържа и критики за липсата на напредък по редица въпроси. Сред акцентите са още стратегическото значение на Коридор VIII, подкрепата за изграждането на трансграничния железопътен тунел между България и Северна Македония и необходимостта от изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека.

Припомняме, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.