Май идва краят на БСП! Нещата изглеждат необратими!

Днес е 1 май – Международен ден на труда, емблематичен празник за БСП и левите хора в България.

Няма как на днешния ден да не обърнем внимание на процесите и събитията около столетницата.

Националният митинг организиран от новия председател Зарков събра едва 200 човека, това е ясен показател за организационната немощ на партията.

Крум Зарков е лидер на БСП от февруари 2026 г. и ще остане в историята, като председателят под чието ръководство, партията остана извън парламента.

БСП в момента е в дълбока криза. На предсрочните парламентарни избори партията получи едва около 3% от гласовете и изпадна от Народното събрание за първи път в историята си. Това е историческо дъно за партията.

Крум Зарков се свързва с по-реформистка и модернизираща част от партията, изразител на либералните ценности, които са много далеч от моралните ценности на членовете на партията.

Зарков се опита да поеме политическа отговорност за този резултат и се оправда, че основната причина за срива е участието на БСП в предходното коалиционно правителство и направените политически компромиси. Ръководството умело подминава факта, че много от българите бяха изморени от 7 поредни парламентарни избори и желаеха съставянето на редовно правителство.

Отчитайки изключително слабите листи, както и отсъствието на знакови лица от тях, триумвиратът Зарков-Добрев-Таков наложи непознати лица за партията и обществеността.

На 25 април Националният съвет на БСП проведе извънредно заседание, на което Зарков поиска вот на доверие. Според нашите източници са присъствали едва 1/3 от от членовете на НС, което поставя под съмнение легитимността и представителността на гласуваното доверие. Явно целта е власт на всяка цена с всички средства.

След вота Зарков обяви, че БСП преминава в „режим саможертва и доброволчество“. Предвид тежкото финансово състояние и липсата на държавна субсидия остава неясен пътя на съществуване, издръжката на централата на Позитано, изтегления кредит със заложените партийни сгради в страната.

Въпреки официалната подкрепа за Зарков, в партията има сериозни разногласия. Част от партийния актив изразява тежка критика към ръководството и поставят под въпрос бъдещето на БСП в сегашния ѝ вид.

Тази динамика е част от по-широката вътрешнополитическа криза в БСП, където има не само външни предизвикателства, като конкуренция от други политически играчи, но и вътрешни разногласия относно посоката на партията и нейното лидерство.

Партията продължава да се върти по стария начин, без да се адаптира към новите реалности. Избирателите постепенно се отдръпват, а ентусиазмът и активността в партията намаляват. БСП губи позиции, влияние и дори парламентарно представителство. В партията се носи и нотка на тъга – спомен за времето, когато е работила добре и е била полезна, но сега е обречена на забрава, сякаш е обвзета от агония.

БСП се превърна в бавна, мъчителна и видимо губеща сила партия, която все повече изостава от времето и обществените процеси.

С оглед на горе изложеното, изниква един единствен въпрос, който си го задават левите хора и избиратели: Иска ли още Зарков да остане начело на най-старата партия в България или ще се превърне в нейния ликвидатор.

Информация: Novinata.bg