Богати, но безсилни: Как Путин превърна руските олигарси в заложници на войната

По време на пълномащабната война срещу Украйна, руските милиардери се увеличиха, но загубиха политическо влияние. Руският президент Владимир Путин, използвайки страх, санкции и контрол, принуди руските олигарси да мълчат и да работят за войната.

Това пише BBC.

Въпреки рекордния брой милиардери в Русия по време на войната с Украйна, руските олигарси всъщност загубиха всякаква независимост и политически глас.

Както отбелязва BBC, през 25-те години на управление Владимир Путин последователно превръща най-богатите хора в страната в зависими от Кремъл бизнесмени, които не смеят публично да се противопоставят на режима.

Журналистите подчертават, че западните санкции не са направили ултрабогатите руснаци врагове на Путин. Напротив, комбинация от натиск и селективни привилегии е принудила повечето от тях да станат мълчаливи съюзници на правителството.

Историята на Олег Тинков е показателна. След като бизнесменът нарече войната срещу Украйна „лудост“, представители на Кремъл се обърнаха към ръководството на неговата банка. Даден им е ясен сигнал – ако Тинков остане свързан с банката, финансовата институция ще бъде национализирана.

„Не можех да се пазаря. Беше като с заложник – вземаш това, което ти дадат“, каза Тинков в интервю за The New York Times.

В рамките на седмица Tinkoff Bank беше купена от структура, свързана с Путин. Според Тинков сделката е сключена само за 3% от реалната стойност на актива, което му е струвало около 9 милиарда долара. След това бизнесменът напусна Русия.

BBC подчертава, че днешната ситуация е коренно различна от 90-те години на миналия век, когато олигарсите са имали пряк достъп до властта и са могли да влияят на политическите решения. Тогава богатството им е означавало реална власт.

Един от най-известните примери е Борис Березовски, който твърди, че е помогнал на Путин да се изкачи на президентския пост през 2000 г. По-късно той признава грешката си.

„Не виждах в него бъдещ тиранин и узурпатор“, пише Березовски през 2012 г.

Дори и Березовски да е преувеличил ролята си, други олигарси са имали лостове за влияние. Но по време на пълномащабното нахлуване в Украйна тази епоха е приключила.

На 24 февруари 2022 г. Путин събра най-богатите хора на страната в Кремъл. Както отбелязва BBC, милиардерите изглеждаха объркани и уплашени, но не посмяха открито да възразят – дори осъзнавайки, че войната ще нанесе удар по съдбата им.

„Надявам се, че в новите условия ще работим също толкова ефективно“, каза тогава Путин.

Оттогава почти всички руски свръхбогати мълчат. Тези, които публично се противопоставиха на войната, бяха принудени да напуснат страната, губейки значителна част от капитала си.

Според BBC руските олигарси играят ключова роля в осигуряването на военната машина на Кремъл. Повечето от тях, включително 37-те бизнесмени, призовани в Кремъл в деня на инвазията, попаднаха под западни санкции, което на практика направи невъзможно за тях да избягат с капитала си на Запад.

„Западът направи всичко възможно, за да обедини руските милиардери около знамето“, каза Александър Коляндър, анализатор в Центъра за анализ на европейската политика.

След като чуждестранни компании напуснаха Русия, се появи вакуум, който бързо беше запълнен от бизнесмени, лоялни на Кремъл. Те успяха да изкупят евтино печеливши активи.

Според експерта от Центъра Карнеги Александра Прокопенко, това е създало нова „армия от лоялисти“, чието благополучие зависи пряко от конфронтацията на Русия със Запада.

„Най-големият им страх е завръщането на бившите им собственици“, подчерта тя.

Руска икономика

Ролята на руските олигарси във войната става все по-видима на фона на влошаващата се икономическа ситуация в Русия.

По-рано медиите съобщиха, че руската индустрия преживява най-дълбоката си криза от края на 90-те години на миналия век: продажбите падат, производството се свива, а БВП почти е спрял.

Освен това анализатори на Bloomberg предупредиха, че прекомерното укрепване на рублата вреди на военната икономика, намалявайки конкурентоспособността на износа и инвестиционната привлекателност на Русия.

Припомнете си, че руската финансова система потъва в контролиран хаос – банките крият собственици, държавните служители избягват декларации, а предприемачите едва поддържат бизнеса си на повърхността. В същото време Путин твърди за „почти пълна заетост“ и „технологичен пробив“, но реалността е съвсем различна.

Рублата се е повишила с 45% спрямо долара тази година, почти до нивото си отпреди инвазията. Икономистите предупреждават, че по-нататъшното укрепване на валутата, съчетано с високите лихвени проценти по кредитите, увеличава риска от стагфлация.

Според прогнозите на The Washington Post, руската икономика ще се сблъска със сериозни проблеми през 2026 г. поради войната и новите санкции.