Анализ на Novapress: След Украйна – балтийските страни? Готов ли е Путин за война със Запада и как ще реагира НАТО?

Западът открито говори за плановете на Русия да атакува НАТО след 5 години. Кремъл вече използва хибридни форми на агресия. Съществува ли риск от нахлуване на Русия в балтийските държави и как Алиансът ще може да реагира, прочетете в анализа на Novapress.

След разпадането на Съветския съюз Русия периодично съжалява за „отминалите времена“. През 2005 г. руският президент Владимир Путин нарече разпадането на СССР „най-голямата геополитическа катастрофа в света“. Оттогава са минали 20 години – настроението на Кремъл не само не се е променило, но е станало много по-радикално.

В плановете на Москва войната в Украйна трябваше да стане само част от голяма кампания за „възкресение“ на Съветския съюз. За Кремъл това е въпрос на връщане на сферата на влияние, която той имаше през годините на Съюза. Ето защо руските власти реагират толкова остро на стремежите на съседните страни към европейски политически и особено военни съюзи.

От 1991 г., тоест след разпадането на СССР, Русия се опитва да контролира бившите съветски републики в една или друга степен. Някои успява да бъде „подчинена“ икономически, други – повлияна от политическото лоби. А тези, които се съпротивляват неочаквано, се оказват във военни конфликти на собствена територия. През последните 34 години Москва инициира десетки различни регионални сблъсъци, някои от които ескалират в изтощителни войни.

Но Русия все още не се осмелява да се впусне в открити военни конфликти, предпочитайки да създава лостове за влияние в бившите съветски републики, използвайки хибридни методи. През 2014 г. Украйна претърпя същата съдба като другите „съседи“ на Москва в различни моменти – Русия започна прокси война в Донбас и окупира Крим. След осем години война Путин, не виждайки никаква радикална реакция от Запада, даде заповед за пълномащабно нахлуване.

Няколко години по-късно Кремъл осъзна, че макар НАТО да ги смята за „враг номер едно“, те няма да се впуснат в пряка конфронтация, страхувайки се от ядрена ескалация. Самата архитектура на сигурността, която се обсъжда на всяка среща на върха на Алианса, показа пукнатини и Русия ги вижда ясно. В един момент европейските експерти по разузнаване, военни и политически експерти стигнаха до едно и също заключение – конфликт между Русия и членовете на НАТО ще се случи рано или късно. И най-вероятно ще започне с балтийските страни, защото те също някога са били част от СССР и очевидно дразнят Москва с откритата си враждебност.

Глобална подготовка на Руската федерация

През юни 2025 г. в Лондон генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Русия ще бъде готова за война срещу Алианса след пет години. Основната му реч съдържаше много така наречени непопулярни твърдения – за Москва, която изгражда потенциала си, и за НАТО, чиято военна машина се оказа не толкова продуктивна.

„За три месеца Русия произвежда толкова боеприпаси, колкото всички страни от НАТО взети заедно произвеждат за една година. Очакваме, че руският военно-промишлен комплекс ще произведе 1500 танка, 3000 бронирани машини и 200 ракети „Искандер“ тази година. А след пет години Русия може да е готова да воюва срещу НАТО“, каза Марк Рюте.

Може да се спори дълго как се е случило така, че Русия, под натиска на безпрецедентните санкции, изумява света със своята производителност. Има доста причини, а основната е огромният запас от безопасност на Руската федерация. Санкциите не можаха да се превърнат в същия „пробивен юмрук“, Русия бързо възстанови икономиката си, затваряйки я около военно-промишления комплекс. А самите мерки трудно могат да се нарекат изчерпателни – същият сенчест руски петролен флот продължава да действа.

Освен това Кремъл си намери съюзници. Един от тях беше Иран – рекордьорът по живот под санкции, Северна Корея и Китай. Последният партньор е най-важният и мощен. Докато НАТО решаваше колко единици за противовъздушна отбрана да прехвърли в Украйна, Русия купуваше балистични системи от КНДР и дронове от Китай. Съюзниците на Москва са по-решителни, защото действат в сянка, докато вътре в същия Европейски съюз и Северноатлантическия алианс се опитват да се справят с бюрокрацията и Виктор Орбан.

Следователно, въпреки че икономиката на НАТО е 25 пъти по-голяма от руската, Русия днес произвежда четири пъти повече оръжия от всички страни от Алианса. И това беше заявено и от Марк Рюте в речта му в Лондон.

„Питате ме, ще се запаси ли Русия, когато постигнем устойчиво прекратяване на огъня в Украйна, увеличавайки опасността от него? Да, това е факт. Дори във войната срещу Украйна те успяват да увеличат малко запасите си от оръжия. А всяка война започва с натрупването на боеприпаси в склада“, отбеляза Рюте.

Фактът, че Русия се готви за по-глобална война срещу Запада, всъщност не се говори от юни 2025 г. Генералният секретар на НАТО по-скоро се фокусира върху това, обяснявайки защо Алиансът трябва да се преструктурира и да увеличи военното производство. Междувременно разузнавателните служби на различни страни, включително Украйна, предупреждават партньорите си повече от година, че войната е неизбежна.

„Според руски официални лица, настоящата система за международна и европейска сигурност ще се деградира до 2030 г., а между 2030 и 2035 г. в Европа ще възникнат редица военни конфликти, по-специално в районите на Полша, балтийските страни и Скандинавия.“

„Само в посока Европа руската армия има над 10 възможни въоръжени конфликта и регионални войни“, отбеляза Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна (ГУР).

Така че, според ГУР, руското военно-политическо ръководство вече планира колко пари ще са му необходими, които ще трябва да бъдат в целеви райони в Европа.

Русия вече гледа към бъдещето. През 2024 г. Кремъл започна военна реформа, чиято същност е да се създаде мощна групировка от войски в западното стратегическо направление до 2029 г. Това включва формирането на два военни окръга – Ленинградски и Московски, в рамките на които се създават нови армейски корпуси и дивизии. В същия дух Москва набляга на производството на високоточни оръжия и безпилотни летателни апарати. И харчи много пари за това.

„В държавния бюджет е заложено приоритетно финансиране на военната сфера в текущия размер от 130-140 милиарда щатски долара годишно поне за периода 2027-28 г. Всъщност военните разходи на Руската федерация са по-високи, тъй като Кремъл крие истинското ниво на разходите“, добави ГУР.

В същото време потенциалният мобилизационен ресурс в плановете на Руската федерация е до 5 милиона души. Този брой позволява на руснаците да планират мащабни военни конфликти срещу западните страни.

Очевидно е, че в настоящите условия Русия не е готова за голяма война с НАТО, защото за бойни действия в Украйна се изразходват колосални ресурси. Но хибридните операции, малките сблъсъци и провокациите са нещо, на което Москва е напълно способна с настоящия си резерв от сили.

Балтийски сценарий

Русия винаги е смятала Северноатлантическия алианс за заплаха. Дори въпреки факта, че НАТО никога не е декларирал намерения спрямо Руската федерация. Но тъй като Путин се въоръжава, за да се бори за собствените си имперски амбиции, за него е очевидно, че всяко военно формирование преследва същите цели. А Русия, според него, винаги е била „вкусно парче“ за западните държави. Затова в настоящата конфронтация първата цел, която преследва, е разпадането на НАТО.

„Сигурен съм, че този план е съвсем прост, той включва първо отслабване на НАТО. А след това военно превземане. Защото, естествено, влизането във война с Алианса като цяло не е част от техните планове. Идеалният вариант би бил, ако самите американци се изтеглят от НАТО, но дори при Тръмп на това не може да се разчита. Съответно, колективната сигурност на Алианса остава подкопана“, отбелязва опозиционният руски политолог Иван Преображенски.

Самото отслабване от страна на Руската федерация вече се случва, а балтийските страни, като членове на НАТО, днес са така нареченият сянка център на войната между Русия и Алианса. Например, The Wall Street Journal, позовавайки се на множество западни официални лица, отбелязва, че от началото на голямата война в Украйна руските военни са увеличили броя на провокациите в Балтийския регион. Руски военни кораби откриват предупредителен огън по кораби на НАТО в Балтийско море, изтребители хвърлят гориво и обстрелват разузнавателни самолети на Алианса.

В допълнение към военните провокации, руснаците извършват различни кибератаки. Според ръководителя на Киберцентъра в Талин, Март Ноорма, Естония всъщност е в състояние на кибервойна с Русия – атаки се регистрират всяка седмица, те са еволюирали от хакерство до професионално разузнаване. Подобна дейност е принудила естонците да пресметнат потенциалните рискове от война с Русия днес.

„Руската федерация продължава да реформира въоръжените си сили, преди всичко с оглед на необходимостта от мащабна война. Има няколко причини за това: от възстановяването на военния имидж на Русия до временното смекчаване на социално-икономическото напрежение, което режимът на Путин е насочил по пътя на разрушението с военната си икономика. Това създава предпоставки за нерационалното използване на този потенциал. Ето защо ние оставаме бдителни и наблюдаваме всяка стъпка на Русия“, заяви ръководителят на естонското разузнаване Антс Кивиселг.

Русия може да измисли стотици извинения за нахлуване. В Естония има град, наречен Нарва – той се намира в източната част на страната, отделен от Русия от малка река със същото име. Нарва е 90% рускоговорящ град с всички съпътстващи атрибути – руска телевизия, училища, „културни центрове“ и т.н.

Дори днес в наративите на кремълската пропаганда Нарва звучи като град, където руснаците са активно потискани от естонците. Не е трудно да се изчислят възможните по-нататъшни стъпки на Руската федерация, особено след като сценарият е добре познат и е отработен. Следователно днес Естония е изградила отбранителна линия в Нарва, укрепила е граничните пунктове и е разположила там постоянни военни сили.

Друга причина за започване на война срещу балтийските държави е пътническият влак Москва-Калининград, който се движи редовно между руската столица и руския полуанклав между Литва и Полша. Бившият литовски външен министър Габриелас Ландсбергис предупреди, че руснаците биха могли да използват влака като претекст за нахлуване, за да „спасят мирни руснаци“.

„Един възможен сценарий е Русия да инсценира авария на влак, превозващ руснаци, и да твърди, че те трябва да бъдат спасени. След това могат да бъдат изпратени подсилени групи за сигурност с военни и това може да се развие в бърза ескалация“, каза той в коментар пред The ​​Sun.

Освен това руснаците могат да организират провокация в Сувалкския коридор – територия на границата между Литва и Полша, през която минава най-краткият път от Беларус до Калининградска област – само 65 км. А в самия регион Кремъл, разбира се, държи военния си контингент – за всеки случай. И там живеят предимно руснаци, които също периодично са „потискани“.

„Според мен най-простият вариант, който ясно беше обсъждан, е да се наруши забраната за въздушен трафик с Калининградска област поради факта, че руснаците са изолирани там, и да се пусне там цивилен самолет. И какво да се прави с него? Невъзможно е да се провери дали превозват военни товари, невъзможно е да се спре, да се кацне – невъзможно е. И кой знае кой ще бъде в този самолет?“ – отбеляза Преображенски.

Между другото, руснаците вече са организирали провокации, използвайки Сувалкския коридор. Още през 2021 г. беларуските власти, със съдействието на Русия, започнаха да изпращат десетки хиляди мигранти към Полша и балтийските държави през коридора – предимно от Близкия изток и Африка, което западните страни разглеждаха като хибридна атака, насочена към дестабилизиране на ЕС.

По един или друг начин, има неизчерпаем брой сценарии за нахлуване, както и предлози, особено когато става въпрос за нечии фантазии. Руснаците, които презрително наричат ​​балтийските държави „балтийските“, отдавна са заявили интересите си в тези страни. Трябва да се признае, че е малко вероятно балтийските държави да могат да се борят сами с руснаците, ако Москва реши на открит военен конфликт. Но пасивността на НАТО в хибридните сблъсъци може да покаже и слабостта и липсата на инициатива на Алианса, а за Кремъл слабостта е сигнал за действие.

Член пети

„Русия трябва да разбере, че балтийските държави са членове на НАТО, като например Великобритания или Франция. „Член V е в сила, така че нападение срещу страна от НАТО би означавало ескалация с целия Алианс“, заяви ръководителят на естонското разузнаване.

Генералният секретар на НАТО Рюте няколко пъти подчерта в речта си в Лондон необходимостта от преформатиране и значително укрепване на отбранителните способности на Алианса. Същевременно на срещата на върха в Хага държавите-членки стигнаха до заключението, че поне 5% от БВП им трябва да се изразходва за „отбрана“.

Успоредно с това НАТО вече изчислява как ще реагира в случай на руска атака срещу Балтийските страни. Сценарият на евентуална атака и отговорът на Алианса бяха моделиран от американския Център за военни операции от следващо поколение. Според сценария руската армия започва офанзива срещу Латвия и атакува Литва, използвайки плацдарми в Калининградска област и Беларус.

Войските на НАТО в Балтийско море се оттеглят, докато не пристигнат нови сили, а подкрепления чакат около 10 дни. И балтийските страни все още се борят сами и с помощта на 800 войници от Бундесвера, разположени в момента в Литва.

Според сценария Русия би могла да окупира Латвия за три дни и да атакува Литва, но батальоните на НАТО, които биха се притекли на помощ дотогава, биха обиколили руската армия и биха я победили. Литва обаче би била „опустошена и частично окупирана“ – в най-лошия случай.

Експертите са доста скептични към сценариите за пълномащабно нахлуване от страна на Руската федерация и са по-скоро за описаните по-горе хибридни варианти. А тези варианти са по-опасни, защото НАТО няма отговор на тях – в края на краищата не става въпрос за конкретно обявяване на война.

„В комбинация това може да създаде ситуация, в която няма да има адекватен отговор със сила на такава ограничена агресия. А това, от своя страна, може да предизвика верижна реакция – деградация на НАТО и разпадане на Европа – до степен, че Русия всъщност ще може просто да влезе в териториите на държави, които преди това са били членове на НАТО и ЕС“, казва Рафаел Лос, военен анализатор в Европейския съвет за външни отношения.

Членовете на Алианса многократно са заявявали, че няма да влизат в открит конфликт с Русия и реакцията им може да бъде само отговор на действията на Кремъл. В същото време самата Русия, въпреки успехите си във военната индустрия, все още е критично отслабена. Но НАТО е преди всичко отбранителен съюз, така че дори в днешния контекст членовете на Алианса няма да се опитват да отслабят влиянието на Руската федерация на континента, например в Грузия или Молдова.

„Защитавай и отговаряй“ е основният принцип, описан от бившия президент на САЩ Джо Байдън в статията му за New York Times. И дори въпреки някои различия в позициите в рамките на Алианса, неговият геополитически курс остава непроменен външно – да не се воюва открито с Русия.

Досега НАТО е уверен, че държавите-членки няма да имат открит конфликт с Русия, докато Русия е „окупирана“ с Украйна. Но историята показва, че това, което изглеждаше невъзможно вчера, може да се случи днес.

„Не може да се каже, че европейците се надяват, че войната в Украйна никога няма да свърши. От гледна точка на Европа е по-добре да се развенчае в Русия самата идея за атакуване на съседите ѝ, като се принуди тя да загуби. Тоест, Украйна да възстанови суверенитета и териториалната си цялост, Русия да бъде победена – и руското общество да се осъзнае от имперския си махмурлук. Но това е много трудно постижимо“, добави Лос.