В икономически план: Путин може да води война още 3-5 години

Руската икономика се сблъсква с все по-големи трудности през тази година: неконтролируема инфлация, нарастващ бюджетен дефицит – отчасти поради огромните военни разходи – и намаляващи приходи от петрол и природен газ, пише CNN.

Икономическият растеж също се забави значително. Но надигащата се икономическа буря е малко вероятно да доведе президента Владимир Путин до масата за преговори в близко бъдеще, за да сложи край на войната в Украйна. Анализатори смятат, че Кремъл може да издържи още много години при сегашния темп на военните действия и при съществуващите западни санкции.

„Ако погледнем самата икономика, тя няма да бъде последната капка, която ще прелее чашата“, коментира Мария Снеговая, старши научен сътрудник за Русия и Евразия в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), един от водещите аналитични центрове. „Ситуацията не е катастрофална. Тя е управляема.“

Погледнато в перспектива от три до пет години, Русия може да продължи да воюва, добавя тя, като отбелязва, че е трудно да се направи надеждна оценка за периода след това.

А група руски икономисти в изгнание, смятат, че изтощителната война може да продължи още по-дълго, защото способността на Кремъл да води война „не е затруднена от никакви икономически ограничения“.

Западните санкции не са нанесли достатъчно щети на руската икономика, фокусирана върху енергетиката, за да променят плановете на Москва за войната, заявява Ричард Коноли от Royal United Services Institute (RUSI) пред CNN.

„Докато Русия добива петрол и го продава на доста разумна цена, тя има достатъчно пари, за да се оправя“, посочва старшият научен сътрудник по международна сигурност в британския аналитичен център.

„Не заявявам, че ситуацията е розова за тях, но имат достатъчно, за да може икономиката да не бъде фактор в изчисленията на Путин, когато мисли за войната“, добавя Коноли.

Историята показва, че Русия е по-склонна да се съгласи на неблагоприятно мирно споразумение, ако преживява икономически спад, какъвто е случаят в края на Първата световна война и съветската война в Афганистан, заявява Снеговая. Но настоящата икономическа ситуация „все още е далеч от това и ще е необходим много по-сериозен натиск върху руската икономика и много повече време, за да се стигне дотам“, заявява тя.

Това е лоша новина за Украйна и за администрацията на Тръмп, която проведе многобройни кръгове от преговори, за да се опита да договори край на войната.

Повишаване на данъците и растящи цени

Това, което се е променило за Русия, е, че първоначалният икономически тласък, причинен от нарастващите военни разходи, изглежда е приключил и сега Кремъл трябва да „продължава да прехвърля тежестта на войната върху руското общество“, допълва Снеговая.

Това бреме за обществото се изразява в значително увеличение на корпоративните и подоходните данъци, както и в повишение на данъка върху добавената стойност (ДДС), с цел да се финансират рекордните разходи за отбрана. Руските потребители също се борят с рязкото покачване на цените, особено на вносни стоки.

Но за разлика от Запада, високата инфлация „не създава голямо социално недоволство“ в Русия, твърди Снеговая, като отбелязва ефекта от правителствената пропаганда и репресиите.

Подобно на други експерти, Конъли също заявява, че инфлацията в постсъветска Русия винаги е била висока, така че потребителите са свикнали с нея. Международният валутен фонд прогнозира, че инфлацията в Русия на годишна база ще бъде средно 7,6% през тази година, което е понижение от 9,5% през 2024 г.

Русия в момента харчи близо 40% от бюджета си „за агресия“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте по-рано този месец, като това е една от редицата различни оценки за военните разходи на Русия. Тези разходи са скочили с 38% миналата година в сравнение с 2023 г., според доклад от април на Стокхолмския международен институт за изследване на мира.

По-високите разходи са създали нова класа от „победители“ във военно време, включително доставчици за отбраната, като производители на оръжие, и работници. В резултат на това икономическото неравенство в Русия е намаляло, което означава, че Путин е подложен на още по-малко натиск от някои сектори на обществото, твърдят експерти.

Тъй като Русия се опита да замести част от вноса от Запада, тя разшири производството на текстил, обувки и основна електроника, отбеляза Екатерина Курбангалеева, гостуващ учен в Университета Джордж Вашингтон, специализирана в политически и социални изследвания, включително данни за руските данъкоплатци. Някои категории работници видяха заплатите си да се утроят, а в някои случаи и да се упядат между 2021 г., годината преди Русия да започне войната, и 2024 г., сочи нейното проучване.

„Беше като инжекция с адреналин“, заявява Курбангалеева за военното стимулиране на икономиката, макар че отбеляза забавянето на икономическия растеж оттогава.

Някои от по-бедните селски райони на Русия също отбелязват икономически подем от началото на войната, отчасти благодарение на огромните заплати, които получават руските войници и техните семейства – стратегия, която Кремъл използва, за да набира доброволци и да избегне по-широка мобилизация, тъй като се стреми да замести загубите на фронта в Украйна.

„Днес руските войници получават по-високи заплати от всички руски войници в историята на руската армия“, посочва Конъли от RUSI. „Те печелят повече пари, отколкото някога биха могли да се надяват да спечелят, ако бяха останали в тези относително бедни части на страната и бяха намерили друга работа в гражданската икономика.“

Руското правителство е изплатило и големи компенсации на семействата на войниците, загинали или ранени във войната, отбеляза Курбангалеева.

Отчасти чрез раздаването на пари на военните и техните семейства Кремъл е успял да успокои недоволството, въпреки че руските жертви в Украйна наближават 1 милион души, от които 250 000 са загинали, според оценка на CSIS, публикувана през юни.

Правителството до голяма степен е избегнало протестите, наблюдавани по време на войните в Чечня и Афганистан, когато семействата на мобилизираните войници от по-бедните региони на Русия и Съветския съюз искат прекратяване на конфликтите.

„Не мисля, че регионите биха оказали някакво влияние върху продължаването на войната, но фактът, че не се наблюдават изблици на обществени протести, облекчава натиска върху Путин, когато той взема решения за следващите си стъпки“, допълва Конъли.

Според експерти Кремъл може да е наясно с опасенията, че ако бъде постигнато мирно споразумение, голяма група ветерани от войната ще се върнат в обществото без работа и с високи медицински нужди.

„В интерес на Путин е да продължи тази война, само от вътрешна гледна точка“, коментира Кимбърли Донован, директор на Инициативата за икономическа дипломация в Атлантическия съвет.

Избягването на санкциите е скъпо

Докато икономическите затруднения са управляеми в краткосрочен план, в дългосрочен план ситуацията може да е различна. Русия е изразходвала значителна част от своя суверенен фонд, което според скорошен доклад на Атлантическия съвет създава „нови компромиси за Кремъл“, тъй като буферът, който някога предпазваше широката общественост от разходите на войната, се свива.

Според Института по икономика в Киев стойността на ликвидните активи, или тези, които лесно се превръщат в пари в брой, в Националния фонд за благосъстояние на Русия е спаднала с 57% от началото на войната.

С изчерпването на фонда „е трудно да си представим сценарий, при който руското правителство да може да поддържа настоящите си разходи за отбрана без съкращения в социалните разходи, които са широко разпространени и видими за широката общественост“, се посочва в доклада на Атлантическия съвет.

Освен това, последните санкции, наложени от САЩ и Обединеното кралство на двама големи руски производители на петрол – „Лукойл“ и „Роснефт“ – са довели до повишаване на разходите за бизнес в Русия, заяви Донован от Атлантическия съвет в коментар за америиканската телевизия.

„Те (руските производители на петрол) пренасочват износа на петрол през по-малки руски компании… Всичко това струва много пари“.

Ако това се съчетае с по-строго прилагане на санкциите и засилен натиск върху Индия и Китай да спрат да купуват руски петрол, Кремъл в крайна сметка може да промени изчисленията си..

„Колкото повече натиск можем да окажем върху Русия с помощта на този тип санкции, толкова повече ще им струва да се опитат да ги заобиколят.“