Свалянето на руски самолет може да предизвика разделение в НАТО
В продължение на десетилетия Русия от време на време нарушава националното въздушно пространство на съюзниците от НАТО. Но през последната година тези нарушения приблизително са се удвоили и са станали по-сериозни.
Това съобщава The Economist.
Изданието пише, че нарушаването на естонското въздушно пространство е било най-значимото подобно нахлуване в тази страна за повече от 20 години.
А масираната атака с дронове срещу Полша е била най-голямото нарушение в 76-годишната история на алианса.
The Economist отбелязва, че до тази година НАТО е използвал само седем пъти в историята си Член 4, който инициира консултации между 32-те членове на алианса. Но през последните две седмици той е бил използван два пъти: първо от Полша, а след това от Естония.
Също на 19 септември Италия, Финландия и Швеция изстреляха изтребители, за да посрещнат три руски самолета, които потвърдиха прихващането с размахване на криле, но не се свързаха по радиото и не промениха курса си.
Дронове над скандинавските страни
Освен това, на 22 септември летищата в Копенхаген и Осло трябваше да бъдат временно затворени поради неидентифицирани дронове, регистрирани във въздушното им пространство.
В нощта на 24 септември дронове отново прелетяха над четири датски летища, включително военна авиобаза.
Два дни по-късно шведски власти заявиха, че дронове са били забелязани над архипелага Карлскруна в източната част на страната.
Дронове отново бяха видени над датски обекти, включително авиобаза, на 27 септември.
Дания изглежда убедена, че последните нахлувания не са били случайни, пише изданието.
Целта на Русия при нарушаване на въздушното пространство на НАТО
Последните действия на Русия вероятно са насочени към предизвикване на разрив между Европа и Америка, както и между самите европейски членове на НАТО, отбелязват авторите на The Economist.
„Руските нахлувания създават впечатлението, че Европа не е в състояние да защити въздушното си пространство, подкопавайки общественото доверие в правителствата. Те също така разкриват факта, че Доналд Тръмп няма голямо желание да подкрепи европейските си партньори във време на криза. И подчертават вътрешните разногласия в Европа относно това как да реагира“, се казва в статията.
Пореден опит за нахлуване в датското въздушно пространство
В нощта на 29 септември Дания издигна изтребители в небето на фона на възможна активност на безпилотни летателни апарати (БПЛА).
Според полицията самолетите са били издигнати след многобройни сигнали от местни жители за необичайни обекти във въздуха.
Въпреки това, няма официални изявления за активността на изтребителите от представители на въоръжените сили.
Датските военни продължават да наблюдават въздушното пространство и да събират информация за евентуални безпилотни летателни апарати, за да гарантират сигурността на страната и морската инфраструктура. Известно е, че два F-16 са постоянно на бойно дежурство, готови да излетят след няколко минути в случай на потенциална заплаха.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че руски танкери могат да бъдат използвани за изстрелване и управление на дронове над европейски градове, но датските разузнавателни служби все още не са потвърдили участието на Русия в инцидентите в Дания.
