Фалшива памет: Украински историк твърди, че СССР измисли митове за Втората световна война

В продължение на десетилетия съветската пропаганда оформяше картина на Втората световна война, благоприятна за Кремъл. Героизирани истории, измислени подвизи и мълчанието за престъпленията създаваха митологизиран образ на „голямата победа“. За милиони хора тази версия на войната се превърна в единствената възможна истина.

Това разказа в интервю за РБК-Украйна ръководителят на отдела за изследвания на Втората световна война на Военния музей, кандидатът на историческите науки Александър Билоус.

Съветски митове за Втората световна война

„Имаше много съветски митове за войната, легенди, дори несъществуващи събития. Те бяха култивирани, набивани в главите на всички, сякаш всичко беше така. В определен етап започна да се размива къде е истината и къде е митът. Неудобните въпроси бяха заглушени. Грешките в изчисленията и престъпленията на съветската страна през военните години – те някак си не съществуваха“, казва историкът.

В първите десетилетия на независимостта украинците продължиха да живеят в света на съветската памет. В частност, те продължиха да вярват в Брестската крепост – митологизиран образ на героичната отбрана през 1941 г.

И вярваха и в панфиловците – измислена история за 28 герои, спрели танкове край Москва. Въпреки че през 1948 г. дори военната прокуратура на СССР призна, че тази история е измислена от журналист. И вярваха и в Александър Матросов – войник, който уж е затворил амбразурата със себе си, и във Валя Котик – млад „герой-пионер“ и т.н.

„Разрушаването на този спомен за Втората световна война не се случи през 1991 г. или дори през 2014 г. с началото на руската война срещу Украйна. То започна да се случва в по-голяма степен с мащабното нахлуване. Започнахме да отричаме определени моменти още по-рано. Но само защото започнаха да ни ги налагат твърде много“, обяснява Белоус.

Абсурдността на съветската пропаганда

„По едно време в научните школи имаше нещо като анекдот. Млад историк идва в далечно село, за да търси ветерани, свидетели на Втората световна война. Пита баба си: „Как живяхте по време на войната?“ Тя отговаря: „Благодаря ти, сине, добре съм. Нямахме партизани“ (тоест, за населението понякога наказателните действия на нацистите срещу действията на съветските партизани бяха по-страшни от войната, – бел.ред.), – казва историкът.

Билоус отбелязва, че дълго време партизаните са били третирани като народни отмъстители, митични Херкулес, които са се борили сами срещу целия окупатор. Вместо това сега виждаме другата страна на партизанската война.

„Партизанският лидер Сабуров описва битката в град Брагин в мемоарите си. Той казва, ето ни, хванати на края на този град, три къщи вече горят, нашите хора вече бягат да го спасяват. По това време това се е възприемало като нещо нормално.“ В по-зряла възраст започнах да се замислям: може би са изгорили не три къщи, а една трета от града. Но защо го изгорихте?“, добавя ученият.

Украинският град Корюковка също беше изгорен, тогава бяха убити над 6,5 хиляди души, защото два дни преди това партизаните проведоха там „икономическа акция“.

„Дойдоха, избиха окупационния гарнизон, взеха оръжие и храна на железопътната линия и си тръгнаха. А акцията по унищожаването на града беше отговор на това. Колко такива акции е имало в Украйна в отговор на действията на партизаните? Можем само да гадаем“, подчертава Билоус.

Според Института за национална памет, по време на Германо-съветската война в Украйна са били изгорени над 700 населени места.

„В съветско време не се говореше за това, но задачата на партизаните беше да настроят местното население срещу окупаторите. Или окупаторите срещу местното население. И когато окупационните власти започнат тотален терор, тогава населението ще започне да избира по-малкото зло от две. Хората бяха подтикнати да мислят: „Ами, през 30-те години двама чичовци от селото бяха отведени по време на репресиите. Но нямаше такъв ужас, нека „червените“ се върнат“, обяснява историкът.