Путин се готви да атакува страни от НАТО: Bloomberg изчисли последствията

Икономическите модели на Bloomberg Economics показват загуби в световния БВП до 1,5 трилиона долара в случай на пълномащабна руска война срещу Европа.

Това съобщава Bloomberg.

Русия изгражда военната си мощ

Както е отбелязано в публикацията, Руската федерация активно увеличава производството на артилерийски снаряди, дронове и ракети. Обемите на производство скоро ще надхвърлят търсенето, дори като се вземе предвид украинският фронт.

Допълнителна тревога беше предизвикана от съвместните действия на САЩ и Израел срещу Иран, съюзник на Москва. Путин изглежда по-уверен и готов да преследва разширени амбиции.

Гаранциите на НАТО

Преди началото на срещата на върха в Хага, Доналд Тръмп трябва да потвърди ангажимента си към член 5 – „колективната отбрана“ на съюзниците. Европа обаче е обезпокоена от променящата се позиция на президента: на срещата на Г-7 американският президент директно постави под въпрос отсъствието на Русия от групата.

Европейските лидери се съмняват в ефективността на американските гаранции. Военен сценарий би могъл да изпита реакцията не само на Съединените щати, но и на всички страни от НАТО.

Балтийските държави като основна цел

Малки, но стратегически важни, Естония, Латвия и Литва са начело на риска. На тяхната територия живеят значителни рускоезични общности, а границите с Руската федерация и Беларус са отворени.

Според оценки на германския канцлер Фридрих Мерц и генералния секретар на НАТО Марк Рюте, Русия може да опита агресия тук през следващите пет години. Това принуждава държавите да предприемат извънредни мерки.

Хибридни атаки и превземане на стратегически точки

Един от тревожните сценарии: руски влак ще бъде спрян в Балтика, след което ще бъдат вкарани войски под претекст, че защитават руснаците. Това може да бъде последвано от блокада на Балтийските страни, завземане на острови и блокада на коридора Сулавеси.

НАТО ще задейства член 5, но войната ще започне мигновено и ще бъде хибридна, с удари по инфраструктура, комуникационни системи и дори подводни кабели.

Последици за икономиката

Bloomberg Economics изчислява преките загуби през първите 12 месеца: намаление на световния БВП с 1,3-1,5%, което е приблизително 1,5 трилиона долара. Това е почти сравнимо с последиците от мащабно нахлуване в Украйна.

Промишлеността и търговията в балтийските страни биха могли да намалеят с 43%, ЕС би загубил около 1,2% от БВП, а Русия би загубила само 1%. Държави като САЩ и Китай също ще усетят негативното: финансовите пазари ще се сринат, цените на енергията ще се повишат, а заемите ще станат по-скъпи.

НАТО укрепва източния си фланг

Военните планове на НАТО се разрастват: сега се планира да се изразходват поне 3,5% от БВП за отбрана – плюс още 1,5% за инфраструктура, гражданска защита и киберсигурност.

Балтийските страни преразглеждат забраните за противопехотни мини, закупуват нови системи за противовъздушна отбрана и укрепват структурите на сухопътните сили. Обсъждат се съвместни батальони и бази по руската граница.

Студена дипломация и дори шанс за мир

Въпреки заплахите, някои европейски лидери се надяват на мирно уреждане на конфликта. Необходим е консенсус между САЩ, ЕС и участието на Китай като медиатор. Възможен сценарий: Украйна ще стане член на ЕС, а санкциите срещу Русия ще бъдат частично отменени.

Bloomberg изчислява, че това ще доведе до увеличение на световния БВП: с 0,5% за ЕС и Русия, и на глобалния БВП с 0,3%. Но Европа все още не е готова да възстанови предишните си връзки с Москва.

Русия подготвя офанзива, а светът се готви за отбрана

Междувременно Москва укрепва военните си позиции: модернизира ядрената база в Калининград, изгражда инфраструктура по северозападната граница и увеличава капацитета си.

САЩ и Европа, осъзнавайки заплахата, засилват отбраната си. Украйна получава подкрепа, санкциите се затягат, а източният фланг на НАТО се готви за най-лошите сценарии.

„Европа е на прага на нов етап – необходима е активна отбрана и дипломатическа яснота. Война може да избухне внезапно, но все още има шанс да бъде предотвратена“, се казва в изданието.

Припомняме, че германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че Русия може да атакува територия на НАТО в рамките на няколко години.

Литовският президент Гитанас Науседа е съгласен с оценките на Германия. Той заяви, че Русия може да предприеме нова атака след няколко години. Балтийските страни биха могли да се превърнат в основни цели.