Анализ: Какво ще означава блокада на Ормузкия проток?

Иран може да затвори стратегическия Ормузки проток в отговор на американските въздушни удари по ядрени съоръжения. Китай рискува да загуби доставките на евтин ирански петрол и втечнен газ.

Това съобщава Bloomberg.

Уязвимостта на Китай

Kупувачите и търговците на петрол в цяла Азия следят отблизо ескалиращия конфликт около Иран. Регионът, който е най-големият вносител на петрол, се готви за евентуални прекъсвания на доставките от Персийския залив.

Според Kpler SAS, Азия купува над 80% от целия петрол, произведен в Близкия изток. В същото време около 90% от доставките преминават през Ормузкия проток.

Китай, най-големият производител на петрол в света, получава около 14% от вноса си на петрол от Иран. Действителният обем може да е по-висок, тъй като някои пратки са прикрити като пратки от Малайзия, ОАЕ и Оман, за да се заобиколят санкциите на САЩ.

Ескалация на конфликта

САЩ нанесоха удари по три големи ирански ядрени съоръжения, което беше сериозна ескалация на конфликта в Близкия изток. В отговор Техеран заяви, че си запазва правото да предприеме каквито и да било действия в самозащита.

Това породи опасения, че Иран може да блокира или ограничи корабоплаването в Ормузкия проток, стратегическа артерия за световната търговия с петрол.

Стратегическото значение на Ормузкия проток

Ормузкият проток свързва Персийския залив с Индийския океан и е дълъг около 160 километра и широк само 21 километра в най-тясната си точка. Корабните канали са само на 2 километра във всяка посока, а близостта до брега прави корабите уязвими за атаки.

Около 16,5 милиона барела петрол и кондензат преминават през този проток всеки ден, включително доставки от Саудитска Арабия, Ирак, Иран, Кувейт и ОАЕ. Проливът е и ключов маршрут за доставки на втечнен природен газ от Катар.

Колко реалистична е блокадата?

Иран няма законови основания да блокира пролива, така че действията могат да бъдат силови. Директната намеса на иранския флот най-вероятно би провокирала отговор от страна на 5-ти флот на САЩ и други сили на НАТО в региона.

Въпреки това, дори без кораби да напускат пристанищата, Иран може да дестабилизира корабоплаването с бързи патрулни лодки, дронове или ракетни атаки от брега. Подобни мерки биха могли да направят маршрута твърде опасен за търговски кораби.

Прецеденти и тактики за натиск

Иран многократно е използвал изземването и преследването на кораби за политически натиск.

• През април 2024 г. иранските сили завзеха свързан с Израел кораб близо до Ормузкия проток.
• През 2023 г. Техеран задържа танкер, пътуващ за Съединените щати, в отговор на залавянето на товар ирански петрол край бреговете на Малайзия.
• През 2022 г. Иран конфискува два гръцки танкера, след като гръцки и американски власти конфискуваха петрол от друг кораб.
• По време на ирано-иракската война от 1980 до 1988 г. и двете страни атакуват над 450 кораба в така наречената „танкерна война“.

Реакция на международната общност

По време на минали кризи САЩ изпратиха самолетоносачи и стратегически бомбардировачи в региона. През 2019 г. стартира операция „Сентинел“, към която по-късно се присъединиха 10 държави, включително Обединеното кралство, Саудитска Арабия и ОАЕ.

От края на 2023 г. вниманието се измести на юг към Червено море и пролива Баб ел-Мандеб, където йеменските хути, подкрепяни от Иран, започнаха да атакуват търговски кораби. Тези действия вече са намалили обема на корабоплаването в региона със 70%.

Икономически рискове за Иран

Затварянето на Ормузкия проток ще засегне и самия Иран: страната губи пазар за собствения си износ на петрол. Това ще усложни и отношенията с Китай, най-големият купувач на ирански петрол и най-важният политически партньор.

Въпреки наличието на нов експортен терминал в Яска, построен през 2021 г., Иран остава до голяма степен зависим от пролива, за да доставя петрола си на пазара.

Кой зависи най-много от Ормузкия проток?

Саудитска Арабия изнася най-голям обем петрол през Ормузкия проток, въпреки че при необходимост може да пренасочи доставките към Европа чрез тръбопровод до Червено море. Това му позволява да заобиколи както самия Ормузки проток, така и южната част на Червено море.

Обединените арабски емирства могат също частично да изнасят петрол, заобикаляйки пролива – чрез тръбопровод, свързващ находищата им с пристанището Фуджейра на брега на Оманския залив. Около 1,5 милиона барела преминават през него всеки ден.

След затварянето на иракския петролопровод до Средиземно море, целият му петрол в момента се превозва по море от пристанището Басра. Това прави Ирак изключително зависим от свободното корабоплаване през Ормузкия проток.

Кувейт, Катар и Бахрейн нямат алтернативни маршрути и са напълно зависими от пролива. По-голямата част от петрола, преминаващ през Ормузкия проток, отива в Азия.

Припомнете си, че според Goldman Sachs блокадата на Ормузкия проток от страна на Иран може да тласне цените на петрола над 100 долара за барел.

Ръководителят на МВФ Кристалина Георгиева заяви, че американските удари срещу Иран биха могли да имат последици за световната икономика, които надхвърлят енергийните пазари.