Желязков: Информационната кампания за еврото няма да бъде пропаганда

Тук сме се събрали съмишленици. Благодаря и на работодатели, и на синдикати, и на бизнеса, на активните потребители – всички, които милеят за бъдещето на българската икономика. Пътят към еврото е не просто една дългогодишна политическа линия на прокламиране, на следване на определени причини и следствия, на постигането на висока степен на конвергенция, а е и въпрос на национална чест и гордост.
Това заяви премиерът Росен Желязков в началото на днешната Национална дискусия „Ефектът на еврозоната. Говори опитът на страни членки“.
Форумът се организира от Икономическия и социален съвет на Република България и е част от дейностите по Комуникационната стратегия за въвеждане на единната европейска валута в България.
„Когато институциите, които са призвани да бранят интересите на европейските граждани и дават признание за успехите на България, няма как ние вътре в страната да се отричаме от тези достижения. Тази национална дискусия цели да се познава не само очаквания резултат у нас, но и доказаните успехи от други държави“, обясни той.
„Всичко, което информационната среда посвещава по темата, следва да бъде подлагано на по-висока обществена преценка и критичност, защото голата информация, когато е коректна, създава платформа за анализи в една посока, но когато не е – не дава възможност на обществото да има реална представа за процесите и естествените механизми на пазарната икономика. Тази информационна кампания няма да бъде политически мотивирана, няма да бъде пропаганда. Тя ще бъде информация от достоверни източници, така че да адресира и страховете, и опасенията, но и да дава възможност на обществото да прави ясните си прогнози за развитието на всеки един. За да има среда, в която ползите от еврото да бъдат само положителни“, допълни министър-председателят.
„Когато Румен Спецов говори вчера пред медиите за наблюденията на НАП за две седмици върху динамиката на цените това не бе направено с цел да кажем какво видяхме, а с цел да се покаже, че държавните органи са на терен, следят динамиката на цените и ще търсят отговори за тяхното необосновано при някои стоки покачване. Това няма нищо общо с еврото. Все още нямаме евро, но информацията, че може би ще имаме такова, инспирира определи пазарни субекти да предприемат определени действия“, подчерта още Желязков.
По думите му у нас липсва сериозния медиен политическо-икономически анализ: „Няма да прочетем защо цената на производители цената на водата е скочила с 40%. мястото на тази дискусия е да даде насоки. Не на държавните органи, а на пазара. Някои могат да кажат, че това е хибридна акция, или че се тестват способностите на държавата. Но всичко това подлежи на съответната оценка и преценка. И КЗП, и КЗК, и КРС, като институционални регулатори, ще бъдат на мястото си. Важното, което се постигна до този момент, е високата координираност между тях“, припомни той.
„Някой би се изкушил, че трябва да допълваме или променяме законодателството. Не, имаме нуждата контролни органи да имат самочувствието, че могат и трябва да уплътнят своите правомощия, и да го направят през предстоящите месеци. Няма нищо по-ефективно от претенцията, когато е направена по ефективен и подходящ начин“, категоричен е още премиерът.
Категоричен е, че всяка една гледна точка е ценна.
„Няма безгрешни институции, но има чуващи и нечуващи такива. Ние днес искаме да сме от чуващите институции. Нашата задача не е да бъдем интервенти на пазара, а да не допуснем неговото изкривяване най-вече от вътрешни факти“, завърши изказването си той.
Вътрешният министър Даниел Митов заяви: „Има аспекти при процеса на въвеждане на еврото у нас, които свързваме със сигурността и запазването на обществения ред. Присъединяването ни към еврозоната е комплексен процес, който има и това измерение в сферата на сигурността. Тук МВР е необходим партньор. Особено важна е комуникацията. И аз, когато съм имал възможността да разговарям с предсказватели на държави, които са минали по пътя на въвеждането на еврото, те са споделяли за информационна кампания, свързана с гражданите, малките населени места, с хората, които са потенциално уязвими и които трябва да знаят какво точно ще се случи и как институциите и администрацията, било местна или централна, ще осигури този плавен преход.“
„Разработен е план за рисковете във връзка с въвеждането на еврото. Включва съвкупност от мерки и мероприятия за защита на обществото от потенциални престъпни прояви и дестабилизиращи фактори в периода на валутния преход. Фалшифицирането на пари е и трансгранично престъпление с висока степен на обществена опасност, затова МВР засилва експертния и техническия капацитет на структурите си в тясно сътрудничество с БНБ, ЕЦБ и звената на Европол. Извършва се и интернет мониторинг. За логистиката на транспортирането на евромонети, МВР има своята роля и работи в тясно сътрудничество с БНБ и ЕЦБ. Ежемесечно се провеждат срещи на местно и национално ниво с представители на банковите институции, осигурява се охраната на обекти и се обезпечава сигурността при транспортирането на средствата в страната“, обясни той.
Петър Чобанов, подуправител на БНБ, коментира: „Всички знаем, че историята на еврото е и част от нашата валутна история. Нашият лев е фиксиран към европейската валута. Извървяхме дълъг път. Навлизаме във втората, най-активна и завършваща част на комуникационната стратегия за въвеждане на еврото. Знаете, че БНБ подготви сборник с въпроси и отговори за еврото.“
„Въвеждането на еврото не е просто промяна на валутата, това е гаранция за стабилност, доверие, устойчиво икономическо развитие“, допълни заместник-министърът на финансите Галя Димитрова.
Тя посочи, че ползите от въвеждане на еврото са много и значими. Премахването на валутния риск и намаляването на транзакционните разходи ще подкрепят както бизнеса, така и гражданите. Очакваме засилване на чуждестранните инвестиции, подобряване на конкурентоспособността на страната ни и по-благоприятни условия за финансиране на държавата, каза тя.
По отношение на подготовката за присъединяване към еврозоната страната ни вече инвестира значителни ресурси и постигна голям напредък по всички работни направления.
Димитрова каза още, че в следващите дни предстоят важни стъпки, като се очакват в началото на юли да завърши формалната процедура по приемане на необходимото законодателство, свързано с присъединяването ни към еврозоната. Тя добави, че един месец след приемането на правно обвързващите актове ще започне периодът на двойно обозначаване на цените в евро и в лева, в който всички цени на стоки и услуги, предлагани на потребителите, ще се обозначават в двете валути. Димитрова обясни, че в началото на октомври ще завърши адаптирането към еврото на информационните системи на администрацията, а в началото на ноември ще започне зареждането на банките, пощите и търговците с банкноти и монети с евро, като БНБ ще снабдява банките, а впоследствие банките ще снабдяват пощите и търговците съгласно сключените с тях договори. В началото на декември БНБ, банките и пощите ще продават на физически и юридически лица стартови комплекти с евромонети, които ще съдържат монети от всеки номинал, те ще се продават по официалния валутен курс, без да се начислява ДДС, обясни още тя.
За ползите, свързани с изсветляването на бизнеса, обърна внимание и Даниела Бобева от Института за икономически изследвания, Българска академия на науките, която уточни, че данните сочат, че ще бъде много по-трудно на бизнеса да бъде в сивия бизнес. „Цените не се вдигат. Някой ги вдига. Защо ги вдига? Бизнесът трябва да разбере, че губи конкурентоспособност, ако цените се вдигат“, отбеляза тя.
Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България и заместник-председател на ИСС от организациите на работодателите, отбеляза, че България ще задлъжнява по-бавно, ставайки част от еврозоната. Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара и председател на Комисията по икономическа политика на ИСС, изтъкна необходимостта от предприемане на мерки за защита на най-уязвимата част от българските граждани.
Влизането в еврозоната ще доведе до повишаване на кредитния рейтинг на България и ще я направи по-атрактивна за инвеститорите, каза пред участниците на форума Соня Димитрова, началник на дирекция „Европейски въпроси и политики“ в Министерство на финансите. Маринела Петрова, съветник в Българската народна банка, обърна внимание на някои практически аспекти и притеснения, свързани със срокове и наличности в евро. „При правилно прогнозиране от страна на бизнеса, не би следвало да има проблем с недостига на еврови средства“, каза тя и напомни, че бизнесът е задължен да връща ресто в евро, в срока за търгуване и в двете валути, освен в краен случай, когато не разполага с наличности.