Прилепите крият тайната в борбата срещу рака?

Прилепите са необичайно дълголетни за размера си. Нощникът на Брант държи рекорда, като някои екземпляри живеят повече от 40 години. Големите нощници могат да доживеят до края на 30-те години, докато малките кафяви прилепи често достигат около 20-годишна възраст.

Дълголетието им – и забележителната им устойчивост към рака – отдавна интригува учените.

Сега екип от Университета в Рочестър работи, за да разкрие защо.

В центъра на този арсенал срещу рака е ген, наречен p53. Хората също го притежават – той помага за потискането на тумори, като нарежда на клетките с увредена ДНК да се самоунищожат в процес, наречен апоптоза. Но при хората високите нива на p53 могат да бъдат опасни. Прекалената апоптоза може да унищожи здравите клетки, което води до увреждане на тъканите и ускорено стареене.

Но при прилепите (и слоновете) нещата стоят по друг начин.

Изследователският екип, ръководен от биолозите Вера Горбунова и Андрей Селуанов, откри, че малките кафяви прилепи не само имат две копия на гена p53, но и повишена активност на p53 в сравнение с хората. Установено е също, че те имат подобрена система, която ефективно балансира апоптозата.

Друг ключов фактор е теломеразата, ензим, който помага за поддържането на защитните капачки на хромозомите, известни като теломери. При повечето бозайници активността на теломеразата намалява с възрастта, което води до клетъчна смърт или дисфункция. Прилепите обаче поддържат теломеразата активна, което подпомага регенерацията на тъканите по време на стареене и наранявания.

Прилепите са известни и с изключителната си имунна система. Те са способни да пренасят – и да оцеляват – смъртоносни вируси като Ебола и тежкия остър респираторен синдром (SARS), без да се разболяват. Тази имунна устойчивост вероятно е еволюирала, за да им помогне да се справят с високите метаболитни изисквания на полета.

Тази имунна хипербдителност може да допринесе и за устойчивостта към рак. Чрез ранното откриване и елиминиране на анормални клетки, прилепите могат да контролират рака, преди той да се разпространи.

Защо прилепите, а не ние?

Ракът е многоетапен процес. Обикновено са необходими поредица от мутации – или „удари“ – за да се превърне нормална клетка в ракова. По-дълголетните видове, включително хората, имат повече време да натрупат тези удари, особено в комбинация с външни стресови фактори като радиация, замърсяване и нездравословен начин на живот. Смята се, че на хората са необходими от три до осем такива удара, за да се развие рак.

„Неочаквано, за разлика от други дълголетни бозайници, фибробластите на прилепите се трансформират лесно от два онкогенни „удара“, пишат изследователите.

И все пак, тъй като прилепите притежават други силни механизми за потискане на тумори, те оцеляват.

Това подсказва, че стимулирането на активността на p53 – или имитирането на балансираната система на прилепите – може да бъде обещаващо за нови терапии за рак. Няколко лекарства против рак вече са насочени към активността на p53, а други се проучват.

Екипът предполага, че безопасното увеличаване на ензима теломераза също може да бъде начин да се приложат техните открития при хора с рак.

Тези открития бяха публикувани в Nature Communications. | БГНЕС