Митата на Тръмп: Boeing намира нови пазари за самолети вместо Китай

Китай блокира доставките на нови самолети Boeing. Компанията търси нови клиенти и преструктурира стратегията си.
Това съобщава Bloomberg.
Изпълнителният директор на Boeing Кели Ортберг каза, че Китай е спрял да приема доставки от американския самолет Boeing, след като компанията отчете по-добри от очакваните финансови резултати. Това решение постави под съмнение съдбата на около 50 самолета, които трябваше да бъдат прехвърлени в Китай тази година.
„Ние сме в близък контакт с нашите китайски клиенти и активно оценяваме опциите за препродажба на самолети, които вече са построени или в производство“, каза Ортберг по време на разговора за приходите на Boeing.
Конфликтът подчертава трудната ситуация, в която се намира Boeing като най-големият износител на готови стоки за Съединените щати, след като президентът Доналд Тръмп наложи мита на повечето търговски партньори на Америка. Досега само Китай е отговорил, като е наложил мита, които са направили самолетите Boeing твърде скъпи за авиокомпаниите в страната.
Ортберг призна, че процесът на възстановяване на Boeing може да стане по-сложен, ако други страни също предприемат подобни действия. Подобно на главния изпълнителен директор на General Electric Co. Лари Кълп, той отбеляза, че той и неговият екип многократно са подчертавали пред администрацията на Тръмп важността на износа на аерокосмическа техника за икономиката на САЩ.
„Не минава ден, в който да не общуваме с някого в администрацията, включително членове на кабинета, министри и дори самия президент“, каза Ортберг.
Засега последствията за Boeing са управляеми – компанията успява да компенсира увеличението на разходите за стоки и услуги за изнесени самолети. Ръководството оцени въздействието върху компанията на по-малко от 500 милиона долара, а самолетите, предназначени за Китай, могат да изложат на риск още 1 милиард долара приходи.
Има търсене и изход от ситуацията.
Въпреки това, стабилното търсене на нови самолети, съчетано с ограниченията в доставките от конкурента Airbus SE, може да работи в полза на Boeing. Сред авиокомпаниите, желаещи да приемат самолетите, които Китай отхвърли, е Air India Ltd. Към края на миналия месец авиокомпанията е получила доставка на 41 самолета 737 Max, първоначално построени за китайски компании, и според Bloomberg е изразила желание да вземе още.
„Ако Китай реши да забави или анулира поръчката, Boeing няма да има големи затруднения да пренасочи тези самолети към други авиокомпании, които се нуждаят от допълнителен капацитет“, пише анализаторът на Bank of America Рон Епщайн в бележка до клиентите.
Потенциалното въздействие на тарифите засенчи като цяло положителните скорошни резултати на Boeing, включително отчет за първото тримесечие, който показа нарастващи печалби и намален паричен поток.
Друга възможна негативна последица от търговския спор е въздействието му върху доставчиците, особено по-малките компании, които вече изпитват затруднения поради нарастващите разходи, свързани с плановете на Boeing да увеличи производствените нива. Ортберг каза, че компанията следи отблизо ситуацията с доставчиците на части, но все още не е забелязала признаци на облекчаване, тъй като се подготвя да увеличи производството на моделите 737 Max и 787 през следващите месеци.
Според Ортберг Boeing вече работи по планове за постигане на среден производствен темп от повече от 50 самолета 737 Max на месец. Сега компанията се стреми да достигне нивото от 38 самолета на месец, определено от Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA), а по-късно – 42 и повече, при условие че работата на заводите и доставчиците е стабилна.
Увеличеното производство ще помогне за подобряване на паричния поток – Ортберг потвърди, че Boeing планира да превърне текущия паричен поток в положителен паричен баланс през втората половина на годината.
„На път сме да се върнем към положителен паричен поток през втората половина на годината“, каза той.
Митническа война на САЩ
Президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи мита на повече от 180 държави в началото на април.
За китайския внос беше определена ставка от 34%. Пекин отговори с огледални мерки и наложи 34% мито върху вноса от САЩ.
Въпреки това администрацията на Тръмп започна да повишава ставките и доведе тарифата до 145% върху целия китайски внос. Пекин наложи 125% мито върху всички американски стоки.
В същото време митата на Тръмп върху вноса на електроника от Китай бяха отменени.
Митата вече нанесоха значителни щети на авиационната индустрия. На 20 април един от новите самолети на Boeing, който трябваше да бъде доставен на китайска авиокомпания, беше принудително върнат в САЩ поради вносни мита.