Падението на Адесаня: Катастрофа, от която много боли

Винаги е тъжно да гледаш как големите ММА звезди залязват. Онези бойци, които преди изглеждаха като непобедими супергерои, които очароваха със своята техника, нокаути и дух, изведнъж престават да бъдат богове.

Когато погледнете какво се случи с Израел Адесаня сега (и в последната битка, и тази преди това), се чудите: какво би направил той, ако беше на върха си? Би ли избегнал удара? Щеше ли да издържи челюстта му? И колкото повече се убеждавате, че предишната версия на великия боец ​​би ви спасила от поражение, толкова по-болезнено става.

Мнозина помнят титлата на Адесаня: пет победи за по-малко от година, „престрелката“ с Келвин Гастелум, нокаут на Робърт Уитакър и дива интензивност на защитите – той беше главната звезда на UFC по време на Ковид-а и след Ковид-а. Ще се изненадате ли да научите, че за седемте години от дебюта си в промоцията той е имал цели 18 битки?

Малко вероятно е, защото вероятно сте запознати със статистиката на Адесаня в други спортове: 80 кикбокс битки, шест боксови битки и вече 29 в ММА. Общо – повече от 105 професионални битки и вероятно безброй битки в различни аматьорски турнири.

Изглежда всичко, което Адесаня е правил през последните 15 години, е битка. Той печелеше и губеше по различни правила, получаваше колани по кикбокс, смесени бойни изкуства и жиу-джицу, летеше в нокдауни, участваше в изтощителни войни. Общо взето в бойните изкуства е изпитал всичко.

В много отношения това помогна: Адесаня разработи доста ефективен боен стил, който му позволи да победи бойци от всякакъв стил. Спираше борци, наказваше агресивните нападатели и прекъсваше дефанзивните противници. Малцина могат да се мерят с техниката, прецизността, играта на краката на Адесаня – дори сега той е на върха в средната категория в тези аспекти.

Но сега неговият гигантски пробег в битките започна да работи срещу него. Адесаня е само на 35 години, което е доста нормална възраст за средна категория, в която Андерсън Силва царуваше до 38-годишна възраст. Повечето 35-годишни състезатели със средна категория имат поне още няколко години на върха.

Но не и Адесаня. Изглежда той започна да намалява отдавна: представянето му срещу Марвин Ветори, Джаред Каноние и Робърт Уитакър изглеждаше бледо. Две битки срещу Алекс Перейра върнаха надеждата: изглеждаше, че жестоката конфронтация е възродила любовта му към спорта и по този начин го е върнала във форма.

Но в следващата си битка Адесаня отново се провали: или желанието приключи с напускането на Перейра в полутежка категория, или Шон Стрикланд се оказа стилистично неудобен, или наистина се отказа. Историята се повтори в битката срещу Дрикус Дю Плесис: феновете очакваха „екзекуция“, но в крайна сметка видяха друг развой. И отново се говори за подценяване, липса на отношение и неудобен стил на съперника.

След третото поредно поражение (нокаут от Насурдин Имавов) е време да признаем: основният проблем не е съперникът или отношението. Тялото на Адесаня просто се отказва. Той все още показва образцова техника, все още има шампионски ум, бойно IQ и време, но рефлексите и реакциите му не са същите. Адесаня просто спря да вижда удари и изглеждаше, че е загубил способността си да ги поема.

Тъжно е да гледаш такова падение. Един от най-емблематичните бойци на своето поколение губи от времето и собственото си тяло. Краят на кариерата му е близо.

Материал на Novapress. При използване, задължително да се цитира