Проф. д-р Иво Великов: При президентска република е напълно ясно кой носи отговорността

От НОВАПРЕС се свързахме с един от инициаторите на ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА, проф. д-р Иво Великов. Той е преподавател, експерт по национална сигурност и бивш ректор на Академията на МВР. Ето как отговори на нашите въпроси:
 
Като един от водещите експерти в областта на националната сигурност, как оценявате настоящото състояние на българските институции в тази сфера? Има ли критични слабости, които трябва да бъдат отстранени незабавно? 

За да отговоря на този въпрос, ще се опитам да разгранича проблемите поне на две нива – стратегическо – въобще за състоянието на системата за защита на националната сигурност, и тактическо – проблемите на отделните структури и на основните дейности. Ще стане дълъг отговор, но е необходимо да очертаем проблемите, които не се решават адекватно.

На високото (стратегическо) ниво на практика имаме едно много сериозно противоречие между демократичното общество и остарелия вариант на организация на структурите за сигурност, буквално без промяна от тоталитарното общество. МВР е същият мастодонт, централизиран, йерархичен, както при създаването на Третата българска държава преди 147 години. Категорично не отговаря на съвременните стандарти за динамично развитие на обществото, на технологиите, на оперативната среда.

Проблемите на сигурността и обществения ред в София или още 6-7 големи градове нямат нищо общо с тези в Малко Търново, Тервел и Гулянци. Централизираната структура на МВР не може да реагира локално ефективно, и това е за сметка на българските граждани, те това виждат – органите по реда все повече изглеждат като някакви имагинерни фигури и служби.

Нещо повече, расте броят на служителите, които не са пряко отговорни за основните дейности, и това е тенденция и в ДАНС, т.е. растат администрация и обслужващ персонал. С намаляването на трудоспособното население у нас се забелязва стесняване на социалната основа за намиране на подходящи служители, за подбор и т.н точно за изпълнение на основните функции и задачи на органите по сигурността. Проблемът е очевиден и за МО, въпреки една интересна информационна кампания по медиите в последната година.

В този смисъл регионализацията, децентрализацията, конкретното мислене, технологичното обновяване са без алтернатива. Настоящите бюджети обаче не дават възможност за такива стъпки, а централизираното им разходване обикновено не намира най-критичните точки и звена и по този начин малкото средства се насочват не към най-необходимите и неотложни места.

С други думи, има нужда от нова философия и организация на структурите за сигурност. Има необходимост от мозъчен тръст, който обхватно и аргументирано да подготви промяната. Да изследва чужд опит, да не прекалява с адаптиране или обратно – с безкритично прилагане на чужд опит. Пример е испанският модел на полиция от 2006 г. – беше доста „побългарен“, може би ненужно.

На тактическо ниво, ако приемем, че нашите структури по принцип покриват целия аспект от заплахи за сигурността и обществения ред, то тогава институциите трябва да анализират и разпределят силите и средствата, да осмислят своите функции и задачи, да подготвят човешките си ресурси адекватно на състоянието на средата за сигурност.

Да се операционализират основните дейности (напр. така известните Стандартни оперативни процедури), да се уеднаквят терминологията, оперативните отчети, оперативно-издирвателните и разузнавателните мероприятия.

Експертите в тази сфера да говорят на един език, разбираем за всички правоохранителни органи, като говорят за един вид оперативна дейност, всички – МВР, ДАНС, Военна полиция, разузнавателните органи и дори следствие и прокуратура да разбират едно и също. Иначе се получава парадоксът да се използват едни и същи термини, а всеки да разбира различно смисъла.

Ако обаче смятаме, че има нови заплахи – напр. съвременният тероризъм, кибератаките, природни или социални кризи, то тогава подходът за решаване е в две посоки – структурно-функционален (на съществуващи институции да се придадат нови функции) или функционално-структурен (да се създаде нова структура за изпълнение на нови функции). Това обаче също изисква сериозни анализи на нарочно ангажирани експерти.

Въпросът съдържаше и втора част – относно критичните слабости, които да бъдат незабавно отстранени. Да, слабости има, и те са очевидни, но по-скоро не трябва да бъдат отстранявани с едно решение или да се прибързва. Министър Рашков започна да закрива Районни управления на полицията механично – съобразно наличието на районни съдилища, следващият министър започна да ги възстановява, т.като оперативната среда го изисква. Т.е. доброто по принцип намерение за преструктуриране на органите на МВР се оказа неправилно постановено изначално.

Ако наистина има нещо неотложно – по-скоро е създаване на център за анализи, мозъчен тръст, или както и да се казва един сбор от опитни изследователи и експерти, за оценка на състоянието на системата за защита на националната сигурност. По подобие на Бялата книга в отбраната и Стратегическите прегледи. Друго важно действие е Закон за оперативно-издирвателната дейност (не е само моя идея, но има много дълбок смисъл в контекста на казаното до тук).

Изобщо на нашето държавно управление наистина му трябва съвременен и обстоен преглед, поне в основните сфери. Само така може да се приеме последователен подход и курс към промяна.
Непрекъснатата промяна на отговорни длъжностни лица трябва да бъде намалена (защото естествено не може да бъде прекратена), да бъде възможно обаче проследяване и контрол на определени основни политики на ръководните кадри, да се понесе отговорността за тях и техните последствия.
 
Виждате ли моделът на президентската република като адекватен отговор на институционалната криза в България? 

Да, това е един наистина реален подход. Особено за системата за защита на националната сигурност. Нека припомня, че структурите и органите за сигурност в исторически план са възникнали за да служат на владетеля. Преторианската гвардия, Сикрет сървис или НСО са създадени изначално за охрана на държавния ръководител. Пощите (вероятно исторически са първата служба за сигурност) са създадени за да достига по възможно най-бърз начин информацията от всички краища на държавата до владетеля. Тайните служби също са били директно ръководени от краля, царя, императора.

Световният опит приема такъв модел на управление на сигурността. Обърнете внимание – различните структури за сигурност се намират на управление и контрол на различни държавни длъжности – Президент, премиер, министри. Проблемът се задълбочава и от честата смяна на лицата, заемащи такива длъжности, и от отсъствието на подготовка на все по-случайно избираните ръководители – да упражняват контрол, да поставят задачи, да разбират възможностите. Подобен въпрос задавах преди повече от 10 години на г-жа Августина Димитрова, зам.-министър на отбраната – „как ръководи и контролира Служба „Военна полиция“ и Служба „Военна информация“ (тогава), какви задачи им поставя и т.н.“. Въпросът очевидно не беше приятен.

Абстрахирам се от личността на настоящия президент, който има подготовка и кариера в националната сигурност, но всеки друг с подходящ координатор и съветник по национална сигурност (такива има и сега), с прецизно определени функции, ще може да управлява политиките в тази сложна система – националната сигурност.

В момента еднаква по обем информация се подава ежеседмично към тримата „големи“ в държавното управление – президент, председател на Народното събрание и премиер. Кой от тях обаче ще заеме позиция, кой ще предприеме действия, какви действия (определени са законово) ще предприеме не е ясно и има възможност от размиване на отговорността и различна оценка (напр. действията на президента, премиера и председателя на НС в първите часове след атаката на ХАМАС през 2023 г. – проведоха се консултации с различни ръководители от системата за ЗНС, дори едновременно и с различни участници). Президентската република ще намали поне с един крайните потребители, и поне с една от три предприетите реакции.

Много важен резултат ще бъде отговорността – при президентска република е напълно ясно кой носи отговорността, а това (подчертавам) е най-съществено при преодоляване на институционалната криза в този момент.
 
 Смятате ли, че президентската република може да засили координацията между службите за сигурност и да подобри защитата на националните интереси?

Да, това също е реално да се очаква. Ако Президентът е изпълнителен единоначалник, той може и да регламентира със свой акт взаимодействието и координацията между службите, а дори в определени и конкретни случаи да разпореди взаимодействието. И какво взаимодействие се очаква.

Т.като Президентът и неговият екип са сравнително постоянен и краен брой лица, то те бързо могат да бъдат запознати, квалифицирани, така да се каже – да се повиши компетентността им по въпросите на сигурността. Като изключим Р.Радев, то другите президенти на нашата страна не са били експерти в областта на сигурността, но се справиха успешно с функциите по управление на служби към тяхната администрация и като Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната. Всеки от тях е свиквал достатъчно често и аргументирано Консултативен съвет по национална сигурност.

А ако Президентът ръководи правителството, т.е. притежава и изпълнителна власт, отпада необходимостта от дублиращата структура Съвет по сигурността към Министерски съвет.
 
Президентската република би ли позволила по-бързо и ефективно справяне с национални кризи, включително такива от международен характер?

Да, този въпрос приемам като продължение на предходните два въпроса.

Първата насока на подобрение виждам в ясната отговорност, т.е. мандат за справяне с кризата има на първо място Президентът. Съответните членове на правителството (според характера на кризата) са контролиращ орган за мерки и процедури от органите по противодействие на кризата, но самите те са контролирани от Президента.

На ниво министри в настоящето правителство (с балансирано разпределение на министерства между три партии) има възможност за прехвърляне на отговорност за решаване на кризата към другото/ите ангажирани министерства, и поради ресурси, и поради страх от навличане на негативи за собствената партия, ако кризата не се третира правилно.

Втората насока на подобрение е оперативна и технологична. Контролът на Президента може да допринесе за взаимодействието и координацията между взаимно неподчинени структури, които той надпартийно да разпореди, без оглед на партийната принадлежност на съответните министри, директори или председатели на агенции.

Президентът е представител едновременно на държавата и на нацията, т.е. неговата фигура има по-сериозна тежест при разрешаване на кризи с международен характер, без значение дали става дума за криза с отделни български граждани зад граница (като медицинсксите сестри в Либия или отвлечените моряци в Йемен), или криза, касаеща целия български народ и държава (напр. в отношенията с някоя съседна държава).
 
Каква роля трябва да има България в международните инициативи за борба с тероризма и хибридните заплахи?

Това е сложен въпрос. Тероризмът е повсевместна заплаха (не казвам глобална, т.като всеки акт има конкретен и локален характер), всички демократични държави се предполага, че трябва да участват активно в нея, т.като противодействието не може да бъде дело на една или няколко държави. И тероризмът, и хибридните заплахи са асиметрични заплахи, те са форми на политическа и икономическа борба както на държави, така и на недържавни играчи. Трябва да подчертая, че тероризмът съпътства цялата човешка история и вероятно никога няма да изчезне напълно.

България трябва да участва с ясна позиция и ангажимент за взаимодействие и съдействие с международната демократична общност. Препоръчвам форми на взаимодействие като – обмен на информация; обмен на опит и добри практики; съвместно обучение на специалисти и експерти; съвместно планиране на мероприятия за противодействие на тероризма и хибридните заплахи; съвместно провеждане на операции по противодействие. Препоръчвам още активно участие в политиките на ЕС и НАТО за противодействие на тези модерни заплахи.

Необходимо е обаче да се разшири основата на противодействието в нашата страна. Само ДАНС, една главна дирекция в МВР, някои части на Българската армия няма да се справят със заплахата тероризъм. Необходими са информационни кампании, обучение на населението, дори занятия и тренировки в учебните заведения и по работни места. Необходимо е да се привлекат експерти и специалисти и от частния сектор.

При хибридните заплахи – само ДАНС и ГДБОП също едва ли ще се справят, нужно е привличането на все повече граждански експерти, както от споменатите структури, така и всички останали. Необходим е контрол, обучение и тренировки, необходими са мерки и процедури за защита на комуникационно-информационните системи.

България разполага с добри специалисти в областта на ниформационните технологии и киберсигурност, повечето от тях обаче са в частния сектор и дори зад граница. Необходима е целенасочена политика, вкл. и финансова, за да бъдат привлечени такива хора в борбата с хибридните заплахи.

Ще припомня само недалечното минало. В условията на Студената война се подготвяше цялото население и държава за един голям горещ конфликт. Всички ученици имаха начално военно обучение, после мъжете отбиваха редовна военна служба, лекари и медицински сестри, транспортни работници и др. притежаваха цял живот военни книжки и подлежаха на мобилизация (спираме с изброяването до тук).

Ако приемем, че тероризмът и хибридните заплахи са съвременния еквивалент на тогавашната най-голяма заплаха, тогава защо не полагаме същите усилия за подготовка и противодействие на тези заплахи? Как сме ангажирали обществото като цяло и всеки негов член в противодействието на тези най-сериозни заплахи? Могат да бъдат зададени още въпроси за отделени средства, за тренировки и обучения, за информиране на населението и за намирането на подходящите експерти, които реално да участват в квалифициране на нашето население. Не е достатъчно проф. Вл. Чуков само в специализирани предавания да разказва за терористичната заплаха. Трябва пряко участие в изграждане на система за противодействие на работното място и на публични места (най-вече, т.като атаките се насочват вече изключително към цивилно население).
Разбирам, това е злободневна, но и доста дълга тема, няма как да бъде изчерпана в рамките на това интервю. Препоръчвам обаче експерти и журналисти да се стремят да превърнат тези заплахи в индивидуална кауза на българските граждани и семейства, само тогава, със съвместни усилия на обществото и институциите, ще имаме добри шансове за противодействие.

Благодаря за изчерпателните отговори проф. Великов!

Благодаря за въпросите и вниманието!