ISW разкри с кого воюва Путин, не е с Украйна

Руският президент Владимир Путин отново се опитва да прикрие нежеланието си да участва в преговори за мир, като обвини Украйна. По време на телевизионно интервю с журналиста от Кремъл Павел Зарубин на 24 януари, той заяви, че украинският президентски указ от 2022 г., обявяващ „невъзможността за преговори“ с него, е значителна пречка за мирните преговори.

Това пише в поредния анализ за Украйна Институтът за изследване на войната (ISW).

Путин настоя, че Западът трябва да принуди украинския му колега Володимир Зеленски да отмени указа и отново постави под въпрос и легитимността му като настоящ президент.

Той намекна, че президентът на САЩ Доналд Тръмп трябва да преговаря изключително с него.

Зеленски подписа указа в пряк отговор на незаконното анексиране от Путин на четири региона в Източна и Южна Украйна (Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска) и след месеци на преговори, в които Русия продължи да изисква пълната капитулация на Украйна.

Зеленски обаче последователно сигнализира готовността си да преговаря с Русия и да прави определени компромиси. Той очерта ясни условия, сред които запазването на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, развитието на отбранителната индустриална база на Украйна и осигуряването на гаранции за сигурност от западните съюзници на Украйна. Зеленски многократно се е застъпвал за дипломатическо решение на войната.

Представители на Кремъл последователно отхвърлят предложения, определяйки предложената от Украйна мирна формула и платформи като „нежизнеспособни“, Според съобщенията Путин дори е поискал от президента на Китай Си Дзинпин да „пренебрегне“ първата конференция за глобален мир през юни 2024 г.

Изявленията на Путин демонстрират продължаващото му убеждение, че неговата война в Украйна е по-широк конфликт между Русия и Запада, който може да бъде уреден само от великите сили.

Ръководителят на администрацията на украинския президент Андрий Йермак подчерта на 24 януари, че Путин има за цел да договори „съдбата на Европа без Европа“ и „Украйна без Украйна“.

Настояването на Путин явно пренебрегва суверенитета на Украйна и се опитва да издигне Русия до ролята на глобална сила, като същевременно маргинализира някои западни съюзници в опит да отслаби по-широкия съюз на НАТО.

Путин се тревожи за ефекта, който по-ниските цени на петрола биха имали върху неговата вътрешна стабилност и способността да води война в Украйна. На 23 януари Тръмп заяви, че цените на петрола в момента са „достатъчно високи“, за да може Русия да продължи военните си усилия в Украйна и призова държавите от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) да „намалят цената на петрола“ с цел „край на войната“, пише news.bg.

Путин отговори на Тръмп по време на интервюто му на 24 януари, твърдейки, че „твърде високите цени са лоши“ както за икономиката на САЩ, така и за Русия, а „твърде ниските цени“ биха подкопали инвестиционните възможности на енергийните компании. 

Секретарят на Руския съвет за сигурност Сергей Шойгу заяви в интервю за руския държавен информационен бюлетин ТАСС на 24 януари, че Западът не е успял да промени хода на войната в Украйна въпреки „всеобхватната помощ“ и значителните финансови разходи.

Твърдението на Шойгу обаче е крайно погрешно характеризиране на реалностите на бойното поле. Западната военна помощ последователно предоставя на Украйна офанзивни и отбранителни способности, които Украйна иначе не би притежавала и това позволи на Украйна да постигне значителни победи на бойното поле. Украинските сили използваха осигурени от САЩ HIMARS през лятото-есента на 2022 г., като в крайна сметка принудиха руските да се изтеглят от западния (десния) бряг на река Днепър в Херсонска област през ноември 2022 г.

Украинските сили използваха предоставена от Запада бронирана техника в контранастъплението през есента на 2022 г., което освободи значителни участъци от Харковска област.

Използването от Украйна на осигурените от САЩ ATACMS и осигурените от Обединеното кралство ракети Storm Shadow частично лиши руските сили от тяхното убежище в Русия, за да се подготвят за по-нататъшни настъпателни операции срещу Северна Украйна от руска територия.

Американската и друга западна военна помощ също спечели време на Украйна да развие собствените си способности в подкрепа на отбранителните си усилия срещу Русия и външна агресия в дългосрочен план.

Украйна продължава да изпитва критична нужда от военна помощ от САЩ и Европа, за да поддържа защитата си срещу руската агресия и да води бъдещи преговори от позиция на сила. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви на 23 януари, че съюзниците от НАТО трябва значително да увеличат военната си помощ за Украйна, за да позволят на Украйна да преговаря с Русия от позиция на сила и да възпира бъдеща руска агресия срещу НАТО.

Рюте също така призна, че Европа трябва да поеме по-голяма финансова тежест, за да подкрепи отбраната на Украйна, тъй като европейските членки на НАТО са географски по-близо до Украйна и че Европа ще плати САЩ да продължат да изпращат военна помощ на Украйна.

Кремъл формулира новата Концепция за държавна сигурност на Съюза от 2025 г. като напълно заменяща оригиналната Концепция за сигурност от 1999 г., което показва, че това ново споразумение може да бъде по-обширно от оригинала и ще продължи усилията на Кремъл да анексира Беларус.

Шойгу каза пред ТАСС на 24 януари, че Концепцията за сигурност на съюзната държава, която Русия и Беларус подписаха на 28 април 1999 г., „е загубила своята актуалност“.

Украинските сили извършиха голяма серия от удари с дронове срещу руски отбранителни промишлени предприятия и петролни рафинерии в нощта на 23 срещу 24 януари като част от продължаваща серия от удари, насочени към влошаване на руския военен капацитет. Руското министерство на отбраната (МО) заяви в четвъртък, че руските сили са свалили общо 121 украински дрона в нощта на 23 срещу 24 януари, включително 37 дрона над Брянска област, 20 над Рязанска област, 17 над Курска област, 17 над Саратов Област, седем над Ростовска област, шест над Московска област, шест над Белгородска област, три над Воронежка област, две над Тулска област, две над Орловска област, две над Липецкая област, една над окупирания Крим и една над град Москва.

Украинският генерален щаб съобщи на 24 януари, че елементи на Украинската служба за сигурност, Силите за специални операции и други украински сили са нанесли удари по производствените съоръжения на петролната рафинерия и нефтената помпена станция в град Рязан.

Ръководителят на Украинския център за противодействие на дезинформацията лейтенант Андрий Коваленко публикува кадри от пожар в петролната рафинерия и отбеляза, че петролната рафинерия в Рязан произвежда гориво за военна техника – танкове, самолети и кораби.

Руската служба на BBC съобщи, че нейни източници в СБУ са заявили, че украинският удар е предизвикал пожари в три резервоара в рафинерията. Източниците посочват, че украинските сили са ударили и Рязанската топлоелектрическа централа (ТЕЦ).

Геолокирани кадри показват пожар в петролната рафинерия. Губернаторът на Рязанска област Павел Малков заяви, че руските сили са свалили 20 дрона над Рязанска област и че останки от дрон са паднали върху неуточнено предприятие.

Украинският генерален щаб съобщи на 24 януари, че СБУ, ССО и други украински сили също са ударили завода за микроелектроника „Кремний Ел“ в град Брянск, който произвежда микросхеми и компоненти за руски оръжейни системи като ракетните системи Топол-М и Булава, системите за ПВО С-300 и С-400 и бордовата електроника в бойните самолети.

Пресслужбата на акционерното дружество (АД) „Кремний Ел Груп“ съобщи на 24 януари, че заводът е спрял дейността си след удара с украински дрон.