Панагюрската носия обединява в Брацигово местните жители и преселниците българи от Македония
Красивата панагюрска носия става обединителна за населението на Брацигово през ХІХ век, което е било съставено от местните българи мърваци и македонски българи, дошли В края на ХVІІІ век от района на Костур и Корча, предаде репортер на БГНЕС.
Затова как панагюрската носия е обединила българите в Брацигово разказва директорът на Регионалния исторически музей в града Петър Донов.
„Население от Костур и Корча в Западна Македония започнало да се преселва в околностите на Брацигово през 1791 г. Там то среща местното население. Македонските преселници като майстори били облечени добре, докато тези от околностите на Брацигово били по раздърпани и неприлежни“, заяви историкът.
Местното население мърваците и преселниците македонски българи живеели отделно и не се сродявали помежду си. Първите са занимавали с рударството и абаджийство, а македонските българи със строителство. Постепенно последните се прочуват надлъж и шир по българските земи в тогавашната Османска империя като отлични строители. Те са съградили едни от най-емблематичните сгради на българското Възраждане – предимно църковни храмове, мостове и къщи от Стара планина до Бяло море и от Пазарджик до Одрин.
Постепенно мърваците и македонските българи се сближават и започват да се женят помежду си. Но различията особено в дрехите се запазват. За да ги преодолеят, те решават да изберат една носия и се спират на панагюрската, която се превръща в обща дреха и за двете общности.
Според Петър Донов, македонската носия е била много сложна за възпроизвеждане и изработка, което също е довело до общото решение на двете общности да изберат по-практичната панагюрска носия.
Най-голямо впечатление в музея правят женските носии. Те се състоят от кожи, кожуси, сребърни украси. Македонската версия на носията е имала характерните за нея големи сребърни пафти и сребърни украшения на гръдната част на дрехата.
В Регионалния исторически музеи в Брацигово могат да се видят още и оригинални родопски носии от околните села Розово, Равногор и Жребичко.
Източник: БГНЕС
