Гайтанджийството – занаят, който спомага за появата на първите български машини

Гайтанджийството един традиционен български занаят, съдействал за просперитета и стопанския възход по българските земи по време на Възраждането, днес може да бъде видян единствено в Регионалния етнографски музей на открито „Етър“, предаде репортер на БГНЕС.

Традициите на този занаят днес съхранява и демонстрира пред българските и чуждестранни туристи майстор Мирослав Варсев.

„Гайтайнджийството е традиционен занаят за производството на вълнен шнур, наречен гайтан. В миналото първоначално гайтанът се е използвал за заздравяване на шевовете, за да не се разтягат. Впоследствие се използва като украса на различни шевици, на мъжките и женските сукмани и елеци“, обясни пред БГНЕС майсторът.

Разцветът на този занаят съвпада с Възраждането, в началото на ХІХ век започва да навлиза машинното производство на гайтан. Центрове на плетенето на гайтан са Карлово, Калофер, Казанлък, Сливен. В Габрово първоначално са се произвеждали самите машини за производството на гайтани. Те са се наричали чаркове. Вследствие започват да се плетат гайтани. „Освен за българската традиционна носия, която се е украсявала с тях, те са се използвали и за украса на униформите на турската редовна армия. Това е било голям пазар за българските производители“, разказа майстор Варсев.

Занаятът започва да запада с навлизането на модерните европейски дрехи. Последната гайтанджийска работилница в Габрово спира да работи през 1947 г. Макар и в България гайтаните да са излезели от мода, занаятът продължава да се развива благодарение на турския пазар, където традициите се започват по-дълго, но и те постепенно отмират през втората половина на ХХ век.

Как е организирана гайтанджийската одая

Както вече споменахме началото на механичното плетене на гайтан се отнася към първите десетилетия на XIX в., когато се появява чаркът – първата българска машина, изработена от габровски ковачи. Чарковете за плетене на гайтан се подреждат в специална сграда, наречена гайтанджийска одая. Тя е на два етажа, задължително опряна на вадището. Горният етаж представлява стая, в която са монтирани чарковете. Отдолу, под пода, който е само от дъски, са разположени двигателните им механизми.

Собственикът на гайтанджийската одая е наемал обикновено двама гайтанджии, които са работели в неговата одая. Те са работели шест дни седмично, като в неделя са се прибирали при семействата си. В понеделник са работели цялата прежда, която ще им бъде необходима за плетенето на гайтани. С подготовката на самата прежда са се занимавали жените, докато гайтанджиите единствено са плетели гайтаните. Като материал се е използвала овчата вълна.

Гайтанджийската одая в експозицията на музей „Етър“ е пренесена през 1964 г. от местността Тепавиците край Габрово, където е работила през 60-те години на XIX в. 

Източник: БГНЕС